Спомени на Рафел Камхи

(продължение) 

Първата работа на тия господа Албалах и Хасон бе да се нахвърлят в еврейските търговски магазини. Под форма на една комисия заедно с двама-трима гърци почнаха да реквизират големи партиди много ценни стоки. Взимаха стоките и даваха на собствениците едни бележки до германското Гестапо, откъдето да си получат парите. Ако някой се осмеляваше да отиде там, повече не се връщаше. След като опразниха дукяните, почнаха с къщите. Същата комисия, съставена от Албалах и Хасон с гърците, почнаха да посещават подред къщите на евреите и да задигат луксозната и ценна мебел. Идваха с държавни камиони и задигаха най-ценните работи. Няколко дни по-късно дойде редът и на касетките по банките, в които евреите в по-голямата си част държаха накитите на жените си, златото и чуждестранни валути. Всичко бе иззето. Изчислено е, че това възлизаше на много милиони златни франкове.

След това решиха и започнаха да събират трудоваци евреи от 18 до 45-годишна възраст. На тези, които не искаха да идат трудоваци, им се определяха голями суми за откупуването им. Трудоваците бяха пос­тавени на много тежка работа и почти 75% от тях заболяха от тежки болести и умряха.

И така, фамозният главен равин с братята Албалах и Ха­сон определиха, че евреите трябва да платят към 2 ½ мили­арда драхми за ония трудоваци, бедни и богати, които не можеха да вършат тази работа.

Тази грамадна сума бе разпределена между по-заможните, разделени по категории. Който не изплащаше веднага определената му араха [такса] от фамозната 3-членна комисия, биваше веднага изпращан в затвора "Павлос Мелас" – затвор специално за тази акция - робство на злобния и коварен грък.

Малко време след това всички евреи бяха събрани в определени за тях квартали, а именно квартал "Барон Хирш", "Реджи Вардар", "Коломбо", "Гилан Мермери", "Керим Ефен­ди" и квартал 151. Всички евреи, които живееха в други квартали, бедни и богати, бяха съсредоточени в тези пет района.

Първата партида от квартала "Барон Хирш" бе изпратена в окупираната от нацистите Полша 5 дни преди Пурим 5703 год. Тогава нотабилите и богатите евреи от Солун чрез фамозния равин и неговите другари започнаха преговори, за да ги оставят и не ги изпратят в Полша. Постигна се съгласие чрез майора д-р Мартенс да ги оставят срещу пет милиарда драхми, или срещу 500 000 турски лири ефектив, при условие че те няма да останат в Солун, а ще ги настанят по гръцките острови.

Това бе първата вечер на Пурим. Радостта на евреите бе неописуема за това, че са спасени. За голямо съжаление обаче тази радост бе за кратко време и скоро се обърна в траур, защото гръцкото правителство отказа категорично да приеме в своите "свещени" острови тия нечисти евреи. С всичка сила се противопостави и се обяви за смъртта на чифутите.

И така нещастието и гневът Божи се изсипа върху солунските евреи и след два дни започнаха изпращанията за Полша.

След тази сцена "уважаемият" равин заедно със своите съдружници Албалах и Хасон свикали по-заможните и нотабилите в общината и им казали: "Вие сами видяхте, че въпреки нашите усилия не можахме да успеем да ви задържим тук, понеже гръцкото правителство не се съгласи да ви настани по островите. Донесете тия петстотин хиляди лири и ние ще издадем чекове за тях срещу еврейската община във Варшава и по този начин ще си получите парите в полска валута и ще можете там да вършите всякаква търговия. Полските евреи ще ви приемат твърде благосклонно и с голяма симпатия. Ние ще ви дадем препоръчителни писма."

По-голямата част от евреите повярваха на техните думи. Веднага са били отпечатани фалшиви чекове и по този начин заграбиха от народа грамадни суми. А за ония, които не повярваха на техните думи и не се поддадоха на лъжите им, те си взеха бележка, за да им отмъстят по друг начин и случай.

Това бе една банда от явни убийци. Албалаховци и Хасоновци направиха съюз с гърците; мнозина гърци отиваха при заможните евреи с обещание да ги укрият в техните къщи срещу големи парични суми. Взимаха им парите и в полунощ Албалах, Хасон с гърците и германците ги убиваха. Така направиха с големия манифактурист Нисим Соломон Камхи, взеха му грамадни суми в злато и после го застреляха.

Същата участ последва ония евреи, които се доверяваха на гърците варкаджии [лодкари]. Взимаха им предварително парите и след това ги предаваха на тази черна банда, съставена от Албалаховци, Хасоновци и гърци.

Последната "Макат Бехарот" направиха в лагера "Барон Хирш". Набелязаните лица, които не бяха се доверили на фалшивите чекове, вкарваха ги в зимниците, биеха ги немилостиво, за да кажат къде са скрили парите и на кого са ги дали. Мнозина признаваха и веднага със затворени таксита, каквито те имаха на разположение, ги закарваха до мястото, където бяха заровени съкровищата, изземваха ги и веднага ги изпращаха в Полша.

Трагедията на солунските евреи бе ужасна и не се поддава на описание с перо.

Според информациите, които имаме, братя Албалах и Хасон през 1944 год., когато стана руската офанзива, се представили пред руската армия като евреи-затворници и по този начин минали в Албания с четири куфара, пълни със злато и скъпоценности, крадени от солунските евреи. От Албания те преминали в Италия и оттам се завърнали в Солун и заедно с техните съдружници гърци продължили своята нещастна работа да изравят заровените съкровища по еврейските къщи, за които те имаха точни сведения.

