Михаил Ходорковски винаги е знаел какво иска от живота. Още в детската градина, през 60-те, децата го нарекли Директора, защото обявил, че когато порасне иска да управлява завод.

Минало време и честолюбието, решителността и известна безмилостност доведоха Ходорковски до върха на най-успешната нефтена компания в Русия. Той стана най-богатият човек в страната. Но когато негов противник се оказа не друг, а правителството, същата тази решителност и неспособността му да приема компромиси го отведоха зад решетките.

Той пренесе активността си от бизнеса в политиката и така стана заплаха за държавната власт

На 23 години организационните му способности се проявяват достатъчно, за да го направят заместник-председател на комсомолската организация на института. По това време Михаил Горбачов развива движението на т.нар. кооперативи. От тях Ходорковски тръгва по пътя, отвел го дори отвъд креслото на "червен директор".

Първият му опит да започне частен бизнес е младежко кафе. След това организира предприятие по организиране и прилагането на университетски научни разработки в производството. По време на тази работа той забелязва почти незабележима вратичка в законодателството, която му позволява да обръща "неналичните рубли" в живи пари.

Този бизнес слага началото на банка "Менатеп", която продължи да прави пари през 90-те години, като експлоатира законодателните пролуки, които са много в периода на не докрай либерализираната руска икономика.

Със спечеления от тези операции капитал Ходорковски взема участие в масовата приватизация, като купува всичко, което му попадне - от хранителни заводи и текстилни фабрики до титаново-манганов комбинат.

И така през 1995 г. е достатъчно богат, за да участва в проект, който превръща милионите му в милиарди, а самия него - в един от олигарсите. Фаустовската сделка се нарича "кредити срещу акции".

Малка група процъфтяващи бизнесмени дава заеми на практически банкрутиралото руско правителство и финансира кампанията по преизбиране на Борис Елцин. Главната задача е да не се допусне до властта съперникът му Генадий Зюганов, който има всички шансове да победи.

Като обезпечение на дълга правителството дава акции от най-перспективните руски компании. Когато дълговете не се връщат (в което всички били сигурни от самото начало), бизнесмените получават право да продадат заложените акции. Те обаче ги изкупуват по значително по-ниска цена.

По тази схема Ходорковски получава пакет акции на холдинговата нефтена компания ЮКОС, за 78% от която плаща всичко на всичко 309 млн. долара. След това жестоко изхвърля миноритарните акционери, като масово пуска нови акции.

През 2000 г., след като получава пълен контрол над ЮКОС, Ходорковски сменя курса. Уилям Броудър, управител на най-големия руски инвестиционен фонд "Ермитаж кепитъл", твърди, че Ходорковски силно разчитал на известната сделка на Владимир Путин с олигарсите. (Путин обещава на най-богатите бизнесмени, че никой няма да закача империите им, ако те не посягат на политиката, спрат да корумпират държавни чиновници и започнат да си плащат данъците.

И Ходорковски започна да действа решително, превръщайки ЮКОС в прозрачна компания с ефективна система на управление. В нея работеха професионални мениджъри и специалисти по връзки с обществеността, западни одитори. ЮКОС започва да използва нови технологии, които му позволяват да добива повече нефт. Резултатите не закъсняват.

Пазарната капитализация на компанията скача до 35 млрд. долара, личното състояние на Ходорковски - до 15 млрд. долара.

Като американските "барони разбойници" от XIX век собственикът на ЮКОС става филантроп. Основава фондация "Отворена Русия" по модел на фондацията на Джордж Сорос "Отворено общество" за подкрепа на гражданското общество. Създава и организацията "Нова цивилизация", която обучава в летни лагери младежите на "функционирането на закона и отворения пазар", а децата - да ползват интернет. Активно развива контактите в Америка и дава на библиотеката на конгреса 1 млн. долара.

Но с времето филантропията все повече се превръща в политика. ЮКОС налива милиони в либералната опозиционна партия "Яблоко", както и в Съюза на десните сили и Комунистическата партия.

Освен това много, включително и високопоставени членове на кабинета, го обвиняват че е платил за гласове в Думата против неудобен за ЮКОС закон, включително и по законопроекти по облагането на нефта.

Нефтеният магнат застана на пътя на правителството и в други области. Терористичните актове от 11 септември в САЩ принудиха Вашингтон активно да търсят алтернативни източници на нефт извън Близкия изток.

През 2001 г. Буш подписа с Путин договор, насочен към увеличаване обема на американски инвестиции в руските петролни проекти, което би увеличило ролята на Русия като световен доставчик на суровината. В този проект Ходорковски разви бясна активност, като се стремеше да осигури на ЮКОС лидерската позиция в борбата за договора, като започва преговори за продажба на стратегическите пакети акции от ЮКОС на американските корпорации ExxonMobil и ChevronTexaco.

Защо все пак Ходорковски не укроти хъса си и продължаваше да предизвиква яростта на Кремъл дори когато през 2003 г., явно като предупреждение, беше арестуван деловият му партньор Платон Лебедев. Приближените му смятат, че гордостта от успехите в бизнеса е прераснала в месианство, увереност, че спасява Русия. Обкръжен от ласкатели, той повярва, че "има билет за полет в небесата", казва един от американските мениджъри. И в края на 2002 г. просто престава да забелязва предупредителните сигнали.

Няколко дни след арестуването на Лебедев Ходорковски отива в САЩ на конференция в Сън вали (Айдахо). На форума присъстват Бил Гейтс и Уорън Бъфет. Много хора мислят, че няма да се върне в Русия. Но Ходорковски се връща. Негов приятел смята, че си е направил лошо сметката, че високопоставените му приятели във Вашингтон ще предизвикат истинска буря след арестуването му. Освен това, с горчив сарказъм завършва бизнесменът, Ходорковски никога не си позволи да мисли лошо за Путин.