Депутатите окончателно решиха да увеличат с 10 километра максималната разрешена скорост за движение по магистрали и тя да стане от 130 км/ч. на 140 км/ч. След близо едночасови дебати с 83 гласа "за", 15 "против" и 1 "въздържал се" народните представители приеха на второ четене текста за увеличаване на скоростта.

В кулоарите на парламента шефът на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров уточни, че максималната скорост няма да важи по всички сегасъществуващи магистрали в България. Там, където пътят не позволява да се кара със 140 км/ч., ще бъдат поставяни допълнително табели за ограничаване на скоростта. Максималната скорост ще важи за новите магистрали и за участъците от старите, които са ремонтирани.

Опозицията остро възрази срещу увеличението. Депутати заявиха, че така ще се увеличат жертвите на пътя. По думите на Иван Иванов от "Синята коалиция" при 10 на сто увеличаване на максимално разрешената скорост, жертвите нарастват с 30 на сто. А Европа вървяла в другата посока – в Испания например заради многото произшествия ограничението било намалено от 120 на 110 км/ч.

Станислав Иванов от ГЕРБ пък извади друга статистика, според която жертвите намалявали при увеличение на скоростта. Това се видяло след последното увеличаване на ограничението с 10 км/ч. през 2002 г. Според него 45 на сто от произшествията се дължали не на превишена, а на несъобразена скорост.

От опозицията не приеха аргументите на управляващите и заявиха, че те ще носят отговорността за жертвите на пътя. И припомниха обещания на ГЕРБ към родители на загинали деца, които в момента не биват изпълнявани.

Народните представители решиха, че автомобилите ще могат да се движат по скоростните пътища със 120 км/ч. С промените в закона за пътищата на практика в България се въведе нова категория път – скоростен. Той трябва да е с по две ленти във всяка посока, да има "детелини" за свръзка с други пътища, да имат предпазна телена ограда, места за почивка, площадки за принудително спиране и др.

И тази нова категория път предизвика възражения на опозицията. Според депутати така част от магистралите щели да бъдат изграждани като скоростни пътища и нямало да се инвестира за аутобани.

Подозренията им се потвърдиха от шефа на АПИ. Лазаров обясни, че заради проблеми с финансирането, някои участъци на магистрали ще бъдат строени като скоростни пътища. Това ще важи там, където не може да се докаже необходимия трафик и съответно не се отпускат евросредства. Така ще се случи с участъка от магистрала "Хемус" между Велико Търново и Шумен.

Информацията породи недоволство на местните депутати, които настояха планираните за изграждани магистрали да си бъдат построени, както е предвидено.