Обаче след като изпълнили своето злокобно дело, техните съдружници гърци се нахвърлили върху тях, иззели им всичко, което бяха крали, и след това ги застреляли.

10.VI.1948 год.

 ЗА КОЛИЧЕСТВОТО НА ЕВРЕИТЕ, ИЗСЕЛЕНИ ОТ СОЛУН В 1943 ГОДИНА ОТ НАЦИСТИТЕ

В Солун имаше четири еврейски големи квартала - населени почти изключително еврейски. Тия квартали бяха:

І квартал 151 – живееха работници, по-бедни евреи.

ІІ [квартал] "Керим Ефенди", на испански "Лас Кампанас" – живееха изключително богати хора.

ІІІ [квартал] "Коломбо" – смесено богати и еснафи.

ІV [квартал] "Реджи Вардар" и "Барон Хирш" – работници, еснафи и най-бедни.

Най-напред започна изселването от четвъртия квартал, понеже гарата беше насреща. Тия къщи на "Барон Хирш" станаха лагер, който беше обкръжен с телени мрежи. Имаше една голяма врата. Това беше улицата – самата врата.

Всеки влак имаше 40 товарни вагона, като на всеки вагон имаше по 70 души. Значи всеки влак взимаше 2800 души. Всеки два дена тръгваше по един влак. Влакът тръгваше сутринта. През деня докарваха нови хора и на другия ден ги товареха и ги изпращаха.

Започваха най-напред с най-бедните, които си взимаха само по едно преобличане. Имаше отворени, имаше и затворени вагони.

В лагера в зимниците на къщите на "Барон Хирш" направиха затвор. Там викаха заможните, след като ги обискирваха и ги биеха, за да признаят къде са скрили златото и скъпоценностите.

Това правеха Албалах (двама братя) и Хасон, двама гърци и германците. Това беше една банда за обири и крадене на скъпоценностите.

Най-напред главният равин Цеви Корис и общинарите им казваха, че те отиват в Полша да работят и затова ги съветваха да си оставят парите и ще им дадат чекове в злоти. Много евреи си оставяха парите и им даваха чекове.

Шест месеца преди изселването германците и гърците запечатаха всичките касетки в банките, принадлежащи на евреи. И изпращаха известия да се явят в банката. И там комисия от гърци и германци взимаха бижутата и златото, и валути, а дребни книжни драхми не взимаха.

След "Реджи Вардар" изселиха квартала "Коломбо". Той е на главната чаршия.

След това изселиха квартала на богатите "Лас Кампанас" и най-накрая - последния квартал 151.

Аз смятам, че са били изселени всичко около 56 000 евреи от Солун. Обяснението ми е следното: 1) Всички евреи в Солун носехме номера. Аз носех № 41 367, а живеех във втория квартал "Коломбо", а последният изселен квартал е I квартал - в който е имало още около 12 000 евреи.

А също понеже изселването е траяло 40 дена, а на всяки два дена е имало по един влак по 2800 души. Значи е имало всичко към 56 000 души евреи изселени.

От квартала на "Барон Хирш", понеже беше беден квартал, дадоха го на гърците заедно с мебелите и те взеха всичко, а там настаниха бежанци от Серес.

А от другите квартали предметите от голям лукс взеха германците, а останалото го взеха гърците и го разграбиха, като само някои работи даваха на бежанците от Тракия.

Дойдоха германски професори, които четеха и разбираха еврейски език. След като прегледаха старите сеферторот и старите книги и ръкописи на библиотеката, ги взеха и опаковаха в сандъци и ги дигнаха за Германия. Това стана в синагогата, в която аз бях габай, синагогата се казваше "Кал кадош Монастирьоти" ("Рю Сенгрю") - тая синагога беше много стара и там имаше много стари­ни и ръкописи, донесени от Испания.

...

За изселването блокираха квартала в полунощ, и то гръцката полиция, и в 2 часа след полунощ ни извеждаха от къщи. Взимаха нашите евреи само малко бельо и малко за ядене, а другото оставяха в къщи. Понеже аз и Саул Мезан бяхме освободени, видяхме всичко това, което описах по-горе и което се е случило с нашите братя евреи.

По тоя начин ги събираха. И под строй ги закарваха към гарата. Прекарваха ги по главните улици, гърците биеха тенекета и викаха по нас, а високоговорителите викаха: "Смърт на евреите!" Закарваха ги в гетото на "Барон Хирш" по 60 души в стая на крака [прави], без прозорци, и оттам ги качваха на вагоните.

Имаше гърци, които за пари обещаваха на някои евреи да ги спасят, обаче взимаха [парите] и ги предаваха на германците, които пък ги избиваха.

Някои евреи се качваха на лодки и бягаха, но много от тях самите лодкари ги предадоха на германците, които веднага ги застрелваха. Имаше обаче и доста, които побягнаха като партизани и се биха по планините.

*

Това са спомените на един по чудо оцелял, но загубил всички свои близки човек. Когато обаче се разисква вината на тези, които са съучастничили – волю или неволю на гоненията срещу евреите през Втората световна война, не трябва да се забравя нито едно парченце от мозайката, която ни дава цялата картина –дори и такива, които са нелицеприятни за победителите, включително и за Великобритания.

Ето още един исторически факт, който Цветан Тодоров коментира в своята книга "Крехкостта на доброто" (изд. Албен Мишел, Париж, 1999).

Историята с кораба "Струма" е показателна не само заради отказа на британските власти да приемат бежанците от този кораб в Палестина, но и защото по пътя си обратно, корабът е потопен от съветска подводница, а дълго време злодейският акт е приписван на нацистите.