Сълзите на боговете продължават да блестят
Организаторите обаче настояват, че целта им е била да разкажат как са се формирали тези уникални минерали, чиято възраст понякога надхвърля 3.3 млрд. години. Експозицията разказва и какво правят хората с диамантите. И обратното.
Тази изложба е и поводът "Дневник" да повдигне в следващите четири дни завесата на една индустрия за милиарди долари.
-------------------
Древните гърци вярвали, че това са сълзите на боговете, а римляните - че са късчета от паднали звезди.
Откакто човечеството пише история, диамантите са имали мистично значение в много култури - от обект на поклонение в Индия преди 2400 години до вграждането им в амулети и муски за късмет. Понеже са една от най-твърдите субстанции, познати на човека, диамантите са успели да си пробият, прорежат и установят свое запазено място и в днешния свят на високите технологии.
Еразмус Якоб едва ли си е представял в далечната 1867, че като вдига малкото бяло кристалче на брега на Оранжевата река в Южна Африка, ще предизвика усмивки по лицата и блясък по пръстените на милиони младоженци по целия свят в следващите 150 години. Откриването две години по-късно на още по-голямо диамантено находище привлича като магнит авантюристи от цялата планета. Започва великата диамантена треска, по време на която са прокопани няколко огромни мини около Кимбърли, включително и най-прочутата - "Голямата дупка".
Не само южноафриканската диамантена треска променя драматично добива. Променя се естеството на тази индустрия, когато британският колониален предприемач Сесил Роудс се сдобива с контролни права над две от най-големите мини. През 1888 г. той основава "Де Бийрс" (De Beers) - на името на фермерите, върху чиято територия се оказали мините - която бързо израства до доминираща световна сила в производството и продажбите на необработени диаманти. Позиция, която компанията държи до днес.
В хита за Джеймс Бонд от 1971 г. Шърли Беси пееше: "Диамантите са вечни/ блестят около малкото ми пръстче/ и за разлика от мъжете са трайни/ мъжете са обикновени простосмъртни, заради които не си струва да влезеш в гроба." Две десетилетия по-късно стотици хиляди африканци влизат в гроба заради диамантените войни, водени от алчността за диамантените полета на Сиера Леоне, Ангола и Демократична република Конго. Общественото недоволство от "кървавите диаманти", оглавено от базираната във Великобритания организация "Глобъл уитнес", заплаши да помрачи блясъка на скъпоценностите, грижливо захранван десетилетия наред от скъпите рекламни кампании на "Де Бийрс".
"Най-добрият приятел на момичетата", се превърна в
най-добрия приятел на бунтовниците
с "Калашников" в ръка - доста неромантичен имидж за представите на "Де Бийрс" или на една сияеща булка. Индустрията отговори с т.нар. процес "Кимбърли" - схема, целяща да бъдат извадени от пазара "кървавите диаманти" чрез сертификати, доказващи, че камъните са изкопани законно. Но при положение че е на практика невъзможно да проследиш от коя мина са вече полираните диаманти, както и при несигурния контрол в тази странна индустрия, и до днес не е ясно доколко успешна е тази схема.
Сега "Де Бийрс" се оказаха изправени пред друг фронт - номадските племена от Ботсвана свързаха действията на правителството по изселването им от традиционните им ловни полета с правата за добив от тях. Компанията отрича да има каквато и да било връзка между двете неща, но продължават сблъсъците с племената и прочутите им поддръжници на Запад. Последните се опитаха да провалят откриването на най-новия магазин на фирмата в САЩ, както и изложбата на някои от най-редките и най-скъпи диаманти, отворила врати преди десетина дни в лондонския Музей за естествена история.
Въпреки всичко това диамантената индустрия продължава да блести ярко благодарение на бижутата за над 60 млрд. долара, продадени през миналата година. "Те са всичко, от което се нуждая/ те ме стимулират и изкушават/ и няма да ме изоставят в нощта, наистина не ме е страх, че ще ме напуснат/ диамантите са вечни", пееше Шърли Беси.
