ФНИ финансира на конкурсен принцип научни проекти с предварително добре формулирани задачи. Класирането на проектите се извършва от комисия, наречена Временна научно-експертна комисия (ВНЕК), а контролът по изпълнението се извършва от друга - Постоянна научно-експертна комисия (ПНЕК). Фондът има право да инспектира дейностите по проектите и да променя или спира финансирането, включително да иска възстановяване на получени средства.

Фондът работи съгласно Закон и Правилник, а за всяка конкурсна сесия се обявяват и допълни указания и изисквания според спецификата на конкурсите. Ръководителите на проекти подписват декларация, че са запознати с тези указания и изисквания. Отчитането се извършва според извършената работа по дадения проект, а не според способностите и самомнението на колектива и неговите приятели. Може да сте млад, умен и симпатичен, да говорите увлекателно за квантовата механика и антиматерията, но ако не сте си свършили работата по проекта, подлежите на санкции. Ако пък комисията и рецензентите не забележат, че не сте си свършили работата, те могат да бъдат санкционирани за недостатъчен контрол.

За всеки научен или друг интелектуален продукт, задължително се изказва благодарност на фонда, която е и негов отчетен документ, показващ как са изразходвани средствата по даден проект. Така е по света, така е и у нас. Ако има съфинансиране от други източници, то се обявява при подаване на проекта, или към момента, когато е възникнало. При сътрудничество с наши и чуждестранни учени, те изказват благодарности на своите финансови източници. По този начин в една публикация може да има няколко благодарности. Ненормално е обаче, един автор да отчита с един резултат повече от един свой проект. Съгласно т.4. от Насоките за кандидатстване са недопустими "дейности, чието изпълнение е стартирало преди подписването на договора...", както и "дейности, които вече са финансирани от други източници".

Към казаното ще добавим, че Комисията не носи отговорност за някои недостатъци и непълноти в нормативната уредба, както и за решения на други инстанции или организации.

Комисията не решава, а предлага решения на висшестоящите органи. Възражения от ръководители на проекти се подават до Изпълнителния Съвет (ИС) или Управителя и се разглеждат от Комисията само ако бъде поискано мнението й. Тя се състои от 14 души и взима решения с мнозинство не по-малко от 2/3 от списъчния състав, което прави невъзможно налагането на персонални мнения и оценки. Тя работи с широк кръг компетентни рецензенти, като за всеки отделен проект те се одобряват от ИС.

За всеки одобрен проект се подписва договор и там се уточнява какъв ще бъде научният продукт, къде и как ще бъде стопанисван, от кого и при какви условия ще се ползува. В договора са посочени видовете дейности и размерите на средствата за тях.

Ръководители на обсъжданите проекти са асистентите Андон Рангелов и Венелин Кожухаров. Първият ръководи проект по конкурс "Млади учени" на стойност 60 хил. лв, а вторият – по конкурс "Идеи" на стойност 140 хил. лв. И двамата трябвало да отчетат първите етапи на договорите си (съответно за 30 хил. и 70 хил. лв.).

След подробно запознаване с отчетите по двата проекта Комисията предложи (с единодушие) на ИС за първия проект или да бъде преработен съобразно изискванията, или да бъде спряно финансирането му за следващия етап. За втория проект предложи на ИС (пак единодушно) да се разреши използуването на всички средства, предвидени за първия етап, но да не се финансира следващият етап. ИС не е уведомявал Комисията за взетите по-нататък от него решения.

Към двата проекта имаше сериозни забележки по същество, по техните отчети, както и по законосъобразността на изразходването на финансовите средства. По първия проект и двамата рецензенти обръщат внимание, че както научната програма, така и научният отчет са представени лошо и не дават възможност да бъде оценен. В частност, не са изпълнени изискванията за "Подробно описание на проекта и научната програма" и за "Финансова обосновка на исканите средства по видове разходи".

Комисията е в недоумение как ВНЕК (2009 г.) е могла да приеме проект в такъв вид. Неговите цели са странни за научен проект – "да затвърди ролята на България... да мотивира талантливите млади хора ..., да привлече нови студенти...". За себе си младите учени пишат, че имали "натрупан голям опит и сериозни традиции". В работната програма за някои хора е записано, че ще работят 32 месеца и повече, при условие, че целият етап е от 18 месеца.

Формулирането и обосновката на научните проблеми и очакваните резултати, съдържаща 25 задачи, е написана на страница и половина, като рядко за някоя задача е отделено повече от едно изречение. От записаните 25 задачи се оказва, че е работено само по 4!?

Договорът е сключен на 18 декември 2009г., а първите 3 публикации са изпратени на 21 декември 2009 г., 11 януари 2010г. И 21 януари 2010г. Трудно може да се приеме, че те са правени в периода на действие на договора, особено като се има предвид и участието на съавтори от чужбина, които едва ли работят по Коледа и Нова година.

Поне 3 статии вече са "осребрени" от Витанов в отчет по друг договор. Възможно е да има и други статии, отчетени по други договори. Общият брой на договорите, по които е изказана благодарност, е 9, от които 4 с ФНИ.

Като очаквани резултати са записани публикация, доклад или семинар. Колектив с натрупан голям опит и сериозни традиции би трябвало да прави разлика между научен резултат и начин на представянето му.

Има командировки (за повече от 13хил. лв), за които няма научен отчет. Има недопустими разходи за дейности извън програмата на проекта. До ст. ас. А. Рангелов (на 12. 09. 2011) бе изпратено искане за привеждане на отчета за първия етап, както и на програмата за втория етап съобразно изискванията. В получения на следващия ден отговор (13. 09. 2011) отчетът практически не е коригиран, поради което рецензентите вече предлагат или преработване съобразно изискванията, или спиране на финансирането за следващия етап.

