Шаде Аду: Все още имам да печеля битки
Почитателите на Шаде се принудиха да свикнат да бъдат търпеливи.
След продължило 10 години мълчание джаз групата Sade, предвождана от родената в Нигерия британска певица и композитор Шаде Аду се завърна миналата година на сцената с турнето си Bring Me Home. За онези, които не са успели да попаднат на шоуто на 53-годишната звезда, сега излиза албум и филм.
Тази седмица излезе "Bring Me Home - Live 2011" - комбинация от диск с изпълнения на живо и DVD на концерта, режисиран от Софи Мълър и сглобен от няколко спектакъла и живота на групата извън тях.
Сабрина Форд от Reuters разговаря с Аду за нейната музика и живота й на турне и извън прожекторите.
Режисьорът на "Bring Me Home" Софи Мълър е режисирала повечето от вашите клипове през последните 20 години. Как се съхраниха толкова дълго тези креативни отношения?
- Срещнахме се преди много години, когато бяхме заедно в колежа Saint Martins. Седяхме в библиотеката и се замеряхме с разни неща. Пишехме наистина шантава абстрактна поезия. Аз пише стих и после тя и т.н., а накрая го сглобявахме.
Софи идваше в студиото докато записвахме албума. Можем да си имаме доверие. Не е достатъчно да се харесвате или да се обичате. По-скоро е като изкачване на скала и някой ти подава въже - трябва да знаеш, че няма да те подведе.
Какво е да си на турне с 15-годишната си дъщеря?
- Тя обича шоуто. Бях впечатлена колко много пъти го е гледала. Тръгна с мен, но иначе винаги е била в автобуса. Беше толкова малка - едва на 4. Не исках да ме вижда на сцената. Смятах, че ще е прекалено много за нея, защото аз съм просто нейната мама. Мислех, че ще й дойде в повече. Много по-късно тя ме попита: "Мамо, известна ли си? Ама наистина прочута?"
Как прекарваш времето си между отделните проекти? Винаги ли работиш над нещо ново?
- Винаги пея, защото слушам музика вкъщи и пея. Винаги си записвам разни неща - мисли или чувства, които по-късно биха могли да родят песен. Животът ми между албумите е колекция от преживявания, които бих искала един ден да опиша. Не съм някакъв плодовит писател, който само пише и пише и пише...
Във филма към Bring Me Home има сцена, заснета зад кулисите, в която танцуваш на парче на Snoop Dogg. Наистина ли слушаш хип-хоп?
- Обичам хип-хопа. Обичам ритъма, обичам тестовете и факта, че той идва от сърцето. Той е истински и не е само комерсиален. Слушам Snoop Dogg и Drake - страхотни са. Слушам много хип-хоп и танцувам много. В действителност обичам да излизам. Напоследък не ми се е случвало, но обичам да излизам на дансинга.
Интересно е, че казваш, че обичаш да излизаш, защото често те описват като затворена личност?
- Не смятам, че съм затворена, но не обичам светската шумотевица. Излизам да танцувам някъде, където никой не обръща внимание кой си, защото всеки си прави нещо свое. Не се възприемам като знаменитост. Аз съм композитор и певица - човек, който прави музика. Не виждам защо това трябва да е синоним на това да се откажеш от собствения си свят.
Как се справяш със статута си на секс символ? Познавам няколко мъже, които искат да се оженят за теб.
- Дай ми адресите им! (смее се) Не, не мисля за това. Когато пея просто изразявам части от себе си. Не се спирам и да мисля за подобни неща. Е, не се и оплаквам! Можеше и да е по-зле.
На 53 години си, а те описват като жена извън времето. Как оставаш толкова млада?
- Мисля, че е свързано с енергията. Тялото ти, езикът му определят колко млад изглеждаш, а не пластичните операции. Трябва да обичаш това, което правиш и дори на бойното поле да се държиш с достойнство. Толкова много хора се отказват от всичко това. Преминават определена възраст и излизат от контрол, губят ориентация. Никога не съм се чувствала по този начин.
Винаги съм имала нещо за довършване. Все още имам да печеля битки.