Някои приемат думите й буквално: срещу добро заплащане американската компания "Лайфджем" предлага кремираните останки на любимия човек да бъдат обработени при високо налягане и температура, докато се получи уникален скъпоценен камък "вечен спомен, съществуващ точно както диамантите - вечно".
Откъде започва всичко
в тази индустрия?
Компаниите за добив на диаманти очакват още дълги години напред бизнесът им да носи големи печалби. Едната причина е растящото търсене в Азия, където в няколко държави бързо се покачва стандартът. Другата е засилващата се конкуренция сред ателиетата за полиране на диаманти, които се състезават за свиващите се доставки на необработени камъни.
През 2004 г. добивът на диаманти едва се е увеличил, но заради ценовия скок от 20% стойността на изкопаното се покачи с 1 млрд. долара до 10.2 млрд. долара. Пазарът, поне от гледна точка на минните компании, е много обещаващ. "Дори и да не бяхме вече в този бизнес, щяхме да потърсим начин да влезем в него... Харесваме го най-много от всичките ни начинания, свързани с добив на минерали", казва Маркъс Рандолф, шеф на поделението за диаманти на най-голямата в света минна компания "Би Ейч Пи билитън" (BHP Billiton).
Данните от "Де Бийрс", която произвежда над 40% от необработените диаманти в света, сочат покачване с 8% на продажбите в САЩ през 2004 г. и с 3% в Япония - един пазар, който от десетина години е в стагнация. Китай, Индия и Турция отчитат ръст от над 10%. В Пекин например 80% от младоженците купуват за годениците си пръстен с диамант, при положение че това е страна без традиции, обвързващи сватбата със скъпоценния камък. В Азия "Де Бийрс" водят и кампания под името "Трилогия" за промоция на бижута с три камъка - по един за миналото, настоящето и бъдещето.
Независимо от обещаващите нови пазари минните компании не чакат парите просто сами да завалят в ръцете им. Но от поредицата открития на диамантени находища в Канада в началото на 90-те години досега не са намирани нови залежи със значими обеми.
"Поне от 10 години не е разкривана диамантена мина от световен мащаб", потвърждава Кийт Джонсън. Той е шеф на отдела за добив на диаманти към втората по големина минна компания "Рио Тинто", която е и четвъртият в света производител на необработени диаманти. "Никъде по планетата не се разработват големи мини "на зелено" и това е единственият минерал, при добива на който се случва подобно нещо", допълва Джонсън.
Фактът, че геолозите и миньорите не откриват нови кимберлити - нещо като кладенци от вулканична скала, омесена с диаманти - съвсем не означава, че са се отказали от търсенето. "Рио" са отделили през миналата година около една четвърт от бюджета си за разработки само на търсенето на скъпоценни камъни. И всичко това се случва в момент, когато някои от поделенията й - като тези за въглища и мед - се радват на рекордни цени на пазарите.
Многобройни
големи и малки играчи
на диамантения пазар сега са се впуснали в търсене на находища в нестабилни африкански държави като Ангола, Сиера Леоне и Демократична република Конго. Целта им е да запълнят дефицита на необработени диаманти, който според анализатора Джеймс Пиктън от лондонската брокерска къща WH Ireland ще продължи да расте. "При съвсем приблизителни и грубо пресметнати прогнози търсенето на диаманти в света ще нараства с 5% годишно, а доставките ще се увеличават два пъти по-бавно, така че недостигът поне докъм края на десетилетието ще продължи да се увеличава."
Производството в мините на "Де Бийрс" в Ботсвана - най-големите в света - продължава необезпокоявано, но новите й находища в Канада са в най-добрия случай с умерени възможности, обяснява Пиктън. На други големи обекти като "Екати", канадското находище на ВНР, производството през 2004-2005 г. спадна с 38% и, изглежда, най-добрите дни на тази мина са отминали. Комплексът "Аргайл" в Австралия - най-големият източник на малки диаманти и собственост на "Рио", вероятно съвсем ще прекрати производство. Анализаторите от WWW International Diamond Consultants прогнозират, че към 2012 г. разликата между предлагането и търсенето ще достигне 4 млрд. долара по днешни цени.
