Представям ви Таньо – четиридесет и няколко годишен ром, неграмотен, гражданин на България и в частност на ромска махала в дълбоката провинция, на около 230 км от столицата София. Висок е около 165 см, слаб, сух, жилест. Живее в къща без врати и прозорци, но не боледува често, а когато това се случи – лекува се единствено с ракия, независимо от оплакванията. Таньо няма здравна осигуровка, нито личен лекар.

Таньо обаче не е обикновен провинциалист – той познава голяма част от Европа и е живял в центъра на културата, в Меката за българите още от времето на турското робство – Виена.

Таньо не е типичният безделник, за който се сещате, когато стане дума за съчетание от думите: български, ром и неграмотен. Таньо е безценен кадър в своята област – той владее до съвършенство инструмента лопата. За разлика от мръсните му опърпани дрехи инструментът винаги е в отлично състояние. Таньо никога не ползва чужда лопата – работи винаги само със своята.

Професионалист е, тих и неагресивен, и това го прави най-търсения майстор на дупки, шахти и основи на къщи в региона, който обитава. Той е в състояние да направи огромен изкоп с правилна форма и еднаква дълбочина само в рамките на един работен ден.

Таньо не познава парите. Дали не иска или не може да научи стойността им е загадка, но е факт, който принуждава загрижената му съпруга да ходи след него, когато трябва да получи стойността от заработеното. За разлика от нея, той никога не спори за пари и дори предпочита да получава като възнаграждение вещи. Влече го техниката. Разправят как хора, доволни от копането му, му дали стария си телевизор. Таньо тутакси го разглобил и счупил кинескопа, за да провери какво точно има вътре. Радиоапаратите и касетофоните са другата му страст – и те не успяват да свирят в ръцете му. Любопитството му е толкова силно, че винаги надделява над простия прагматизъм.

На Таньо му е тясно на село, той отдавна се стреми към големия град. През 90-те години на миналия век ромът предприел смело пътуване до София. Като Гьотевия Вертер искал да се допре до истинския живот, да го опита лично.

Таньо тръгнал със старото си колело, въртял педалите 20 км до близък град, но там умората го победила. Завързал велосипеда с тел за едно дърво, качил се на първия влак и след няколко часа се озовал в София. Там, на огромната за него гара, изял един "бамбургер" (така нарича хамбургерите), полутал се сред бързащото напред-назад множество и се завърнал с влака до онази гара, където бил оставил колелото. То, разбира се, вече не било там, и той изминал пеша 20-те километра до дома. "Какво видя в София?" - питали го съседите. "Ей, много скъп там хлябът!" - отговорил им пътешественикът.

Таньо е известен сред съселяните си с това, че преплувал река Тунджа, за да отиде по-бързо и евтино на сватба и че на връщане го арестували на гарата в Горна Оряховица, тъй като изглеждал съмнително, а паспортът му потънал при плуването.

Тази пролет Таньо, който реално рядко остава без работа, се подвел по обещанията на роми бургуджии да изкара "големи пари". Качили го в едно бусче заедно с други като него и се озовали на пъпа на Европа. Там героят ни бил разпределен във Виена – казали му да сяда на тротоара и да проси, а парите след това да предаде привечер на "боса". Таньо доста се объркал – кой знае защо през цялото време си мислел, че го водят да работи с лопатата. Поради тази причина изкарал в ролята на просяк точно няколко часа без никакъв успех, след което поел по улиците. Работа така и не намерил, но затова пък се изгубил.

Седмица-две по-късно до жена му в ромската махала в България достигнал слух, че Таньо е умрял. Голямата му фамилия потънала в скръб, въпреки че доказателства за слуха нямало. След като се посъвзела, жена му все пак отишла в полицията и подала сигнал за изгубването на мъжа си някъде из Европа.

Ромите в България често са силно вярващи и Господ наистина помогнал – след известно време една от дъщерите на изгубения го заварила седнал пред къщата им, плачещ и целуващ земята. Таньо – героят с лопатата, се бил върнал – първо със самолет, после с влак – на държавни разноски и без да похарчи нито евро. За няколко дни обаче той бил станал част от 25-те хиляди българи, живеещи в Австрия. Не откраднал нищо, нито извършил друго престъпление. Търсел си работа с лопатата. Месеци по-късно той не може да обясни къде е бил, какво е станало и как се е озовал обратно.

След радостната развръзка обаче Таньо заявил на жена си, че пак му се ходи по Европа. Ужасена, тя занесла личната му карта (която, забележете, Таньо не изгубил, докато странствал) и я предала на кметицата – да я заключи в сейфа на общината, за да не вземе Таньо да хване отново пътя.

До януари 2014 г. обаче, когато Централна и Западна Европа ще отворят трудовия си пазар за българи, остава малко време. И няма да е чудно Таньо да е един от първите, които ще пристигнат във Виена. Което няма да е беда, защото много от европейските държави, включително Австрия, се оплакват от липсата на квалифицирани специалисти. Австрийският държавен секретар по интеграцията Себастиян Курц наскоро заяви пред Wiener Zeitung, че "борбата за най-умните глави и най-способните ръце е започнала отдавна". Таньо може и да не е от първите, но гарантирано е от вторите. Готов е за интеграция и ще пасне като дялан камък в недовършения градеж на обединена Европа.

А докато това се случи, всеки ден той бива вземан на работа в съседно село и връщан с "Мерцедес".