Този въпрос има нужда от недвузначен отговор. Известно е, че грижата за отглеждането на децата от праисторически времена и до днес се пада на майката, на родителите, на семейство­то. Нека погледнем прекрасната картина на Петер Паул Рубенс "Мадоната и спящият младенец" (фиг. 7) и веднага ще почувстваме огромната майчина любов, която излъчват нейните очи, изпълнени с умиление и надежда. Шекспир беше казал някъде, че "да държиш в ръцете си спящо дете - това е най-съкровеният момент на света".

 

Родителите, особено майките, прекарват най-дълго време с растящите си деца, те имат най-добрата възможност да ги наблюдават, да откри­ват някои изменения във формата или движенията на тялото, ставите, крайниците. Пред очите им те растат, прохождат, проговарят, развиват се, играят, учат, спортуват. Без да подценяваме зна­чението на общопрактикуващите лекари, детски­те лекари, учителите, учителите по спорт, възпитателите и т.н., ние сме убедени, че в това отношение ролята на родителите е най-важна.

Написани са безброй книги, ръко­водства, учебници и други помагала за това как да се отглеждат и въз­питават децата. Интернет затруп­ва родителите с огромен обем ин­формация. Наред обаче със здравите деца, има деца и юноши, при които се явяват различни отклонения от нормата, а така също вродени или придобити заболявания. Те предизвик­ват тревоги в семейството, които могат да бъдат основателни или на­пълно излишни. Съвременните роди­тели са освен грижливи и любящи, също интелигентни и наблюдателни. Те имат широка обща култура. В този кръг от ин­формационни данни, те трябва да имат известни познания по ортопедия, за да могат по-спокойно да възприемат появяващи се отклонения в развитие­то на децата си и съответно да търсят навреме съветите на специалиста-ортопед.

Веднага трябва да се каже, че нормалното състоя­ние на човешкия организъм е едно доста относител­но понятие и затова обикновено се използват средни стойности. Това се отнася и за ръста, телесното тегло, бързината на растежа, времето за настъп­ването на зрялост при децата и юношите, като са възможни значителни отклонения. Както има ниски и високи, слаби и пълни възрастни хора, такива разли­чия има и при децата. Тук обаче е важно да се каже, че децата постоянно се променят и това усложнява въпроса за нормата. Основание за безпокойство има обаче, ако отклонението от приетите средни стой­ности е голямо.

Един полезен съвет е родителите да сравняват своите деца с техните братчета и сестричета, с връстниците им, със съучениците им. И ако откри­ят големи разлики, например изоставане на ръст или значително по-голямо или по-малко телесното тегло, трябва да потърсят съвет на детски лекар или ор­топед. Тъй като младите майки често биват под­помагани от бабите на децата им, то трябва да се знае, че нещата се променят бързо и един срок от 25-30 години е достатъчно дълъг, за да направи проце­са на отглеждане по-различен. В този смисъл съвети­те на бабите невинаги са правилни. Някои схващания се отхвърлят, други се променят, трети се усъвър­шенстват. Така че актуалната информация за съвре­менното състояние на нещата винаги е полезна.

Ортопедията като медицинска специалност също се променя. Методите за диагностика непрекъснато търпят подобряване и развитие, стават все по-ин­формативни и по-точни. Същото се отнася и за ме­тодите за лечение на ортопедичните заболявания. Те стават все по-ефективни и по-успешни. Ето защо запознаването на родителите с актуалното със­тояние на ортопедията ще бъде много полезно.

Както беше споменато по-горе, заболяването на Шойерман се свързва с името на датския рен­генолог Холгер Шойерман, който пръв е описал характерни изменения в гръбначния стълб на ня­кои деца и юноши. Това заболяване се явява по време на периода на бърз растеж - преди и по време на пубертета. Среща се много по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Причината не е изяснена напълно и досега. При­ема се влиянието на нарушение в хормоналното преустройство през този период на бързо из­растване. Така също смущение в кръвоснабдява­нето на растящите тъкани на прешлените може да предизвика неправилното им развитие. В ми­налото е приемано като причина прекомерното физическо претоварване на гръбнака при подра­стващите и затова прегърбеният гръбнак при за­боляването на Шойерман се е наричал "чирашки гръб". По-старите автори са правели асоциация с неблагоприятното влияние на превитата напред стойка на младите чираци, които часове наред са извършвали различни занаятчийски дейности в тази поза. Днес физическото натоварване не се определя като най-важната причина, но оп­ределено има допълнително увреждащо действие. Това се забелязва при момчета, започващи рано да тренират силови спортове с големи натовар­вания по оста на гръбнака. При тях нерядко се откриват изменения, наподобяващи тези при за­боляването на Шойерман. В някои случаи се ус­тановява фамилност, т.е. заболяването се среща при баща и син, при братя и т.н, без да има ус­тановени генетични отклонения.

