Из богатите предградия на Атина броди сериен убиец със специфичен подбор на жертви. Всички те са богати гърци, които не са си плащали данъците. Телата им лежат захвърлени сред руините на древния град, отровени с бучиниш – растението, с което е екзекутиран Сократ.

Гърция днес преживява много тежки времена, в които престъпността се увеличи значително. Ужасът, описан по-горе, обаче в по-голямата си част е измислен. Това е сюжетът на най-новия бестселър на писателя Петрос Маркарис, който съчетава толкова успешно ролите на автор на трилъри и коментатор на социални теми, че се е превърнал в един от най-цитираните гласове в Гърция по време на кризата.

Убийствата, около които се върти историята в новия роман на Маркарис "Споразумението", предизвикват силен интерес сред читателите, обзети от ярост срещу своя елит, който не плаща данъци и чиято безотговорност допринесе за това Гърция да падне на колене. Много читатели, подобно на протагониста разказвач, инспектор Костас Харитос, се разкъсват между отвращението и тайното възхищение към убиеца, който се представя като "Националния бирник" и събира пари не за себе си, а за държавната хазна. Обществената симпатия към убиеца е толкова силна, че Маркарис е намерил за благоразумно да помести бележка на задната корица, която гласи "Внимание! Този роман не бива да се имитира".

Роден в Истанбул в семейството на арменец и гъркиня, Маркарис се заселва в Атина на около 30-годишна възраст и все още гледа на дълбоко вкоренените проблеми на Гърция с очите на чужденец. "Това е система, която се е изграждала ден за ден от началото на века, а през последните 30 години този процес се е ускорил", коментира той.

Въпросната система най-често се определя като клиентелизъм. Тя включва гръцкия елит – собственици на кораби, лекари, адвокати и известни журналисти, които финансират двете основни партии и в замяна на подкрепата си получават високи работни позиции в държавната администрация за децата си, както и доживотна "почивка" от данъци. Този модел не беше устойчив, но този факт беше прикрит в официалните финансови данни на Гърция. Истината лъсна драматично, след като се оказа, че държавата вече не може да взима заеми от международните борси, за да финансира разточителните си навици.

Когато сегашното правителство в оставка взе лекарите в Атина на мушка в закъснял опит да събере малко приходи, то откри, че повечето от тях не са плащали нищо, че са декларирали приходи малко под минималния праг за облагане от 12 000 евро, а в същото време карат коли, които струват няколко пъти повече. В битката между волята на реформистите в правителството и елита реформистите бяха победени. Правителството се срина, а изборите миналата неделя доведоха единствено до задънена улица и неясната перспектива за нов вот.

Междувременно богатите продължават да пълнят елитните барове и ресторанти в града до пръсване, докато работническата и голяма част от средната класа живеят в бедност. Самият Маркарис живее в скромен апартамент в жилищен блок в центъра на Атина, който очевидно е преживял и по-добри времена. Сега гневът се проектира върху стените под формата на графити, заплашващи имигрантите с прогонване или по-лоши неща. По улиците тлее антипатията на местните жители към африканските улични търговци. Когато погледне през прозореца си рано сутрин, писателят вижда горди съседи на средна възраст, които крадешком ровят по кофите за вторични суровини.

Книгите на Маркарис са пълни с наблюдения за развитието на кризата. "Споразумението" започва в цитат от бившия президент Константинос Караманлис, който описва Гърция като "безкрайна лудница". В първата глава четири възрастни жени се самоубиват, като оставят писмо, в което обясняват, че след орязването на пенсиите им не могат да си позволят лекарства или преглед при лекар, затова са предпочели вече да не бъдат бреме за обществото. През последните години имаше съобщения за такива случаи. Според официалната статистика нивото на самоубийствата се е увеличило с 22%, но това вероятно е подценяване на истинския мащаб на проблема. Набожните православни семейства често прикриват самоубийствата на свои членове от срам.

По-нататък в книгата инспектор Харитос е призован да разследва убийствата на богати атиняни. Първата му реакция е безпокойството, че всяко разкритие за личните дела на представителите на елита може да застраши повишението, което очаква. Трудно му е да изпита съчувствие към жертвите. За първата – известен хирург – отбелязва, че "преди да отвори пациентите със скалпела си, е отварял портфейлите им".

След като разкрива мотивите на самопровъзгласилия се "Национален бирник", Харитос отбелязва сухо, че ако всички гърци, които укриват данъци, бъдат убити, от населението на страната ще останат само "хора на заплата, безработни и домакини".

Маркарис и Харитос са проявление на една мрачна нишка в гръцката душевност, извадена наяве от икономическата криза, най-вече с изпращането в парламента на неонацистката партия "Златна зора". В предишната си книга "Просрочени заеми" жертвите са свързани с банки, хедж фондове и рейтингови агенции. Всички те са обезглавени.

Авторът се готви да започне работа по третия роман от трилогията си, но изчаква да види накъде ще поеме Гърция в реалния живот.