Спазването на диети без резултат може да отчае всеки. Още повече хората с наднормено тегло, което застрашава здравето им. Случва се опитите за "ремонт" на метаболизма с правилен хранителен режим и упражнения да не дават желания резултат и това логично води до отчаяние и на практика до отказване от здравословния начин на живот. В редица западни държави, сред които и САЩ, обаче вече е открит начин за справяне с проблема. Звезди от ранга на Шарън Озбърн, съпругата на Ози Озбърн, или Джон Попър, вокалиста на "Блус тревълър", вече изпитаха на себе си възможностите на оперативното свиване на стомаха и вече няколко години са рекламни лица на клиники, занимаващи се с подобна хирургия.

От броени дни тази намеса се предлага и у нас във Военномедицинска академия, като преди това достъп до нея имаха и клиентите на клиника "Малинов". Разбира се, споменаването на клиника за пластична хирургия провокира разсъждения за естетична "глезотия", но точно този тип хирургична интервенция всъщност няма много общо с естетиката (освен добрия външен вид, на който се радват пациентите, преминали през операцията). Тя е насочена преди всичко към хора с изключително много излишни килограми (тегло над 100 кг), за които лягането под ножа е въпрос на съществуване, а не на светска визия. С други думи, операцията по свиване на стомаха, както биха се изразили лаиците, до размерите на топка за голф, е за хора, при които свръхтеглото влече със себе си и тежки здравословни оплаквания и заболявания като диабет или високо кръвно налягане.

Операцията по ограничаване на теглото, известна още като бариатрична операция, променя анатомията на храносмилателната система с цел да ограничи количеството храна, която се поема и смила. Казано иначе, оперативното свиване на стомаха е изход само и единствено при пълно и тотално изчерпване на всички други възможности за отслабване, а успехът му зависи от нагласата за пълна промяна в дневния режим след операцията. Защото намаляването на теглото не става по чудо дори при включване на скалпела и поставянето на ограничители в стомах, който не е готов да се откаже от ненаситното тъпчене и да започне да се занимава с упражнения. Самата оценка за готовност за операция се извършва както от личния лекар, така и от интернист, диетолог и психолог.

Ролята на последния е от особено значение, защото именно той ще установи дали пациентът е способен да надмогне самовъзприятията си или евентуалната депресия от наднорменото тегло и да предприеме реални действия за справяне с проблема.

От принудително ограничаване на храната до пълно безразличие към нея

Първите операции за лечение на затлъстяването датират от 50-те години. Разбира се, съвременните процедури са доста по-различни и се класифицират в две основни категории - рестриктивни и неабсобиращи. Първите процедури, най-известната сред които е стомашният байпас, постигат намаляване на теглото чрез свиване на размера на стомаха до обема храна, която може да поеме пациентът. Втората категория намалява количеството хранителни вещества и калории, абсорбирани от дебелото черво. Те са далеч не толкова популярни главно защото са по-рискови. При стомашния байпас хирургът създава малка "кесийка" в горната част на стомаха, след което добавя байпас около района на тънкото черво.

Извършващият операцията поставя нещо като скоба в горната част на стомаха, изолирайки я от останалата му част и оставяйки само малка свободна част, която всъщност поема по-малко от шепа храна. След това хирургът скъсява тънкото черво и зашива останалата част директно към кесийката. Така храната се пренасочва, подминавайки голяма част от стомаха и част от тънкото черво, влизайки директно във втората му половина. Това ограничава способността на организма да абсорбира калории.

Добрата новина е, че въпреки промяната стомахът остава здрав и може да продължи да секретира храносмилателни сокове. Някои хирурзи използват лапароскоп при тази операция. Това е малък тръбовиден инструмент с прикачена камера, която позволява на опериращия да следи състоянието вътре в стомаха. Лапароскопията е предпочитана от пациентите, защото скъсява престоя в болницата и при нея се отчита по-кратък оздравителен период, а поставянето на "кесия" или балон, тежащ не повече от 500-600 грама, е обратимо, т.е. "устройството" може да се отстрани след 4-6 месеца, като се залага на идеята, че за това време пациентът ще е изградил навика да ограничава храната си и така ще запази теглото си и без помощни средства.

