От следващата седмица в интернет (на сайта garelov.com) започва да се излъчва ново публицистично предаване с водещ Иван Гарелов. "Изненадващо за мнозина, но най-много за мен самия, аз се оказвам в авангарда на модерните информационни технологии и ще правя телевизионна журналистика по интернет", коментира Гарелов. Признава, че обича предизвикателствата, но е чужд на новите технологии.

За каузата на новото предаване и за проекта garelov.com го спечелили писателя, драматург и сценарист Георги Тенев (прочети разговора с него надолу) и режисьора Светослав Овчаров. "Повярвах им и си стиснахме ръцете", обясни телевизионният журналист. Всяка седмица на сайта Гарелов ще предлага на аудиторията коментари, интервюта, репортажи, филми. В екипа ще е и дъщерята на телевизионния водещ Калина Гарелова, която си има самостоятелна журналистическа кариера (наскоро издаде и книгата "Парфюмът в четири сезона", беше главен редактор на списание "Литера", автор е и на "Капитал Light").

Обявяването на новия проект провокира и въпроси - защо и тв публицистиката търси убежище в интернет. Какъв живот ще живее там, ще събира ли качествена и критична аудитория? Предаването на Иван Гарелов, макар и замислено като по-голям проект, не е единственото.

От трети май журналистката Светла Петрова също води свое авторско публицистично предаване, което се излъчва в сайта livemedia. То се казва "В епицентъра на събитията със Светла Петрова" и всеки четвъртък от 13 до 14 часа  задава въпроси по важни теми на политици и анализатори. Гости в първото издание бяха депутатката Татяна Дончева и футболният треньор Пламен Марков. "Приех да правя онлайн предаване, защото интернет е по-свободна територия за говорене. Публицистиката започна да бяга от конвенционалните медии в интернет именно защото там свободата е повече", коментира пред "Дневник" Светла Петрова. Дълго време тя беше водещ на предаването "Сеизмограф" по bTV. В края на април миналата година напусна. Причината е, че не се съгласила часовият пояс, в който се излъчва "Сеизмограф", да бъде изтеглен с един час по-рано.

- Да избереш най-доброто не е провокация, а разумно решение. Преди развитието на интернет един сериозен журналист и публицист би се колебал дали да предпочете радиото, пресата или телевизионния ефир, за да комуникира с публиката. Днес този въпрос е отпаднал, мястото за съвременно и свободно общуване е интернет.

Онлайн медиите са неограничена територия. И почти неразработена у нас. Затова всеки онлайн телевизионен проект, който е сериозно подготвен, носи в себе си половин гаранция за успех. Особеното при интернет медията е, че обикновено тя се прави от съвсем млади, технологично адекватни хора, които познават добре средствата, но имат сравнително по-кратък опит в професионалната област на журналистиката. А в журналистиката, както при всяко авторско занимание, свързано с работа с живи хора, от решаващо значение са три елемента: опит, контакти, самочувствие.

- Garelov.com не е предаване, а журналистическо интернет присъствие от класически тип: видео-он-деманд, видео и аудио подкрепени статии, фотогалерии, филмови архиви с авторска документалистика. Обръщам внимание на тази много важна част, която лично на мен ми е особено интересна: архивът на документални заглавия, които са станали история – от смразяващия филм за геноцида в Камбоджа, през филмите за войните в Ливан, до късните филми за делото "Антонов" или тихомълком заснетите неофициални кадри от пътувания в Гърция и Атон. Всеки такъв оригинален материал е част от историята, документ с интересно съдържание. Освен всичко останало, телевизионната продукция от 70-те и 80-те години ни дава повод да се замислим не само над идеологическите клишета, неизбежни за онова време, но и да осъзнаем как публицистиката и документалистиката след 1989 г. е получила нова свобода, но постепенно е изпаднала в други идеологеми, почти огледални на предишните, също толкова сковани и на моменти нелепи.

Предизвикателствата пред Иван Гарелов ще бъдат от неочакван характер: да създава повече съдържание, отколкото е правил преди. Това е ирония на съдбата, смятам, защото като гледах първите му, вече класически филми и интервюта, осъзнах колко трудно и внимателно е подбирал онова, което може, сред онова, което иска да покаже – от Камбоджа, например. Силният идеологически фон, автоцензурата, са били естествената ограничителна зона, която е дефинирала самата професия на журналиста през 70-те и 80-те години. Сега много повече неща са позволени да се кажат в коментар, но изискването е да го правиш не само често, но и всеки път по оригинален начин.

- Предстоят интересни месеци. Нищо няма да бъде направено по обичайния начин. Съпродуцент на Garelov.com е "Омега филмс", компанията, ръководена от Светослав Овчаров и Ани Йотова, която току-що представи епичния филм "Човека и народа" за Тодор Живков. Хора с разнообразен опит в документалистиката и публицистиката започват да правят нещо, което ще е от полза на медиите, на тяхната независимост – защото интернет телевизията е извън регулацията и извън стандартния норматив на ефирните и кабелни канали. Харесва ми смелото, почти нахално навлизане на Гарелов в тази непозната докрай за него медия. Но мястото на журналиста е при медията, там, където говоренето е усилено и преповторено много пъти.

Войната продължава да бъде епицентър на съвременната световна политика – обаче военни репортажи, кадри на български тв екипи, заснети близо до фронта, напоследък почти не се появяват. Традиции в това поприще у нас съществуват, след Иван Гарелов и неговите филми, заснети във Виетнам, Камбоджа и Близкия изток, се появяват нови лица, журналисти, пратеници на българска медия, която е на равно с големите, там, където са екипите на CNN, Ройтерс, Би Би Си: сред тях са Бойко Василев в Босна, Елена Йончева от войните в Чечения, Евгения Атанасова от обсаденото Сараево и бомбардирания Белград, Севда Шишманова в неуправляемия Афганистан и затворения Пакистан, операторите, които заедно с журналистите на моменти рискуват живота или здравето си...

- Днес съществуват повече български телевизионни канали от всякога. Но се излъчват по-малко оригинални репортажи и филми от горещи точки по света, сравнени с всяко друго време. Не мога да коментирам целия сбор от причини за това положение.

Изглежда ви странно, но това, което класическият журналист Гарелов инициира днес, ще бъде първа крачка, която до няколко години ще бъде направена и от други имена на българската журналистика, които са останали верни на духа на призванието и професията си. Телевизията като индустрия на забавлението ще намери свои начини да се справи с кризата на потреблението и инвестициите, а същото ще направи и телевизионната публицистика и журналистика. Пътищата им няма да се разделят завинаги, но интернет ще е ново място, с което ще се съобразява всеки, който говори за новини и за сериозна, авторска журналистика.