Последен шанс за инвестиционните бонове

В края на юни изтича валидността на инвестиционните бонове, които притежават гражданите, участвали във втората вълна на масовата приватизация след 1998 г. С книжата можеше да се плаща на централизираните публични търгове на фондовата борса, където държавата продаваше миноритарни свои пакети. Все още неупотребените бонове са с номинална стойност около 72 млн. лв., а цената им е около 64 ст. за лев номинал.

В началото на следващата седмица ще тръгне 12 пореден търг, на който ще се предложи остатъчното държавно участие в над 60 предприятия. Това е и последният шанс за притежателите на бонове да ги оползотворят. Най-вероятно до изборите няма да се прави 13-и търг, тъй като липсва качествен ресурс за продаване.

Приватизационни сделки за близо 1 млрд. евро са с открити процедури, но не е сигурно, че ще бъдат завършени в мандата на това правителство. На етап избор на купувач или преговори с кандидатите са знаковите продажби на ТЕЦ-овете "Варна", "Русе" и "Бобов дол", "Бояна филм" и Параходство "Българско речно плаване". Представители на изпълнителната власт посочват, че за някои от тях се чака политическо решение, други зависят от преговорите с купувачите. Със или без тези сделки, големите процедури в енергетиката, транспорта и инфраструктурата остават за следващото правителство, ако във философията му въобще ще влиза т.нар. голяма приватизация.

-----------------------------

От началото на раздържавяването през 1993 г. досега са продадени 58.71% от активите на държавните предприятия. Данните от статистиката на Агенцията за приватизация (АП) показват, че най-голям дял от бившата държавна икономика е станал частен по времето на правителството на Иван Костов - 45%, а през последните четири години при управлението на Симеон Сакскобургготски са продадени още 6%. Сделките в този мандат са били по-малко на брой, но по-големи, като постъпленията от приватизация са 4.7 млрд. лв. в сравнение с 9.1 млрд. по времето на Костов.

За приватизация от следващи правителства са останали около 80 мажоритарни пакета - предимно в предприятия, които извършват специфични услуги (пътно подържане, малки ВЕЦ-ове, пласмент и търговия и др.). По-интересната част обаче са дружествата от т.нар. забранителен (засега) списък и тези от списъка на дружества "от значение за националната сигурност", които според сегашния закон се продават само с приета от парламента стратегия.

С новия закон за приватизация, който икономическият екип на това правителство написа, в забранителната листа бяха включени компании, чиято продажба не се планираше в близките години. Такива са БДЖ, НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", Международен панаир Пловдив и други. Според регламента изваждането на дружества от списъка става с акт на парламента по предложение на правителството.

Предприятията, обвързани с националната сигурност, пък са морският флот, авиокомпания "България ер", военните "Кинтекс", "Тератон" и ВМЗ-Сопот. В този парламент бяха внесени, но останаха негласувани стратегиите за държавната авиокомпания и БМФ. От доста време пък икономическото министерство подготвя стратегиите за продажбата на дружествата от военно-промишления комплекс, но към момента те не са готови. По времето на това правителство бяха продадени БТК, седемте електроразпределителни дружества, "Атоменергоремонт", "Брикел", ИПК "Родина", ДЗИ, "Армеец", "Ален мак", "Фармахим", "Инкомс телеком холдинг".

Доколко сериозната приватизация ще продължи, ще зависи от решенията на бъдещата власт, която според социолозите много вероятно ще е доминирана от БСП. В предизборната програма на социалистите темата за раздържавяването почти липсва, като единственото изречение по въпроса е "Приватизацията не е самоцел". Преди време в интервю за "Дневник" Румен Овчаров, зам.-председателят на БСП и водеща фигура в икономическия екип на партията, каза: "Ние не сме против приватизацията като едно от възможните средства за преструктуриране на икономиката. Но тя не може да бъде самоцел. Какъв е смисълът да приватизираш естествени монополи, при положение че няма добре работеща система за регулирането им... Просто трябва да изчистим идеологията от приватизацията." В същото интервю Овчаров дава пример точно с трите ТЕЦ-а, за които сега се преговаря, като казва, че няма смисъл да се продават структури, които след това ще загубят конкурентоспособността си - "ние се опитваме да правим конкуренция на нашия вътрешен пазар, вместо да се опитаме да излезем на регионалния или на европейския с една мощна структура с големи генериращи мощности, която сега в момента доминира пазара". Зам.-председателят на БСП посочи обаче "България ер" като едно от дружествата, които трябва да бъдат продадени.

-----------------------------

"Отворените" процедури

ТЕЦ-овете "Варна" (98% от акциите), "Русе", "Бобов дол": За първите два се водят трудни преговори с руската РАО ЕЕС, а за "Бобов дол" няма избран победител. Общата стойност на сделките, ако бъдат довършени, е близо 900 млн. евро.

"Бояна филм" (95% от акциите): Приключването на сделката отлежава от два месеца, очевидно очаквайки политическо решение. Има три окончателни оферти - от "Ню имидж", "Бавария филм" и "Илинг студио", но до момента АП не е посочила победител в наддаването. Най-високата оферта е на "Ню имидж" с 12.2 млн. лева цена и 30.5 млн. лв. инвестиции.

"Българско речно плаване" (70% от акциите): Агенцията разглежда постъпилите три окончателни оферти от "Каолин" АД, "Химимпорт" АД и "Топливо" АД. Кандидат с най-висока оферта - "Каолин" с 13.162 млн. евро цена и 20 млн. евро инвестиции. Купувачът трябва да бъде одобрен от Министерския съвет.