Из Бориловия синодик

Средновековният автор на тези редове вероятно ги е писал със съзнанието, че именно те са гарантът за "вечната памет" на българския владетел. Преди осем века, когато цар Борил е управлявал, писмеността е била привилегия на малцина и всяко писание е била вдъхновен акт на съпротива срещу забвението. Тогава книгата е била скъпоценност във всеки смисъл на думата. Днес, точно 801 години след Бориловия събор срещу богомилите в Търново, за който разказва синодикът, нещата изглеждат различно - нетлеността на писаното слово и знанието в него е отдавна разобличена хипербола. В борбата с времето преписването, век след век, на овехтяващите книги е отстъпило място на нови прийоми за профилактика на крехката вечност – дигитализирането на стари книги (с всички въпроси около трайността на цифровите носители) и модерните методи за съхранение на "аналоговите" първообрази.

Синодикът на цар Борил се е запазил до наши дни в два преписа – единият от края на 14 век (вероятно малко преди падането на България под османско владичество), а другият от 16-ти. И двата се пазят в Националната библиотека "Кирил и Методий". Ранният (т.нар. Палаузов препис – по името на откривателя на книгата), макар и реставриран преди години (страниците му са пренесени върху нова хартия) в момента е в незавидно, "насипно" състояние и се налага да се реставрира. Библиотеката разполага с реставратори, но не и с бюджет за материалите за "лечението", а и синодикът не е единствената стара книга във фонда, която се нуждае от такова. Той обаче скоро ще бъде основно реставриран и подвързан, за да могат процесите на стареене на хартия и мастила да бъдат овладяни, и да бъде съхранена оригиналната му подвързия, която се пази на парчета - няколко парчета дърво и кожа. Намесата е вече осъществима, благодарение на частния му осиновител, чието име ще бъде "увековечено" заедно с книгата върху новата й архивна кутия.

От края на 2009 г. националната библиотека има програма "Осинови книга", с която събира пари тъкмо за такива цели. Сумите, нужни за ръкописите и старите печатни книги в списъка, варират от неколкостотин до няколко хиляди лева, в зависимост от манипулациите.

Името на благотворителната инициатива е заето от аналогичната програма на британската библиотека  (Adopt a Book), която действа от осемдесетте години на миналия век - свидетелство, че и по-заможни библиотеки опират до частни дарители за съхраняването на писмените паметници.

Програмата започнала през 2009 г. по идея на д-р Елисавета Мусакова, която ръководи отдела за ръкописи и старопечатни книги в библиотеката, и първоначално интересът към този все още слабо познат вид дарителство бил слаб. Освен в буквален смисъл – за децата без родители, в България напоследък набира популярност "осиновителството" на слонове и орли в зоопарковете, на бездомни животни, но паметниците са нещо ново, отбелязва д-р. Мусакова. За първите близо две години били събрани едва около 300 лева за реставрациите. Първият дарител било училище – шуменското "Йоан Екзарх Български", което за юбилея си осиновило старопечатния "Ламент" от 16-17 век – учебен сборник/буквар (т.нар. "конволют"), съставен от 7 издания, в това число една стара украинска поема.

Проектът набрал инерция едва миналата година, благодарение на дарителската кампания на Райфайзенбанк ("Избери, за да помогнеш"), разказва тя. Тогава в рамките на около 3 месеца били събрани над 10 000 лв. Сумата не е голяма, но е напълно достатъчна, за да удължи, може би с векове, живота на ръкописния Борилов синодик (за него са били нужни около 2500 лв.) и едно издание на житие на св. Иван Рилски, отпечатано през 17 век в Киевопечорската лавра в Украйна.

Сред скъпите спасителни операции, които ще им бъдат направени, е "листоотливането" – направата на специална ръчна хартия, върху която ще бъдат прехвърлени страниците и химичното обезкисляване ("деацидификация") на оригиналните страници, с което стареенето им трябва да бъде спряно. Оригиналните минерални мастила трябва да бъдат химично неутрализирани, защото в противен случай бавно "изяждат" хартията.

В списъка на вече осиновените е и един старопечатен "Псалтир с последования" от 16-17 век, който не е на библиотеката, а на архивния институт към Светия синод. Той е една от над 4-те хиляди книги в Църковно историческеският и архивен институт (ЦИАИ) на синода, много от които са в окаяно състояние, казва Мусакова. През вековете книгата неколкократно е била дописвана ръчно и ръкописът в нея сега надхвърля броя на печатните страници. По многобройните приписки в нея, в това число имената на дарители за дописването му, се съди, че след отпечатването си през 1544 г. в един богат манастир в днешна Сърбия, книгата е пропътувала доста път, преди да се озове в софийско - вероятно в началото на 19 век. Сумата, нужна за реставрацията й, е около 6000 лв. По-голямата част от нея е дарена от бизнесмена Георги Крумов (бившият управител на британския фонд "Икуест" за България), а останалата част от Емилия Георгиева - българка, живееща в Лайпциг.

Осиновител станала и една чужденка – канадската писателка от украински произход Мирна Косташ, която заедно с Боряна Савова дарила за реставрацията на едно четириевангелие от Етрополе, печатано през 1658 г.

Кампанията на библиотеката изглежда е добила чуваемост, щом тази година било "осиновено" и едно издание, което съвсем не се нуждае от специални грижи. Катерина Атанасова и Радостина Янкова, внучки на писателя от началото на 20 век Никола Атанасов дарили за попечителството над неговия роман "Ехо от бурята". Формално те дарили за нея, но сумата ще отиде за някоя от нуждаещите се книги на библиотеката.

Желание да се включи в осиновяването е изявила и столичната немска гимназия (91 СОУ). Библиотеката е избрала 2 старопечатни славянски книги за нея - ако училището се включи, ще бъдат реставрирани – препис на Паисиевата "История Славянобългарска" от 19 век и "Житие на Св. Георги".

Старите книги по презумпция имат нужда от рехабилитация, но в архива на библиотеката има и едни по-млади писмени паметници, които също са сред спешните случаи – част от възрожденските вестници.

Три са основните кандидати за осиновяване засега: "Шутош" – сатиричният вестник на Петко Славейков, издаван в Цариград; отпечатваният в Букурещ в продължение на 3 години "Тъпан", за който е писал Стефан Стамболов и предполага се, Ботев след разрива му с Любен Каравелов (авторите на вестника не са били подписвани), в него са и ценните карикатури на Хенрих Дембицки, познати от учебниците по литература и история; и "Дунав", който излизал в Русе на два езика – български и османотурски.

Впрочем, Ботев надали би бил доволен в днешно време да се грижим за съхраняването на "Дунав" – за справка: "Знаеш ли ти кои сме", но вестникът е ценен като исторически документ. До този момент той не е бил подлаган на реставрация и "при всяко вадене от архива се рони", казва д-р. Мусакова.