В търсене на нов смисъл за инвестициите
Инвестиции, които носят голяма добавена стойност, инвестиции в устойчиви и перспективни сектори на икономиката, инвестиции в образованието. А още по-добре – и трите. Около тези крайни точки обединиха позициите си участниците в четвъртата среща от поредицата "Chivas 12 стола". Сблъсъкът на мнения опита да дефинира България като дестинация за инвестиции в конкуренцията на региона, нуждите на компаниите, които искат (или не искат) да правят бизнес тук, и ролята на държавата като техен домакин.
В дебата участваха мениджърите на някои от водещите чужди компании у нас, изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов, както и няколко активни млади хора с интереси в сферата.
Критично важни ли са чуждестранните инвестиции за България?
Еднозначният отговор на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов е да. Зад това обаче се крият много нюанси, които не са без значение. Факт е, че от началото на кризата досега чуждестранните инвестиции спадат. "В силните години преди кризата България успя да привлече милиарди евро, най-вече във финансовия сектор, търговия и строителство. Именно те обаче отчитат сериозен спад заради кризата. Задържаха се инвестициите в други по-устойчиви сфери – телекомуникациите, IT сектора, енергетиката", каза Стефанов.
Което няколко пъти предизвикваше въпроса кои са перспективните сектори на бъдещето, трябва ли да бъдат стимулирани те повече от други и как точно. За Стефанов това е чувствителен от политическа гледна точка въпрос. "Винаги излизат въпросите защо точно този сектор, а не друг, както и подозренията, че някой оказва натиск в полза на един бизнес или сектор", каза той.
Кого и как да стимулираме
Според Ираван Хира, генерален директор на HP - България, законодателството трябва да се промени и да предлага повече помощ за инвестиции с висока добавена стойност.
"Законът за инвестициите наистина има нужда от осъвременяване", смята и Борислав Стефанов. По думите му за България е трудно да се състезава със страни като Сърбия (не е член на ЕС), които предлагат огромни стимули за чужди инвеститори и това понякога накланя везните в тяхна полза, макар че България е по-атрактивна за представителите на редица сектори по всички останали критерии.
Ако трябва да направим обаче съпоставка със страните от Централна Европа, тогава единственото предимство на България е по-ниската цена на инвестицията, бе мнението на повечето от участниците. Което запраща топката в безкрайното поле на целта "да подобрим бизнес средата" и стотиците й измерения.
Трудно ли е да се прави бизнес в България?
"Инвестициите идват естествено, когато има прозрачност във всички държавни решения и действия, когато има стабилна съдебна система, когато няма натрапчива корупция", припомни Георги Чернев, председател на Софийската търговско-промишлена камара.
Обобщението на тема бизнес среда в страна като България, където недостатъците са твърде много, макар и добре осъзнати, е лесно. Трудно е обаче те да се отстраняват методично, едно по-едно, защото конкретиката твърде често се размива в общото, смята Борислав Стефанов.
По мнението на Кирил Петков, генерален мениджър на Bulgarian Development Company, има пречки, които не трябва да бъдат пренебрегвани и които са достатъчно конкретни, за да се работи по отстраняването им. "От моят бизнес опит мога да споделя, че в сектора на недвижимите имоти сериозният проблем е бюрокрацията. За да се построи един търговски център например, са нужни 205 разрешителни. Надявам се, че електронното правителство ще облекчи до голяма степен тази административна тежест", каза той.
В логистичния бизнес пък проблемите според него са в полето на приходната агенция и засягат най вече бавното връщане на ДДС. "Възстановяването на ДДС трябва да бъде максимално ускорено. Това забавяне, "изсмукване" на капитал може да убие и най-стабилния бизнес."
Ролята на образованието
Образованието според участниците в дискусията е решаващо за средата. "Образованието трябва да е тотален приоритет", смята Ираван Хира. По думите му акцентът трябва да е в развитието на предприемаческото мислене. "Най-богатите компании в САЩ например днес са не тези, които притежават големи недвижими имущества или производствени мощности, а тези, които притежават интелектуална собственост", твърди той, но отвъд това като качество на знанията България според него е привлекателна дестинация. "HP например не е тук единствено заради по-евтината работна ръка, но и защото България предлага изключително добро съотношение между цена и качество на продукта", обясни той.
"Бизнесът има нужда от хора, които правят осъзнат избор къде да работят", категоричен беше Роман Василев, изпълнителен директор на Johnson Controls Electronics - България. По думите му образованието в България сякаш не успява да ориентира правилно хората какво да очакват от бъдещата си работа и каква е разликата и целите на правителствения и неправителствения сектор и бизнеса като субект, чиято главна цел е печалбата. "Затова и има толкова много хора, които сякаш са попаднали на неправилното място", според него.
Трябва ли българските инвестиции да са в сянка?
Медиите често фокусират цялото си внимание върху чуждите инвестиции. Освен тях обаче тези на българските компании в страната и в чужбина са също толкова важни. Чуждите инвестиции са остаряло понятие, бе мнението на някои от участниците. По думите им България днес не страда от липса на знания и компетентност, за това и инвестициите трябва да се разглеждат в цялост, а не да се делят на български и чужди.
Още повече че инвестициите на български компании в чужбина са още по-ценни за икономиката. "Да пробие обаче една българска компания на развит и наситен с конкуренция пазар е изключително трудно, колкото и добра и иноватична да е тя", смята Кирил Петков, генерален мениджър Bulgarian Development Company. Ето защо правилният подход според него е този на клъстърите - сдружаването на компании, които работят за взаимния си интерес, е винаги по-успешен модел от този на най-силната, но сама компaния.