Известно е, че езикът е основен елемент за формиране на една нация. Не може да има японска нация без японски език, както не може да има и българска нация без български. Няма език – няма нация. Езикът на народа е начин за самоидентификация в историческото пространство и международната общност. Езикът играе формираща функция за една нация. В определението нация като понятие езиковият компонент доминира заедно с националното самосъзнание.

През последните 350 години, от времената на Богдан Хмелницки (украински национален герой – бел.ред.) , когато Московията провежда колонизаторска политика по отношение на Украйна, украинският език е бил забраняван с царски укази 73 пъти и стъпка по стъпка е изместван от обществения живот в съветско време, с изключение на краткия период на "украинизация" през 20-те години на миналия век. Днес, колкото и да е парадоксално, в "независима" Украйна русификацията значително се е усилила дори в сравнение със съветския период. Днес в Украйна се издават 10 пъти повече списания и вестници на руски език, от колкото на украински. В телевизията и радиото 80% от предаванията са рускоезични.

Според преброяването от 2001 г. в Украйна живеят 77.8% етнически украинци и 17.3% етнически руснаци. Голямото мнозинство от етническите украинци свободно говорят на руски, което обаче не може да се каже за гражданите на Украйна от руски произход. Още в съветско време през октомври 1989 г. е приет закон "За езиците в Украинската ССР", според който всички държавни чиновници са задължени да владеят украински, това постановление съществува и в конституцията от 1996 г. Обаче, този член от нашата конституция, както и много други, се игнорират. Днес руският език господства във всички сфери на обществения живот в Южна и Източна Украйна, където русификацията е особено активна.

Действащите власти в този регион по всякакъв начин насаждат руски език, особено в сферата на образованието и културата. В държавните учреждения и висшите учебни заведения украинският на практика не се използва. Още повече, единственият украински вестник " Чорноморські новини" вече две години защитава правото си на съществуване в съдилищата срещу местната власт, която с упорство се опитва да унищожи вестника. Кметът на Одеса от руски произход Алексей Костусев, където според преборяването 67% са етнически украинци,е забранил използването на украински в деловодството, а във всички училища е въведен двуезичен режим на обучение. В тези условия, когато украинският език има нужда от държавна подкрепа, проруските политически сили водят борба за изтласкването на украинския език и даване на руския статут на втори официален език.

На 5 юни 2012 г. с формално мнозинство (234 гласа от 450 депутата, а фактически само с гласовете на 172 души), на първо четене бе приет законът за "Основите на държавната езикова политика", което бе съпроводено от бой в парламента и протести по улиците на украинските градове. Въпреки препоръките на експертния съвет на Върховната Рада (украинския парламент – бел.ред.), че този закон трябва да бъде преработен из основи, на 3 юли агресивното парламентарно мнозинство с явни нарушения на регламента прие на второ четене закона с 248 депутатски карти, включително на отсъствали народни представители от парламента, а дори и от Украйна. Например зам. председателят от опозицията Мъкола Томенко отсъства от парламента, но неговата карта е "гласувала" (?!). Около 20 депутата, включително петима от управляващата Партия на регионите, оттеглиха гласовете си, защото някой е гласувал с картите им без тяхно съгласие.

Разглеждането на законопроекта не е било включено нито в дневния ред, нито е гласувано той да бъде включен. Над 2000 поправки, внесени включително и от самите автори, не са били разглеждани. На практика законопроектът е приет в редакцията си от първо четене без никакви изменения. Депутатите от опозицията не са знаели, че се готви приемане на законопроекта, и в мнозинството си отсъстват от залата. В отсъствието на председателят на парламента Владимир Литвин, законът бе гласуван чрез неправомерни манипулации на парламентарното мнозинство и лично на първия зам. председател Адам Мартънюк.

В отговор на тази безпрецедентна подигравка над законотворчеството петима народни депутати от опозицията и шест активисти започнаха безсрочна гладна стачка в Киев. След известно време около тях бе организиран стихиен митинг в подкрепа на украинския език. Лидери на опозицията като Арсений Яценюк, Виталий Клъчко, Олег Тяхнибок, Вячеслав Кириленко, Борис Тарасюк и други са взели участие. Те обявиха началото на протест под надслов "Украйна против Янукович" с цел предсрочни парламентарни избори и импийчмънт на президента. Между участниците на митинга и полицаите имаше сблъсъци, използван бе и сълзотворен газ.

На 4 юли председателят на парламента Владимир Литвин подаде оставка в знак на протест, макар и неговата Народна партия да гласува в пълен състав за закона. Заявлението на Литвин, че гласуването е било "много неочаквано" за него, звучи неубедително и доста странно. Лидерът не знае ли, какво се случва в партията му?

Така приемането на закона бе блокирано, тъй като той трябва да бъде подписан от председателя на парламента, а след това от президента Виктор Янукович, който уверява, че ще се запознае с всички мнения по въпроса. Към този момент различни обществени организации и партии се обръщат към Янукович с противоположни молби – някои искат той да подпише закона, и други, които са мнозинство, искат да не го подписва. Някои областни и районни законодателни събрания в Западна Украйна приеха постановления, че приетият в парламента закон за "Основите на държавната езикова политика" няма да бъде изпълняван.

Смятам, че този злощастен закон няма да бъде подписан в този си вид нито от председателя на парламента, нито от президента. Янукович ще иска да получи експертно становище, а докато то се изготвя парламентът ще излезе в лятна ваканция до септември. Така гласуването на закона се отлага непосредствено преди парламентарните избори на 30 октомври.

За съжаление, в нашата държава езикът се превърна в средство на манипулация: зад изкуствено създаденият "езиков проблем" може да бъде скрита личната некомпетентност или несъстоятелност в икономиката, да отвлече вниманието на хората от съществуващите проблеми. Езиковият проблем се използва от някои политически сили за дестабилизацията на политическата и социална обстановка в страната.

Проруските сили в украинския парламент разглежда този закон като първа стъпка към придаване на официален статус на руския език. При обаче де-факто господстващото положение на руския в Украйна, това ще превърне украинския език във формален атрибут на държавността, а самите украинци – в безлико и аморфно "население." Днес в Украйна протича беларуският сценарий на асимилация на украинците с цел да се превърне процесът по денационализация на населението необратим като предпоставка за присъединяване на Украйна в Русия. С други думи, идеята да се въведе в Украйна втори официален език – това всъщност не е грижа за езиковите права на украинските граждани от руска националност, а опит на противниците на украинската независимост (петата колона) да ни върнат там, където вече бяхме – в Руската империя.

Бих искал да завърша размишленията си с думите на действащия дейци на украинската култура, които при нас в Украйна наричат съвест на нацията. Както казва известната украинска поетеса Лина Костенко "при всички народи езикът е средство на общуване, а при нас е фактор на отчуждаване. Дори не става дума за употребата или неупотребата на украинския език, а за изтласкването му от света. Подобни неща е имало в постколониалните държави, но след получаването на независимост, в собствената си държава, да търпиш такава дискриминация, такъв неприкрит цинизъм – това е безпрецедентно... нациите не умират от инфаркт, първо им отнемат езиците."

Изтъкнатият украински литературовед, публицист и дисидент през съветско време Иван Дзюба предупреждава:" Трябва най-накрая да осъзнаем – русификацията на Украйна – въпреки нашите химни в чест на Украйна и украинския език и всички ритуали – не само продължава, но и достига такава дълбочина, каквато заплашва самото съществуване на украинската нация сред нациите по света." (През 1973 г. Киевският областен съд осъжда Дзюба на 5 години затвор и 5 години лагери за "антисъветската" книга "Интернационализм или русификация?").