Планински преход в Пирин се оказа разхлаждаща алтернатива на горещините в София. Миналия уикенд аз и още един приятел решихме да се избавим от високите температури, изкачвайки три от най-стръмните, но същевременно най-красиви върхове на Пирин – Вихрен, Кончето и Синаница.
Планински преход в Пирин се оказа много разхлаждаща алтернатива на горещините в София. Последния уикенд аз и мой приятел решихме да се избавим от високите температури, изкачвайки три от най-стръмните, но същевременно най-красиви върхове на Пирин – Вихрен, Кончето и Синаница. Четвъртък, в късния следобед, тръгнахме към хижа Вихрен. До там води добре поддържан път, а отпред има голям паркинг, където оставихме колата. В магазин край село Усойка срещу скромните 10 лева напазарувахме всичко, от което се нуждаехме за тридневния ни преход. След близо 170 километра шофиране в хижата ни посрещнаха с топла супа. 
Ремонтът в хижа Вихрен е на приключване и тя е отворена за търсещите подслон. Нощувката беше 12лв. на човек за вечер и имахме избор да спим в самостоятелно бунгало или в обща туристическа спалня. Ободрени от планинския въздух, на сутринта закусихме с типичната хижарска закуска - пържени филийки с мед за 50ст. всяка. 
Нарамихме раниците и тръгнахме по пътеката нагоре към връх Вихрен и Кончето. Пирин е непредсказуема планина. Пълната екипировка е задължителна – от сандалите и късите панталони до непромокаемото яке, шал и ръкавици. Както казват старите планинари – зиме с торбичка, лете с абичка. 
Деретата със сняг действат разхлаждащо,а контрастът със зелената планина и яркото слънце зарежда с енергия по пътя нагоре. 
Ясното небе и белите облаци ни заблудиха, че имаме цялото време на света, за да стигнем до Кончето. По средата на пътеката обаче само на няколкостотин метра от нас видяхме светкавици и дъжд. Скоростта, с която се приближаваха, ни накара да обърнем кръгом и да потърсим подслон. 
Мокри и леко простудени стигнахме до заслон Казана. Тясната постройка - висока и широка около 2,5 метра, ни предложи два дървени нара и одеяло за сгряване. Този на пръв поглед малък заслон крие дълга история, изписана по стените. Блажната боя не е успяла да покрие може би най-стария надпис "Dirk & Christian 06.08. '89". 
След около 2 часа небето се проясни така, сякаш гръмотевиците и пороят бяха далечен спомен. 
Лошото време провали прехода към върховете, но пък на връщане посетихме Байкушевата мура (1300 години), която е само на 30 минути пеша от хижа Вихрен. 
Нов ден, нов преход. Сега под прицел е връх Синаница, който се извисява над едноименните хижа и езеро. Решихме да не обръщаме внимание на капризите на времето въпреки заплашителните сиви облаци, кръжащи над нас. Малко по-късно в подножието на Бъндеришка порта, пред нас се откри красотата на спокойно, гладко като огледало езеро. Точно колкото да го щракна. Две минути по-късно заби градушка. Облякохме дъждобраните и закатерихме каменните реки, водещи до Бъндеришка порта и Синаница. И през ум не ни мина да се върнем с подвити опашки в хижата. Градушката биеше по раменете и главите ни, остави синини и поряза леко челата и ръцете ни. 
Околността бързо побеля от ледените топчета. Скрихме се под скален навес вече подслонил група туристи. "Каква е тази скала? Един oлук не са й направили!" възмущавахме се всички докато продължаваше да вали. С мокри и натежали раници допълзяхме до хижа Синаница. Преоблякохме се, стоплихме се и като погледнахме GPS устройството, видяхме, че въпреки премеждията по пътя сме направили прехода за 3 часа. Толкова време отнема да се измине разстоянието и при хубаво време. 
В столовата на хижата бързо се създаде приятелска атмосфера - всеки разказа къде го е сварила бурята и как се е пазил. Това е една от най-чаровните черти на планинските преходи - срещите с хора, тръгнали по своя маршрут, понякога дори готови да го променят, за да те придружат. Всички са заредени с положителна енергия и загърбили всекидневните тревоги. 
На следващия ден спазихме правилата на планината и тръгнахме рано сутринта към връх Синаница. На места пътеката се превръщаше в почти отвесна скала, но това не ни изплаши. След близо час катерене се изправихме на 2516 метра надморска височина, откъдето имахме 360-градусовата гледка. Тишината на върха се нарушаваше единствено от падащите камъни, които дивите кози бутаха надолу в дерето. 
Въпреки провала на първоначалния план Пирин ни предложи страхотна и малко страховита почивка през уикенда. Първият ми преход в тази планина ме убеди, че тя има собствено мнение и държи на него. Слънчевият хоризонт за минути може да се затъмни дотолкова, че да ти потрябва фенерче, за да се ориентираш. 
Равносметката за уикенда се оказа доста икономична: нощувките и в двете хижи бяха по 12лв, а храната варираше между 1,5 и 5лв за порция. Пазаруването за 10лв от с. Усойка ни стигна и за трите дни. 
На връщане минахме през Кресна, където термометърът отчете 39 градуса, след като само ден по-рано мръзнахме под ледения дъжд при под 10 градуса. Взехме двама стопаджии, които гониха последния влак София - Русе - поредната добра среща с позитивни хора. 