Потребителска фотогалерия
"Ако искаш да покажеш тревата зелена, нарисувай я оранжева". По пролетно време винаги си припомням Брехт.
Тази фотогалерия с автор rdragostinova е част от конкурса "Код зелено"
На тази ми пролет обаче поднесох обилно червено. 
(нахално е малко - знам си - и тук свенливо ще се засрамя...). Но пък - нали си е пролет! 
Напролет винаги хващам пътя. 
И ми е шумно. 
Еуфорично и разсъбуждащо някак. 
Напролет и върхове лесно катеря. 
Наум единствено се разплаквам. 
И не търся лесни приятелства. 
Но пък пробвам нюанси. 
Напролет оставям след себе си всяко старо. 
И нагазвам яко в дълбокото. 
(така и не се научих просто да лазя...) 
Напролет ми идва да чупя прегради. 
Непонятно ми е защо все се пазим - и овързани с високи дувари се браним от другите. 
Многословим. И се бодилим. И ни бодат. 
Крием си жестовете. 
С ченгел вадим думите. 
А всъщност - май е толкова просто (не само по Брехт. И без да е пролет) 
да повдигнеш завесата 
и посегнеш смело към другите. 
Защото някак си минава животът - и се завърта. 
И дори понякога да е единствено \\"Здраве да е!\\" - 
най-смислено - и истинско е - с широко отворени очи да се гледаме - 
до следващата приказка - в някой друг сезон. 