За отнетото право да погребеш детето си
"Това състояние е изключително особено. На практика си майка, която е родила, но дете няма. Тялото ти произвежда кърма, обаче просто няма за кого. И никой нищо не ти казва, сякаш нищо не се е случило".
Така описва вероятно най-ужасния миг в живота си Бояна Петкова. Преди около два месеца второто й дете се ражда мъртво в една от големите болници. Бебето заболява от анемия на кръвта още в утробата й и това води до фатален край.
Статистиката показва, че на година около 600 деца в България никога не проплакват. По думите на Бояна обаче не по-малко ужасно е онова, което става с телата им след раждането.
Децата (не) могат да бъдат "биологичен отпадък"
Заради административен пропуск на родителите не се разрешава да погребат или кремират бебета си. Нито да ги видят, подържат или да се сбогуват с тях. Вместо това, след аутопсията телата се събират и изгарят в екарисаж като "биологичен отпадък", заедно с други медицински остатъци.
"На практика това се случва само с около 0.75% от всички раждания и тези проценти не са статистически значими. Но когато стане с теб, то обсебва целия ти свят. Аз изпаднах в ужас. Защото не стига, че изобщо ми се е случило, ами на всичкото отгоре бебето ми ще е някъде, където ще се третира като отпадък", описва усещанията си Бояна. Тя е лекар – специализант по педиатрия. Преживяното я мотивира да предприеме действия, за да промени нещата.
Лошият закон е... лош закон
Бояна се свързва с няколко неправителствени организации - Българския хелзинкски комитет, Сдружение "Естествено" и Фондация "Родители за родители". Заедно правят първи крачки към промяна на сегашната практика. Една от тях е състоялият се днес протест пред Министерството на здравеопазването, на който бяха пуснати във въздуха стотици балони в памет на починалите деца.
Друга стъпка е изпратено писмо до здравния министър Десислава Атанасова и омбудсмана Константин Пенчев. Консултация с юристи показала, че проблемът може да бъде решен с промени само в една единствена наредба.
Бояна Петкова обяснява парадокса: "Проблемът е Наредба № 2 от 21 април 2011-та, която регламентира здравните изисквания към гробищни паркове и погребването и пренасянето на покойници. В нея за погребение се изисква наличието на акт за раждане и акт за смърт, ЕГН и име. Мъртвородените бебета няма как да получат всички тези документи, тъй като по българското законодателство те не са субекти на правото".
Предложението е в подзаконовия акт да бъде предвидено погребението и кремирането на мъртвородените бебета да може да стане само с наличието на акт за раждане. Това е документът, които се издава след раждането. Разликата е, че на мястото на името се отбелязва, че бебето е мъртвородено. В допълнение трябва да бъде изготвен документ, деклариращ желанието на родителите за погребение/кремация, който да бъде на разположение в болниците.
Смисълът на "сбогом"
Бояна подкрепя необходимостта от промяната не само с личната си история, а и с данни от международни изследвания, които доказват огромното значение на сбогуването с починалото дете за траурния процес на родителите. "Психолозите смятат, че при родители, които са получили възможност да се сбогуват с бебето си и чиято емоционална травма е призната от обществото, се наблюдават значително по-малко депресивни и тревожни разстройства и по-бързо възстановяване", казва тя.
По думите й, пропуските в наредбата се оказват само едното лице на монетата. Другата страна е липсата на достатъчно разбиране, знание от страна на лекарите как да се държат с майката след подобна загуба и почти нулевата психологическа помощ.
Според наблюденията на Бояна Петкова, че в болниците разпространена практика е медицинският персонал просто да не говори за случилото се. До последно родителите получават отказ дори да видят детето. "Късмет е да ви настанят в отделение, където няма други майки, които да гледате с живите им бебета".
Младата жена преразказва лекарските думи, които е прочела в писмо на друга майка, преживяла същото нещастие и опити да направи погребение: "За какво ти е гроб? Да ходиш, да плачеш на него ли?". Сеща се и за други, по-драстични случаи на безразличие и цинизъм, но за тях спестява подробности.
Именно поради тази липса на професионална психологическа помощ, детската лекарка обмисля създаването на фондация, чиято основна цел да бъде обучението на лекари, социални работници и сформирането на групи за подкрепа. "Такива има навсякъде по света", уверява тя.
"За тези неща у нас не се споменава. Самите родители са толкова смазани и разстроени, че нямат сили. А и културата ни е такава, че по принцип за смъртта не се говори. Всички се опитваме да забравим, че тези неща се случват", казва с огорчение Бояна Петкова. Тя е убедена, че това, че детето не е родено живо, не означава нищо. "Защото за теб то е било живо, ритало те е, реагирало е на външни неща. Моето дете реагираше на музика, например. И то е жив човек, независимо, че не се е родило", категорична е майката.
"Дневник" ще продължи да следи проблема. Очаквайте още по темата по-късно днес.