Когато миналия юни Жан-Клод Трише призова за създаване на Европейско финансово министерство с контрол над националните бюджети, идеята изглеждаше нереална - една далечна мечта, реализирането на която ще отнеме години, дори десетилетия, ако изобщо се тръгне в тази посока.

Година по-късно, когато дълговата криза заплашва да разкъса еврозоната, Германия с подкрепата на големи държави като Испания, убеждава партньорите си да направят точно такъв голям скок към фискален съюз, разказва Reuters.

Идеята на канцлера Ангела Меркел за договор за бюджетна дисциплина и фискален борд - във всяка страна от еврозоната в частност и в ЕС като цяло - не се реализира и среща съпротива и критики, че така се убивал растежът на икономиките. Сега нейният екип настоява за още по-амбициозни мерки, включително създаване на централна институция, която да управлява финансите на всички в еврозоната, както и да се дадат повече правомощия на Европейската комисия, Европейския парламент и Съда на ЕС.

Тя освен това иска координиран европейски подход за реформиране на трудовите пазари, системите за обществено осигуряване и данъчните политики, споделят пред агенцията германски официални лица.

Думите им потвърждават в голяма степен публикацията на списание "Шпигел" от преди седмица, говореща за план от 6 точки, предвиждащ дори реформиране на образователните системи в Европа с елементи на германската система.

Представителите на Берлин казват пред Reuters, че докато другите държави не се съгласят на тези мерки и не приемат безпрецедентния отказ от национален суверенитет, Германия ще откаже да обсъжда инициативи за подпомагането на закъсалите им икономики като пускането на общи европейски дългови облигации или "банков" съюз с трансгранично гарантиране на депозитите. Според германците подобни стъпки били възможни, но на втория етап от новата интеграция.

Целта е на срещата си на 28-29 юни лидерите на ЕС да се съгласят с пътна карта за създаване на "фискален съюз". На този форум високопоставени лидери на ЕС, включително президентът Херман ван Ромпой, ще представят набор от първоначални предложения към 27-те.

След това през втората половина на годината европейските държави ще ги облекат в конкретни мерки, съюзни текстове и институции, както и конкретен график за промени в договорите на ЕС, допълват няколко източници от структурите на ЕС.

Ако държавите в съюза се съгласят да се върви в тази посока, това ще е най-решителният политически скок към интеграция от приемането на единната валута и контрола над националните монетарни политики преди 13 години. Засега подобна промяна изглежда почти непостижима Reuters.

Испания, която има бързо растящи проблеми с банките, националния и регионалните си бюджети, даде през уикенда сигнал, че подкрепя ключови елементи на този план.

Премиерът Мариано Рахой подкрепи създаването на обща за еврозоната фискална институция, за каквато вече бившият гуверньор на Европейската централна банка Жан-Клод Трише говори миналата година в Аахен, Германия.

В реч, предавана в събота по телевизията, премиерът каза: "Испания е фактор в тази ситуация, но е един от многото. Не сме единствени, нито сме най-зле. Така че, ако е спешно да се реши ситуацията в Испания, не по-малко спешно е да се решат проблемите на монетарния съюз като цяло".

Тази подкрепа за Берлин и Брюксел идва в навечерието на важна за Мадрид седмица. Във вторник ще бъде пусната емисия испански облигации, докато пазарите вече искат доходност от около 7% - прагът, на който Гърция, Ирландия и Португалия признаха, че им е твърде скъпо да обслужват такива кредити и няма да се справят без чужда помощ.

Сп. "Шпигел" съобщи в събота, че канцлерът Меркел и финансовият министър Волфганг Шойбле са настоявали пред испанския министър на икономиката Луис де Гиндос страната му да вземе за банките си помощ от Европейския фонд за финансова сигурност (EFSF). Германски експерти изчислили, че испанският банков сектор ще се нуждае от капиталова инжекция от 50-90 млрд. евро, но Гиндос отхвърлил предложението. Мадрид отрече да е имало такъв разговор, а Берлин не коментира публикацията.

Мариано Рахой обаче е под сериозен натиск от влошаващата се икономика и растящата безработица само половин година след като пое властта. Правителството се опитва с ограничените си възможности да спаси с почти 20 млрд. евро една от най-големите банки в страната. Четирите водещи одиторски компании в света бяха наети за един месец да направят основен одит на банковата система, за да е наясно правителството за какво по-точно става дума. Мадрид подозира, че допълнителни капани са заложени от провинциалните правителства, които в годините на кредитния бум са водили самостоятелна дългова политика.

Сега Рахой призовава да се създаде "Европейска фискална институция" за управление на фискалната стратегия на еврозоната, хармонизиране на фискалните политики на 17-те държави в нея и "централизиран контрол над финансите".

Но други държави, включително втората по големина икономика - Франция, имат дълбоки резерви към толкова голям отказ от суверенитет. Откровено скептични са правителствата на Австрия и Финландия, например.

Дебат за "фискален съюз" поставя новия президент социалист Франсоа Оланд в сложна позиция, макар че визията му за Европа е по-близо до федералисткия германски модел, отколкото тази на предшественика му голист Никола Саркози. "Това е голямо предизвикателство за Оланд. Мисля, че той е готов (за по-тесен фискален съюз), но останалата част от френската политическа класа - и вляво, и вдясно - не е", коментира френски официален представител.

Друг проблем за идеите е демократичната им легитимност, т.е. как ще се преодолее фактът, че все повече европейци обвиняват Брюксел за проблемите си, а депутати в целия съюз искат да си запазят правото да налагат вето върху решения на ЕС. Един отговорите на този проблем се търси в засилване ролята на Европейския парламент, където депутатите се избират пряко от националните избиратели. Европарламентът би могъл да надзирава по-плътно дейността на Европейската комисия по националните бюджети и на Европейския механизъм за стабилност (ESM).

Дори още в края на този месец Германия да постигне подкрепа за радикалните си идеи, съществуват сериозни съмнения, че при 5-10 години, нужни за реализиране на фискална интеграция след сложни национални дебати, това ще има достатъчен успокояващ пазарите ефект сега.

Иначе казано, за обозримо бъдеще в Европа има една единствена институция, способна да реагира бързо за предотвратяване на катастрофа с еврото и тя се казва Европейска централна банка.

Ако лидерите на ЕС тръгнат към нова интеграция, те могат да дадат мандат на ЕЦБ "да гаси пожарите", докато се реализира "фискалният съюз".