Когато бях малък, първите телевизори с бутон "stand by" ме озадачаваха. Те плашеха близките ми, които за пръв път виждаха този хем включен, хем изключен режим на работа. Аз нямах мнение по въпроса, но мнението около мен беше, че режимът "stand by" хаби ток и телевизорът може да се събуди, ако бъде оставен за дълго в това състояние. Най-голямото копче на апаратите "Велико Търново" и "Електрон" беше "вкл/изкл" и големината му даваше яснота за начина на ползване на уреда. Западните апарати дълго време страдаха от унижението да бъдат изключвани от щепсела, докато режимът "в готовност" докаже себе си като удобен и безопасен.

Преди 6 месеца минах от Winamp на iTunes. Ценното на тази програма за възпроизвеждане на музика е, че организира файловете като база данни и те могат да се търсят и редят по изпълнител, жанр, година, композитор и т.н. iTunes е нова програма като замисъл. За разлика от по-популярната (и по-стара) Winamp, iTunes няма много бутони и видът й е изчистен, но все пак смислен. Това, което стъписва при нея, е, че няма бутон "стоп". Основните команди са "следващо парче", "предишно парче" и "пуск/пауза". Програма, която няма "стоп", стряска по същия начин, както режимът на новите телевизори. Тази липса всъщност ме накара да се замисля, че бутон "стоп" притежават все по-малко уреди.

iPod, най-популярният mp3 плейър, няма бутон "стоп". При него, както при iTunes песните могат само да се паузират. Явно никой не страда от това, защото със своите 22 милиона продадени бройки iPod владее 90% от пазара на аудиоплейъри с твърд диск в САЩ.

Лаптопите също се спират по изключение. Повечето са направени така, че ако ви е нужно да ги пренасяте от място на място, затваряте капака и компютърът заспива. Режимът "sleep" изразходва малко от батерията и държи компютъра в готовност, когато отворите капака, да стартира бързо.

Дори да не е върху лаптоп, операционната система Windows се старае да превърне всеки компютър в машина, която работи непрестанно. От версия 2000 насам опцията "hibernate" записва оперативната памет в един голям файл и я възстановява, когато го пуснете. Физически вие спирате машината. Психически я приспивате - тя е същата, както сте я оставили, преди да натиснете бутона за изключване.

Мобилните телефони също са замислени да се изключват трудно. Тихият режим е предпочитан пред изключването, въпреки че може да накара звънящия да си помисли, че не го обичате, като не вдигате. Включването отнема време, докато се заредят номерата в SIM картата, а и хаби батерията. Дори да си изключите телефона, операторите се намесват с услугите "кой ме търси" или с гласовите пощи. Като цяло трябва да се постараете, за да изключите един телефон тотално.

Музикалните системи в колите също не обичат да бъдат спирани. По-модерните заглушават звука от музиката в момента, в който звънне мобилният телефон, а после я възстановяват до нивото преди разговора.

Повечето уреди около нас - от тостер до лаптоп, се стараят да бъде винаги в наша услуга. Както Т-800, героят на Арнолд от "Терминатор 2", който никога не спеше, а пазеше Джон Конър. Те са достигнали до ниво на електрическа автономност, при което електронните качества на предметите са постоянни. Както приемаме електронното изображение на часовник реално почти колкото стрелките, така екранът на компютъра в ъгъла на една стая има постоянното излъчване като картината на стената.

Фирмите имат изгода да правят уреди, които се ползват повече, по-често, износват се по-бързо и карат доволните от тях хора да си купят следващия модел. Бутонът "on/off", чийто графичен знак (кръг, пресечен с черта) е символ за всякаква електроника скоро, ще бъде изместен от "play/pause", който много по-правилно показва начина, по който работи електрониката днес.

Авторът обикновено не изключва уредите около себе си. Пишете му на [email protected]