Варна има нужда от нова автогара. От автогара въобще! За това още в началото на седмицата настояха членовете на варненския съюз на превозвачите. В понеделник по време на среща с директора на Дирекция "Европейски проекти и международно сътрудничество" Петър Радушев те настояха строителството да започне възможно най-скоро, а това да стане с помощта на европейско финансиране. Като втори вариант те посочиха публично – частното партньорство.

По мнението на превозвачите, изразено по време на срещата им с Радушев в момента в района на сега действащата автогара във Варна се развиват дейности, които нямат нищо общо с транспорта. "Автогарата на бул."Владислав" 158 в града не отговаря на съвременните стандарти за обслужване на пътници, сградата се заключва в 19 часа, липсват, каквито и да е удобства за пътниците", каза председателят на съюза Атанас Чапкънов.

Вратите, през които пътникът може да влезе във варненското автогара са тесни и мръсни. Препречени са от ваксаджия, подредил до сандъчето си дълга редица стари, но лъснати до блясък обувки. Вляво от входа огледални стъкла крият тясно и душно казино – всъщност зала с ротативки, "обрасла" фасадата на сградата. Вътре, над битака, разпрострял се в почти целия салон за чакащи, се стели тежката задуха на много шкембе чорба и малко въздух. Евтино бельо, фалшиви часовници, съмнителни напитки в ярките цветове на дъгата, еротика и всичко отвъд нея в пълната си гама... Тук има всичко!

Вън на перона изобилието е също толкова впечатляващо - мръсотия до шия, мазни баничарници, задушливи тоалетни, бараки за пица, карловски понички и после пак баници. До тях билети за Брюксел, Лондон, Истанбул или София...

Планове на варненската община показват, че сега действащата автогара в града ще бъде силно засегната от очуждителните процедури при изпълнението на следващия етап от пробива на градския бул. "Левски" към друг булевард - "Владислав Варненчик". Строителството трябва да започне още тази година, ако бъде спазено едно от предизборните обещания на новия – стар варненски кмет Кирил Йорданов.

Вероятно заради сегашния вид на варненската автогара вариантът градът да остане и без нея не предизвиква драматизъм. Даже напротив! Строителството на нова е заложено още в областния план за регионално развитие в периода 2000-2006 г., но това така и не се е случило. Защо? - вече няма кой да отговори. Но за това за "новата варненска автогара" продължава да се говори в бъдеще време.

По време на предизборната си кампания през есента на м.г. Йорданов заяви че Варна ще има нова автогара, която щяла да се намира в западната промишлена зона в началото на града. За новия транспортен център дори било предвидено място в Общия устройствен план, който продължава да бъде все още само проект.

Построена в средата на 70г. на миналия век варненската автогара е разчетена да обслужва около 250 автобуса с 300 курса на ден. В момента този трафик е силно занижен. Курсовете са не повече от 160 дневно, а голяма част от превозвачите по национални и международни курсове ползват като временни стоянки и спирки улиците в центъра на града. Несигурната пазарна среда е редовното оправдание, с което собствениците на транспортния възел посрещат всяко недоволство от състоянието му.

Държавното дружество "Варна автоекспрес" ЕООД, което някога е стопанисвало сградата и е извършвало автобусните превози в региона е приватизирано на 30 октомври 1998г. Със заповед на тогавашния министър на транспорта Вилхелм Краус са продадени 80% от дяловете на "Варна автоекспрес" ЕООД. За купувач е определено дружеството "Автоекспрес" АД. Основен акционер в него с 32.807% е бившият изпълнителен директор на държавната фирма Александър Василев. Съдружници са му още 150 по-дребни акционери. Цената срещу която новият собственик получава сградата и инфраструктурата на варненската автогара е близо 780.4 хил. неденоминирини лева като 90% от сумата са изплащани в в продължение на 10 години с едногодишен гратисен период. Два месеца след приватизацията на основния дял Министерството на транспорта продава и останалите 20% от автогарата във Варна срещу малко над 183 хил. недоминирани лева. Пак на "Автоекспрес" АД.

Според приватизационния договор половината от първоначално платената сума е била дължима в държавни дългосрочни облигации по вътрешния или външния дълг, както и в инвестиционни бонове. Срещу тази цена новият собственик придобива около 1000 кв.м застроена площ, няколко пъти повече незастроена и 250 автобуса.

Странна клауза в договора на новия собственик го задължава да запази предмета на дейността на автогарата само в продължение на три години след приватизацията. Този срок изтича в края на 2001 г. когато "Автоекспрес" е освободен и от задължението си да задържи заетите по трудов договор 203 души, както и да разкрие нови 20 нови работни места. Инвестицията, която е трябвало да направи "Автоекспрес" АД, е в размер на 100 млн. неденоминирани лева. Това разбира се не се е случило, а днес вече новият собственик на автогарата няма задължение не само да инвестира, а дори да развива превозваческа дейност в обекта си. Всъщност транспортната дейност на автогарата е отделена почти веднага след приватизацията й в дружеството "Варна-бус 2000" ООД. За "Автоекспрес" АД остава единствено поддръжката на сградата, отдаването под наем на помещенията и площите около нея, събирането на такси от превозваческите фирлми и т.н.

Идеята за строителството на нова автогара във Варна в близост до железопътната и морската гара в града не е нова. "Дебатирали сме тази възможност, за да могат пътниците да се обслужват лесно и бързо, каза преди време бившият главен архитект на Варна Иван Трендафилов. За това обаче няма ясна идея или нещо конкретно. Собственикът на сегашната автогара може и мол да си построи на мястото й, щом теренът е частен".

Според проф. Иван Никифоров, оглавяващ екипа, разработил проекта за Общия устройствен план на Варна сегашната автогара е построена по проекта на пловдивската. "За Варна тогава можеше да се направи и по-хубава, казва Никифоров. В настоящия й вид не би могло нещо кой знае какво да се подобрява освен по отношение на оборудването и чистотата. Генерални промени обаче не могат да бъдат направени".

По думите на никифоров единствената възможност е да бъдат търсени места за поне още две автогари, които да са свързани с плановете за разширяването на града на юг и на север. "Такъв голям град като Варна не може да има само една автогара, убеден е Никифорав. Необходими са поне още две, които да поемат направленията - юг, запад и север - североизток. Добре е те да се разположат в периферията на града, но все пак да имат добра връзка с градския транспорт".

Фактът, че въпреки изтеклия срок за запазване на автогарата варненската община отправя плановете си за строеж на нова, някъде далеч в неопределеното бъдеще е смущаващ.

Днес стана известно, че администрацията на Кирил Йорданов ще поиска от ОбС-Варна одобрение за намерението си за изтегли нов заем от около 13 млн. лв., за да финансира участието си в проекта за интегриран градски транспорт. Банката, която е готова да го отпусне, е Европейската банка за възстановяване и развитие, а договорената лихва по него е 2,8%, с три години гратисен период. Срокът на заема е десетгодишен.

Ако проектът бъде одобрен, община Варна ще получи около 200 млн. лв. за модерен градски транспорт. Как точно ще бъде организиран той без яснота по основните комуникационни възли в града обаче така и остава тайна.