Решението на "Рио" как да постъпи с "Аргайл" се очаква с голям интерес в Гуджарат - центъра на индийската индустрия за обработка на диаманти. Тук се полират 11 от всеки 12 диаманта в света.
Австралийските камъни, които преди 40 години се смятаха за твърде дребни, за да ги обработва някой, днес формират гръбнака на индийската обработваща индустрия. Истинската експлозия Индия преживява след 2001 г., когато "Де Бийрс" продадоха по-голямата част от запасите си, оценявани на около 5 млрд. долара, последвани от Русия. Днес, изправени пред недостига на необработени диаманти и пред политиката на "Де Бийрс" да продава само на ограничен кръг подбрани купувачи, обработващите компании в Индия, Антверпен и Тел Авив яростно се конкурират за суровината, която им предлагат едва шепа производители.
"Мнозина купувачи на необработени диаманти днес са готови да платят надценка само и само да си гарантират трайни доставки. Обработващата индустрия като че ли се движи от онези, които й доставят суровината, а не от клиентите на крайната й продукция", споделя консултантът от Тел Авив Хаим Евен-Зоар. Той допълва, че докато "Аргайл" е произвела през 2004 г. около 10 милиона карата (2 млн. грама диаманти) по-малко, то в обработващата индустрия почти не е имало съкращения. Напротив, полиращите компании са започнали да купуват от други места на още по-високи цени, с което са стопили маржа. "Клиентите не плащат повече за диамантите. Напротив, обработващите и търговските компании са притиснати по средата", казва Евен-Зоар.
----------------------
Производството на диаманти в света (2004)
Смята се, че през 2004 година от мините са извлечени диаманти за 150 милиона карата, което е увеличение с 3% спрямо 2003 г. Стойността на продукцията се е повишила с около 13% до 10.2 млрд. долара.
Страна | - | - | Производство | - | - | - | - | - | Обем | - | - | Стойност | - | - | Карати | % | Класация | Млн. долари | % | Класация |
*Русия | 32 000 000 | 21.3 | 1 | 1 800 | 17.6 | 2 |
Ботсвана | 31 124 649 | 20.7 | 2 | 2 570 | 25.2 | 1 |
*ДР Конго | 27 000 000 | 18.0 | 3 | 600 | 5.9 | 7 |
*Австралия | 21 100 000 | 14.1 | 4 | 240 | 2.4 | 8 |
*ЮАР | 14 400 000 | 9.6 5 | 1 200 | 11.8 | 4 | |
Канада | 12 800 000 | 8.5 | 6 | 1 670 | 16.4 | 3 |
*Ангола | 6 200 000 | 4.1 | 7 | 900 | 8.8 | 5 |
Намибия | 1 900 000 | 1.3 | 8 | 650 | 6.4 | 6 |
*страни от Южна Америка | 750 000 | 0.5 | 9 | 150 | 1.5 | 9 |
*Сиера Леоне | 650 000 | 0.4 | 13 | 130 | 1.3 | 10 |
*Гана | 600 000 | 0.4 | 10 | 30 | 0.3 | 13 |
*Гвинея | 400 000 | 0.3 | 11 | 75 | 0.7 | 11 |
*ЦАР | 350 000 | 0.2 | 12 | 55 | 0.5 | 12 |
Танзания | 285 778 | 0.2 | 14 | 20 | 0.2 | 13 |
Общо | 149 560 427 | 99.7 | 10 090 | 98.9 | - | - |
**Други | 439 573 | 0.3 | 110 | 1.1 | - | - |
Общо | 150 000 000 100.0 | 10 200 | 100.0 | - | - | - |
* Предварителни оценки
** Включва Китай, Лесото, индия, Кот Д'Ивоар, Того, Зимбабве и други африкански производители
Източник: The minerals bureau of South Africa's Department of
Minerals & Energy