Както стана известно по-късно АДФИ е поискала връщане на суми от договорите въз основа на направен от нея анализ. И тогава, след като става ясно, че договорите трябва да се изпълняват, А. Рангелов и В. Кожухаров, вместо да се обърнат към Фонда или към АДФИ, се втурват да убеждават министър С. Игнатов и медиите, колко били велики, и колко злонамерени и некадърни били учените от ПНЕК (за АДФИ не споменават).

се води не от ръководителите на проектите, а от проф. Николай В. Витанов, зам. декан на фф на СУ, който е и базова организация по сключените договори. Конфликтът на интереси е очевиден. И още – той е съавтор на всичките статии (без една), с които А. Рангелов отчита договора си. И още – той самият вече е отчел поне с 3 от тях свой договор (ДО 02-90/2008).

Формално Витанов и Рангелов не са в един проект, но работят заедно и отчитат с едни и същи публикации поне два проекта с различни заглавия. Любопитно е какви различни физически проблеми са решени в една и съща статия. Договорът на Рангелов е фактически втори договор на Витанов.

Трудно е да се връщат пари. Но не е трудно да се харчат. А. Рангелов и Г. Василев са пътували на конференция до Австралия за близо 13хил. лв. без в отчета да има данни за изнесени доклади. Макар че отиват на едно и също мероприятие, едната командировка е за 16, а другата – за 19 дена. Има и друга командировка без научен отчет. Друго лице (не член на колектива) е получило 1800 лв., от които 1000 лв за техническа помощ на конференция, която нито е планирана в проекта, нито фигурира в отчета. На членовете на колектива са раздадени като възнаграждения 10 500 лв. Ето как сумата бързо и лесно става 26 хил. лв.

Това е част от изследване, публикациите по което са с по 120 съавтори, и е много съмнително, че водещата идея е на нашите участници. В нито една публикация, пък била тя и доклад, няма благодарност на Фонда, което е задължително. В отчета се срещат имената само на 3-ма от 9-членния колектив. Един от тези трима е на работа в ЦЕРН. А какво са правили останалите 6 участници – те вероятно са, за да изглежда колективът по-голям и да се получат повече пари. Едва ли е разумно да се плаща такса за участие на наши учени в ЦЕРН и да се купува от фирма на ЦЕРН оборудване за експеримент на ЦЕРН със средства от конкурс ИДЕИ на нашия фонд. А за тези си идеи В. Кожухаров и Л. Литов са получили парично възнаграждение от общо 17хил. лв. народни пари.

Може да се възрази формално, че тези проекти вече са били одобрени през 2009 г. от тогавашната Временна комисия. Участващите в конкурса учени обаче прекрасно са знаели какво ще правят по проектите на ЦЕРН. Вместо да приведат проектите и отчетите към необходимия вид, те тръгват да се оплакват по медиите:

1. "Андон Рангелов предава отчета си в края на август 2011 година, а решение няма повече от седем месеца...", Всъщност, той подава повторно отчета си на 13. септември. А няколко реда по-нататък същият Витанов пише, че "Комисията приема оценките на А.Рангелов през октомври"!

2. "Според неофициални данни (официални липсват) някои от тях нямат научни публикации в реномирани списания от 2004 г., но независимо от това дават отрицателна оценка." Съставът на Комисията е известен и справка в интернет се прави лесно. Защо Витанов не обяви кой е този член на Комисията, който едновременно няма публикации след 2004 г. и е дал отрицателна оценка? Такъв няма! 

3. "В процедурите на ФНИ не е заложена възможност за възражение." За правилника на Фонда Комисията не носи отговорност

4. "Набива се на очи, че изглежда..." Това е следващият бисер, показващ научния подход на професора. Следва лъжа, за която дори вече не се използуват слухове, неофициални данни, неформални решения, изглежда и т.н. Витанов директно заявява, че рецензентите "признават, че целите и програмата са изпълнени, но независимо от това дават незадоволителна оценка". Това вече е прекалено. Те нито признават изпълнението, нито дават незадоволителни оценки! Витанов просто лъже

 

5. "Двамата имат съответно по пет и девет публикации само за 18 месеца. Нещо, на което много именити учени у нас биха завидели". Та нима Витанов, който е съавтор в 8 от 9-те статии, не знае, че Рангелов има само 4 статии с общо 6 съавтори, и че 3 от 9-те статии са започнати преди договорът да бъде подписан. Кой би завидял на 4 статии, написани от 6 души за 20 месеца? А именитите учени не завиждат, а се радват, когато видят добри резултати! И не се водят от бройката публикации. 

За описания световен патент за безжично пренасяне на енергия на Андон Рангелов Комисията и рецензентите не знаеха нищо, защото той не фигурира в отчета. Проверката показа, че патентът е собственост на израелски университет, а Витанов и Рангелов са съавтори, записани само като сътрудници на този израелски университет. Няма никаква благодарност към фонда.

Любимият лайтмотив на Витанов е, че в ПНЕК нямало специалисти, външните рецензенти също били слаби и се криели зад своята анонимност, което му пречи да им отмъсти. Рецензентите са избрани от Комисията и са утвърдени от ИС. Какъв специалист обаче е Витанов по експериментите в ЦЕРН, и защо трябва да се приеме точно неговото мнение. Ако Витанов познава собствената си област, той би трябвало да знае, че поне един от членовете на Комисията е с доказана компетентност и трудове в същата област, които и в момента се цитират, а са цитирани косвено и от него самия.