Американският фотограф и режисьор Ричард Кърн гостува в София за представянето на изложбата "Някои известни хора", която може да се види във Vivacom Art Hall до 22 юли. Част от включените личности са имена като Ева Грийн, Ник Нолти, Ник Кейв, Мерилин Менсън, Къртни Лъв.

Кърн също така изнесе лекция, посветена на начина, по който подхожда към снимките и филмите си. А той е доста необичаен и сякаш заключен в един друг свят, извън който малко фотографи биха изрекли думите: "От корема му всъщност не излизат човешки черва, а телешки", докато описват фотосесия. За него това се оказа второ посещение в България, а предишната му визита е свързана със снимането на филм с българки, който лесно би попаднал под етикета "еротичен", въпреки че той не харесва особено определението.

Кърн е роден през 1954 г. в Северна Каролина, а по-късно се премества в Ню Йорк, където става част от артистичния ъндърграунд на града. Започва да снима под влияние на филма "Фотоувеличение" (Blow-Up) на Микеланджело Антониони, в който актьорът Дейвид Хемингс играе енигматичен фотограф, пред чийто обектив често попадат голи жени, а самият той е като магнит за странни случки – по подобен начин се развива и кариерата на Ричард Кърн. Той е автор на близо 30 късометражни филма, често провокативни и с голяма доза голота, видеоклипове за Sonic Youth и Мерилин Менсън, издавал е ъндърграунд списания (фензинове) като The Heroin Addict, чието мото е било "Списанието за хора, които са твърде страхливи, за да опитат хероин". Неговите снимки са често публикувани в сп. Vice, GQ, Playboy.

Ричард Кърн продължава да бъде изключително активен и днес, като според него не се е променило много в нагласите на творците през десетилетията. "Не мисля, че новото поколение гледа на изкуството по-различно от моето. Макар че съм вече доста стар и не съм сигурен дали помня каква беше мотивацията ми да вляза в изкуството", казва пред "Дневник" Кърн, изглеждащ доста по-млад за своите 58 години. "Вече се занимавам с това от толкова отдавна, че не съм сигурен защо снимам, просто го правя. Става все по-трудно да намериш вдъхновение и време от всичките проекти. Може би си мисля така, тъй като вече не взимам наркотици – в онзи период от живота ми можех да стоя буден по две седмици."

Но Кърн определя като мит романтичната представа, че наркотиците могат да отключат творческата фантазия. "По-скоро става въпрос за самозаблуда – когато си надрусан, си мислиш, че това е източникът на вдъхновението, а когато си чист, а аз съм чист от вече 30 години, разбираш, че те нямат нищо общо", казва Кърн с усмивка, преди да повтори с по-сериозно изражението на лицето: "Нищо общо".

Кърн решава да изостави наркотиците, след като нещата излизат извън контрол. "Изгубих апартамента си или, ако трябва да бъда по-откровен – продадох го. Трябваше или да се откажа, или да умра. Бях стигнал до дъното. Започнах живота си наново, когато станах на 34. С отказването от наркотиците започнах да се занимавам по-сериозно с фотография".

Преди това изявите са му предимно свързани с късометражните филми и издаването на списания. "Когато се отказах от наркотиците, нямах пари да заснема филм, но разбрах, че мога да финансирам проекти, свързани с фотографията", разказва Кърн пред "Дневник". "Но работих много дълго време като автомонтьор и бояджия. Трябваха ми 5-6 години, докато мога да се издържам изцяло от фотография. Не че съм особено богат – трудно е да забогатееш от снимане, както, предполагам, е трудно ти да направиш пари от писане, освен ако не напишеш бестселър."

Големият пробив за Ричард Кърн във фотографията се оказва обложката на легендарния албум Evol (1986) на американската алтернатив рок група Sonic Youth. Те използват негова снимка на ексцентричната актриса Лънг Лег, която фотографът определя като най-странната жена, която е виждал, а фотосесиите с нея като начин да разбере какво се върти в главата й. Тя също така се снима в голяма част от неговите филми през 80-те. "Не получих никакви пари от обложката, но десет години по-късно, когато дойде цяло поколение, вдъхновено от Sonic Youth, това ми отвори страшно много врати. В един момент сякаш всички искаха да разберат историята зад снимката и кой я е правил."

Снимки на вокалистката на Sonic Youth Ким Гордън са част от изложбата, на която една от любимите му фотографии е на чернокож милионер в огромен офис, позирал с кучето си. Той е сега напълно разорен, а за Кърн това е като припомняне колко преходен е успехът. Изложбата обаче не е съвсем актуална за кариерата му в момента, тъй като той се е отказал от снимането на известни личности. "При тях обикновено има огромни намеси от мениджъри, твърде много изисквания, въпреки че това не се отнася до показаните тук хора", разказва Кърн за изложбата, в която до всяка снимка е написана и историята на създаването й. "Въпреки че дори и при тях има страхове дали да не покажа определени хора твърде разголени. Повечето мениджъри, като ме проверят в Google и видят какви неща съм правил, просто откачат."

Според него обществото трудно разделя еротиката от порнографията, но самият той отрича еротичния елемент в творчеството си. "Аз съм снимал и порнография, но това вече не е актуално за мен, също както професията ми на бояджия в миналото. Просто се е случило тогава и не бих искал да бъда свързван с това."

Той обяснява работата си за някои еротични списания с добрите хонорари. "Като дете прочетох разкази на Джак Керуак в списание за секс и ми се стори адски странно, но истината е, че ако публикуваш статия или снимка в издание като Hustler, веднага получаваш няколко хиляди долара. В някое арт списание не се знае дали ще получиш и 500."

С лека носталгия той си спомня времето, когато е можел да печели хиляди чрез късометражен филм като Fingered (1986), който прави "много, много пари" от задоволителни продажби чрез видеокасети. "Сега това няма как да се случи", казва Кърн, посветил се като режисьор изцяло на късометражната форма. "Мисля, че след Fingered най-накрая трябваше да направя пълнометражен филм, но това беше периодът, в който зависимостта ми към наркотиците беше в пика си – тогава просто прекарах две години от живота си извън света."

Парите от филми са може би единственото нещо, което му липсва в настоящето, и казва, че иначе няма излишни чувства към миналото и нюйоркската арт сцена от младостта си. "След 30 години сегашното време ще бъде изпълнено със същата романтика, с която хората си спомнят моето време. Може би и точно тогава снимките ми ще изглеждат най-добре, тъй като хората ще ги свързват с много повече чувства и носталгия по този период".