С тези разсъждения за писането, четенето и литературата започва разговор в Борисовата градина с  Юлия Спиридонова – Юлка  - автор на детско-юношески книги. След като през 2009-та година излиза романът й "Тина и половина", който става тотален хит сред подрастващите, критиците започват да я определят като първия автор на модерна литература за деца и тийнейджъри.

Ако трябва да сме докрай честни, разговорът с Юлка започва двадесетина минути преди да заговорим за литература. В търсене на самотна пейка, тя разказва за това как 10-годишният й син, който носи историческото име Самуил, изиграва решаваща роля за начина, по който ще се казва малкият му брат – Крум. Докато двамата родители се чудят за името до последно, детето го изкрещява на сестрата, която бързо го записва.

Писателката обяснява, че не обича да пише за нещата, "такива каквито са", защото реалността често е грозна. Тя не одобрява, например, начина, по който отношенията между половете са показвани по телевизията, на билбордовете, ужасява се от примера, който те дават на най-малките. "Ето, аз имам две момченца и да вървиш по улицата с тях и непрекъснато да им обясняваш какво е това и онова, е много трудно".

Отбелязва обаче че е доволна от поведението на нейните собствени деца. "Самуил е 4-ти клас и вече си има приятелка", казва тя. "Не приятелка, а гадже", поправя я бързо по-малкият Крум. Юлка не спори, усмихва се и продължава - "На мен ми стана много приятно от начина, по който той говори за нея – винаги с уважение".

Именно за неща като уважението, пише тя в книгите си. "В тийнейджърските книги табута не трябва да има. За неща като секса, например, трябва да се говори. Въпросът е как. На малките деца това им е много интересна и смешна тема. Но начинът, по който днес се гледа на секса, е много грозен. Къде отиде любовта изведнъж? Фокусирайки се към най-грозното, караш децата да си мислят, че това е нещо срамно, грозно, лошо, насилствено и че така трябва да се прави. А няма ни дума за любовта и романтичната страна. За това, че сексът е част от любовта", разсъждава писателката.

Тази, както и други теми от типа "разходка по тънък лед", присъстват в поредицата от три книги за тийнейджъри - "Тина и половина", "Графиня Батори" и "Макс". Героите в тях се познават и всички са на прага между детството и зрелостта.

Последната - "Макс" излиза от печат съвсем наскоро - за деня на детето. За разлика от другите, тя е "по-момчешка". Юлка обяснява колко ужасена е от това как момчетата в първи и втори клас се държат и говорят за жените, затова се опитва с "Макс" да покаже другата страна на монетата. "Тийнейджърите са дълбоко романтични и всеки от тях търси истинската любов, не само секс. Може и да не го показват, да се държат грубо, но всъщност всеки иска да бъде обичан и харесван такъв, какъвто е".

Преди да е изречен резонният въпрос "Откъде черпите вдъхновение?", Юлка се застрахова и казва, че никак не го харесва. " Този, който казва откъде черпи идеите си, вероятно не казва истината, защото никой не знае откъде идват тези неща". Героите си тя изгражда в резултат на "някакви натрупвания на характери, черти и реални истории, но те съвсем не са най-важното".

Когато създаването на някой герой я мъчи, а историята се е "разхлопала" Юлка се осланя на закона на грузинския режисьор Георгий Данелия – "вкарваш трети идиот". "Той, когато не е доволен от нещо във филма, не променя образите, а вкарва трети идиот, който прави историята пълнокръвна. Тогава нещата започват да звънят и си застават на мястото. Защото литературата е като песен, не трябва да има фалшиви тонове".

Въпросът "защо за деца, а не за възрастни" обаче "виси", все още неизпреварен от бързата писателска мисъл на Юлия Спиридонова. Оказва се, дебютът й е именно с разкази за пораснали. "И даже още първият ми разказ спечели международната награда. След него бях окрилена и реших, че ще мога да пиша и за в бъдеще. Но излезе така, че след една година, всичките ми написани разкази бяха все с главни герои деца. Всичките. Така разбрах какво трябва да пиша".

Преходът от детска към юношеска литература също става от само себе си. Един ден Юлия просто попада на много скучна, дори "лелкинска" книга с претенции за модерен тийн-роман. А на нея й се чете нещо като "Тайният дневник" на Ейдриан Моул. Така се престрашила да напише нещо, което да запълни празнината в жанра.

Писателката успокоява, че определението "модерна" пред думата "литература" няма да убие принцесите. Защото на децата няма да им омръзне да четат истории за отминали времена. "Няма теми табу вече в детската и юношеската литература. Може да се пише за всичко, даже и за онези теми, които в България се смятат за срамни. Нещата са едни и същи, но начинът на представянето им трябва да бъде различен. Принцесите никога няма да изчезнат, въпросът е как точно пишем за тези принцеси", уверява с усмивка тя и казва, че две принцеси вече са намерили мястото си в нейните книжки.

Родена в семейство на художници, авторката държи не само историите, но илюстрациите в книжките да са красиви. На първите две от тях дори сама ги рисува.