Заболяването засяга най-вече растежните хрущяли на прешлените, които са разположени на горната и долната повърхност на всеки един от тях. От тези хрущяли нарастват прешлени­те на височина. Обикновено предните им части забавят растежа си и се оформят клиновидни прешлени. Промени настъпват и в намиращите се между телата на прешлените дискове, които също се снишават на височина. Части от тях могат да "хлътнат" в самите тела на прешле­ните. Те загубват своята функция, осигуряваща гъвкавост на гръбнака и движенията в заболели­те прешлени се ограничават. Може да са засег­нати само 3-4 прешлена, а понякога повече и от това зависи каква деформация на гръбнака ще се развие и колко изразена е тя. Постепенно за­сегнатите от това заболяване юноши развиват най-често закръглен или закръглено-хлътнал гръб, т.е. гърбица, която за разлика от описаните по-горе неправилни стойки не може изобщо да се изправи или съвсем малко се изправя при подкан­ване за напрягане на гръбната мускулатура. Тази гърбица (кифоза) може да се намира по средата на гръдните прешлени или в поясните, може да е само в ограничена зона , а може да засяга и целия гръбнак при по-тежките степени.  

След пубертета процесът затихва, но настъ­пилите промени не могат да се премахнат и фор­мата на прешлените и прилежащите дискове не може да се възстанови до нормалната, нито чрез оздравителните сили на самия организъм, нито чрез специфично лечение. Тези промени остават за цял живот, а с времето, при възрастните, могат да настъпят допълнителни дегенератив­ни изменения, предизвикващи различни по степен болки в гърба. В детско-юношеския период обикновено бол­ките са слаби или изобщо няма болки. Те се появяват най-често при физическо претоварване. Всъщност заболяването може и изобщо да не дава оплаквания и се забелязва тогава, когато се оформи характерното прегърбване напред. Често родителите мислят, че тяхното дете има само една неправилна стойка. Диагнозата се поставя най-точно с рентгенови снимки. Нерядко, то се установява при израснали хора, когато поради болки в гърба си направят рентгенови снимки. Тогава измененията показват, че в детско-юно­шеската възраст е прекарано заболяването на Шойерман и последиците от него могат да бъ­дат причина за болките.

За съжаление сигурна профилактика не съ­ществува, тъй като и причината за появата на заболяването не е известна. Знае се обаче със сигурност, че една неправилна стойка, най-чес­то от типа на закръгления гръб, по-големите на­товарвания, спортовете с натоварване по оста на гръбнака могат да утежнят измененията при заболяването на Шойерман. Известно е, че при щангистите, плувците, упражняващи стиловете "делфин" и "кроул", гребците и др. това заболява­не е по-често. Ето защо е важно възпитаването на правилна стойка при децата и насочване към физически упражнения и спортове, които отгова­рят на индивидуалните възможности на отдел­ното дете и юноша да понасят натоварвания.

Лечението обикновено не започва навреме. За­боляването настъпва бавно и отначало не се за­белязва, тъй като по правило оплакванията от болки са редки. Ако обаче се открие рано, лечени­ето при растящи деца се провежда с коригиращ корсет, който държи гръбначния стълб в правил­но положение и така прешлените се отбременя­ват и имат възможност да растат правилно. Носенето на тежки предмети, упражняването на силови спортове, продължително седене с пре­вит напред гръб, спане на мек матрак (пружина) са вредни и са "забранени". Трябва да се спи на твърдо легло, с ниска възглавница. ­  В ранните стадии на заболяването на Шойер­ман подвижността на гръбначния стълб в засегна­тите участъци не е загубена напълно. Освен това все още има известна възможност за корекция на прегърбването при напрягане на гръбната мус­кулатура. Затова укрепването на мускулите на гръбнака е много важно. То може да се осъщест­ви чрез добре балансирана и целенасочена лечебна гимнастика, която трябва да се провежда под контрола на опитен кинезитерапевт или ре­хабилитатор. Има методики, които са предназна­чени за тази цел. Плуването е особено препоръчи­телно, като се препоръчват стиловете "бруст" и "гръб". Съветва се учениците със заболяване­то на Шоейрман да бъдат частично освободени от упражнения, свързани с големи натоварвания - вдигане на тежести, бягане на дълги разстояния, скокове и др. Четене в положение по корем е пре­поръчително, а така също е полезна и кратката почивка в легнало положение през деня. Трябва да се каже, че засегнатите деца и юно­ши в никакъв случай не трябва да развият чув­ството, че страдат от тежко заболяване. Това е важно за съхраняване на психическото им здра­ве, тъй като някои от тях са склонни към депре­сивни изживявания. От друга страна трябва да се знае, че с възрастта развитието на явления на износване на гръбначния стълб - дископатии, изшипявания и др. са по-чести и се появяват по-рано при хора, прекарали заболяването на Шо­йерман. Опитът обаче показва, че дори хора с изразени изменения и значителна деформация на гръбначния стълб при съответна адаптация и подходяща професия живеят съвсем нормално и с минимални оплаквания.

 

Разбира се, че при бързо прогресиращи гръбначни изкривявания в случаи със заболяването на Шоейерман има място и оперативното лечение.