Ханс-Вернер Зин: Гърция получи помощ, 116 пъти по-голяма от тази по плана "Маршал"
Когато преди две години един от най-големите германски икономисти Ханс-Вернер Зин твърдеше, че Гърция трябва да излезе от еврозоната, такъв сценарий беше табу в Европа. Сега обаче този вариант набира все по-голяма популярност в Германия, а Зин смята, че и в случая на Португалия може да се говори за напускане на валутния съюз.
Икономическият анализатор сравнява днешната ситуация в Гърция с тази във Ваймарската република, когато също заплатите трябваше да бъдат значително намалени и това доведе до възхода на нацистите. "Програмите за строги бюджетни съкращения в еврозоната в този ред и в този мащаб са невъзможни и не трябва да бъдат искани", казва Зин и подчертава, че младежката безработица вече е над 50%. "Алтернативата обаче не трябва да бъде вечно финансиране на Гърция", твърди той.
"Ако вземете всичко заедно – програмите за съкращения, отписването на дълга и целевото кредитиране, страната досега е получила 460 милиарда евро, което се равнява на 116 пъти помощта, отпусната й по плана "Маршал" в периода 1948 – 1951 г.", твърди Зин. "И какво можете да покажете досега? Нищо, само катастрофа. Колко още трябва да продължаваме, докато политиците разберат, че това е задънена улица? Ако Гърция напусне еврозоната, може да се върне към растеж в рамките на една година. Ако ли не, страната ще изпадне в хронична рецесия, която може да разруши обществото", смята икономистът. Зин твърди, че за други страни в сходно положение ще започне верижна реакция, ако не се проведат необходимите мерки, за да останат държавите надеждни от фискална гледна точка.
Страни с голям публичен дълг като Испания и Франция трябва да следват стриктен режим на бюджетни съкращения, да държат заплатите и цените ниски, за да си възвърнат необходимата конкурентоспособност и да останат в еврозоната. Германия ще трябва да приеме инфлация, два пъти по-висока от нивата в тези държави за около десетилетие. .
Според Зин Германия и възстановяването й след обединението в началото на 90-те години може да послужи за модел за други. Икономиката на федералната република преживя период на сериозно обезценяване на валутата в началото на 90-те години и след 2000 г., но сега се счита за най-стабилната европейска икономика.
"Това е изключително болезнено лекарство, но пък е проработило", твърди Зин. "Години наред Германия имаше най-ниско ниво на инвестиции сред страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и най-ниското ниво на растеж както в еврозоната, така и в Европа. Имаше и масова безработица", обяснява той. "Германия премина през своята собствена еврокриза. Това беше период на високо социално напрежение".
Сега Германия просперира и иронията е, че това донякъде се дължи на дълговата криза, тъй като германските финансови институции не смеят да инвестират в чужбина, а предпочитат да си държат парите у дома. "Сега имаме бум заради кризата. Този бум от само себе си ще отстрани дисбалансите в Европа", казва Зин.
В материал, посветен на най-известния германски икономист, агенция Reuters припомня, че Зин, макар че не се присъедини към американския професор Нуриел Рубини в предричането на кризата, започна да говори за прекалено слабата финансова регулация още през 2001 г.
Пред Reuters Зин казва, че е икономист по душа, има политически ум и иска да подобри света. "През годините съм се научил, че не можеш да говориш с политиците и да им казваш какво да правят. Трябва да говориш с гласоподавателите. Хората трябва да се учат, да бъдат информирани по най-важните въпроси", смята Зин.
