Днес Националната гвардейска част отбелязва 133-годишнината от създаването си. 12 юли е официален празник на българските гвардейци.
Днес Националната гвардейска част отбелязва 133-годишнината от създаването си. 12 юли е официален празник на българските гвардейци. 
По традиция точно в 12 ч. се проведе тържествената смяна на почетния караул пред сградата на администрацията на президента на България. 
Първообраз на Националната гвардейска част е личната гвардия на княз Александър І Батенберг. 
Тя е една от първите държавни структури, създадени веднага след Освобождението. 
Първите гвардейци са играли ролята на конвой на княза. 
По-късно частта се разраства до ескадрон и полк, а след 1942 г. вече е дивизион. 
Днес Националната гвардейска част включва войскови единици за отдаване на военни почести и представителен духов оркестър. 
Без участието на гвардейците не минава военен парад и посрещане на държавни глави. 
Униформата е отличителният знак на гвардееца. 
Тя е създадена през 1883 г. 
По традиция калпакът на гвардееца е окичен с перо на орел, щъркел или лешояд. Перата се доставят от Софийския зоопарк. 
Александровската звезда на униформата пък е част от българския царски орден "Св. Александър". 
Ефесът на сабите изобразява лъвска глава с рубинени очи, от бронз и кост. Езикът на лъва е стилизиран и пази пръстите на ръката. Острието им, което е никелирано и инкрустирано, е с дължина 800 мм и широчина 23 мм. 
Гвардеецът трябва да е висок поне 178 см, като ръстът не бива да надвишава 182 см и не бива да тежи повече от 82 кг. 
Всяка година гвардейците отделят 448 учебни часа за строева подготовка, физическата подготовка е 84 учебни часа, а огневата - 118. 