Реакции

Изложба на Искра Благоева, Станимир Генов, Ани Васева & Боян Манчев, Викенти Комитски, Кирил Кузманов, Камен Стоянов

Изложбата е вдъхновена от две акции, случили се преди около година в публичното пространство на София – изрисуваните фигури на един от релефите на Паметника на Съветската Армия със слогъна "В крак с времето" и организираното от групите Трансформатори и WhATA "възпоменание" пред плочата на новооткрития Софийски арсенал – Музей на съвременното изкуство. За настоящата изложба тези две събития са отправна точка за поставяне на въпроса за социалната роля на съвременното изкуство, неговите места на случване и диалога му с обществото.

Показани са работи на едни от активните млади автори на художествената сцена у нас, които представляват израз на раздразнение и критически коментар върху процесите в съвременния свят. Те са примери за художествени ре/акции спрямо начина ни на живеене, политическите и икономически граници, които днес преминават през телата ни и предизвикват емоции, фрустрации, вътрешно желание за само/контрол или неподчинение. Част от работите се случват по време на изложбата извън галерията, други представят в пространството архиви и документи, текстове и сложно изградени мисловни конструкции:

Камен Стоянов превръща празната рамка на билборд в странен паметник на капитализма; Станимир Генов изписва с ударна бормашина, бавно и звучно думата "съжалявам" в столичния квартал Люлин; Ани Васева и Боян Манчев трансформират архива на пърформанса си "С", създавайки един фантазен и космат, но и тревожещ свят на инфантилното удоволствие; Искра Благоева изследва връзката между съвременната индустрия на красотата и популярната култура; Кирил Кузманов поставя въпроса за местата и начините на представяне на изкуство между локалната среда и глобалните световни форуми чрез документация от инициативата си за прекосяване на Перловската река в София, която бе осъществена при откриването на Венецианското биенале миналата година; Викенти Комистки иронизира клишираната представа за художника-гений, който определя едностранно комуникацията си със зрителя.
Работите в изложбата не предлагат конкретни граждански платформи, политически идеи или "лозунги" за промяна, те правят видими вече съществуващи процеси в обществото и са израз на желанието на художниците да работят в много по-непосредствената среда на живеенето.