При вертикалната бандажна гастропластика стомахът се разделя на две части, което ограничава пространството за "складиране" на храна и води до поемане на по-малко от нея. Разделянето на горна и долна част става с хирургична скоба. Горната част е по-малка и се изпразва в долната през миниатюрна цепнатина, обвита оперативно с неразширяваща се лента. Този тип интервенция се употребява по-рядко, тъй като в повечето случаи не води до драстична промяна в теглото, а ефектът, ако го има, се запазва за не повече от 5 години, като в този период мнозина пациенти се научават да "хитруват".

Работата е там, че през тясното отверстие трудно преминават твърди храни, но с времето претърпелите операцията свикват да приемат повече течни храни или алкохол с достатъчно съдържание на калории. Лапароскопичното облепване е особено популярно в Европа. При него хирургът използва твърда лента, с която разделя стомаха на две части и я стяга здраво така, че да се образува тесен канал между двете зони. Стомахът прилича на пясъчен часовник и идеята е, че при препълване на горната по-малка част пациентът се чувства сит, като в същото време не се притеснява, че някаква част от "физиологията" му е изолирана от храносмилателния процес.

Неприятното е, че мнозина пациенти не свикват с "чуждия" обект в тялото си, а при мнозина се наблюдават редица странични ефекти като гадене, повръщане, болки в сърцето и корема и спускане на превръзката. Така нареченото шунтиране на стомаха също включва разделяне на стомаха на две части - малка и голяма, като малката се съединява директно с тънкото черво. Така голяма част от стомаха остава изолирана от храносмилането. Обикновено при тази процедура се губят поне 70% от излишните килограми, резултатите са устойчиви и е особено подходяща за болни от диабет, тип 2.

Особено привлекателна за пациентите е пълната промяна на отношението към храната. Статистика, цитирана в редица западни и руски медицински издания, сочи, че близо 80% от пациентите стават напълно равнодушни към храната. Може би най-сложната и най-рискова операция, попадаща във втората от двете възможни категории, обаче е билиопанкреатичното шунтиране. При тази операция жлъчката и жлъчният сок се отклоняват в края на тънкото черво, като в същото време се намалява обемът на стомаха. Част от него просто се отстранява, като от орган с торбовидна форма той се превръща в тясна тръбичка.

В резултат на това се намалява обемът на поеманата храна, а постъпващата, както и хранителните мазнини се усвояват в ограничено количество. Мнозина са привлечени от идеята, че след такава операция човек може да яде колкото и каквото поиска. Само три седмици след интервенцията диетата може да остане само за почитателите на "остарелите методи". Негативът произтича от факта, че до края на дните си пациентът ще трябва да си наваксва необходимите минерали, витамини и микроелементи по изкуствен път или да рискува да развие остеопороза или анемия заради недостиг на хемоглобин в кръвта.

Имат ли траен ефект оперативните опити за отслабване

Ако е изпълнена както и при когото трябва (рискове като кървяща язва, камъни в бъбреците, недостиг на витамин B-12 и желязо), операцията дава впечатляващи резултати. По данни

на сайта www.mayoclinic.com в първите 12 до 24 месеца повечето пациенти губят между 50 и 60 процента от излишното си тегло, като ако спазват правилна диета, може да запазят килограмите си за повече от 10 години. Освен това статистиката сочи, че хората с диабет, тип 2, отчитат подобрение в нивата на захарта и дори ги нормализират. При други пациенти пък се наблюдава изчезване на високото кръвно налягане, намаляване на нивото на холестерола и липидите и освобождаване от апнеята. Всичко това обаче не се постига без усилия.

В първите шест месеца след интервенцията пациентите не бива да поемат твърде много храна, нито твърде бързо. Това обикновено води до повръщане или до силни болки в зоната под гръдния кош. Преживелите операцията обикновено не се хранят по три пъти на ден, а по 4 до 6 пъти на много малки порции, като с времето количеството храна може да се увеличи. Разбира се, след фундаменталното отслабване идва цял ред инвестиции - от нов гардероб до кремове за стягане на кожата. И ако все още трепти темата за пластичната хирургия, справянето с излишната кожа след отслабване вече действително попада на нейната маса за операции.