След като в продължение на няколко месеца Китай беше под силен политически и пазарен натиск, Пекин най-после предприе първи крачки за либерализация на националната си валута, съобщи Ройтерс. Китай се отказва от твърдата си политика на обвързаност на националната си валута спрямо щатския долар и ще обвърже курса на юана към кошница от валути на основните търговски партньори на страната.

По тази причина от четвъртък стойността на юана е с 2.1% по-скъпа спрямо щатската валута, достигайки ниво от 8.11 юана за долар. Досегашният фиксиран курс беше 8.28 юана за долар. Повишението е по-малко от предписаните от Вашингтон 10 на сто, но все пак достатъчно, за да потуши упреците, че китайските износители са несправедливо облагодетелствани от досегашния курс.

От централната банка на Китай заявиха, че местната валута, известна още с името ренмниби, ще може да се движи с едва 0.3% нагоре или надолу спрямо стойността при затваряне от предната сесия.

От финансовата институция казаха още, че ще променят този диапазон на колебание на юана единствено при необходимост и съобразно пазарните и икономически условия. На теория това оставя отворени вратите за по-нататъшно увеличение на стойността на китайската валута, коментират анализатори.

Остава отворен обаче и въпросът дали Китай ще използва по-гъвкавите условия, за да позволи на юана да покачи стойността си спрямо долара. Според мнозина това е само символичен ход от страна на правителството и натискът върху Пекин за реформирането на валутния режим в страната ще продължи.

Дългоочакваното решение на Китай ще окуражи и други азиатски страни, включително и Япония, да предприемат действия за стабилизиране на местните валути. По-малко от час след новината и Малайзия обяви, че ще премахне седемгодишния си фиксиран курс спрямо долара.

От доста време Китай твърди, че ще предприеме действия за задвижване процеса на либерализация на юана, като най-агресивни в поведението си бяха Щатите. Вашингтон настояваше за покачване от 10%, с което обаче Пекин не се съгласи. Сенатът на САЩ подготвяше законопроект, с който щеше да наложи 27.5% такса върху вноса от Китай, ако Пекин не беше предприел някакви мерки. Миналия месец обаче инициативата отпадна, след като финансовият министър на САЩ Джон Сноу и председателят на Фед Алън Грийнспан заявиха, че подобен закон може да има обратен ефект за страната.

Според анализатори 10% са прекалено голяма крачка за първата стъпка и това може да има негативен ефект както върху китайската икономика, така и върху тези на други страни. Леко покачване на курса й пък, от друга страна, няма да реши проблемите на САЩ с рекордния търговски дефицит от 162 млрд. долара през 2004 г. Сноу също така посочи, че ревалоризацията на юана ще има минимален ефект върху търговския дефицит, но призова Пекин да избърза с провеждането й в името на собственото си добро. В момента Китай е третият световен производител на промишлени стоки, а делът му нарасна от 4 на 12% само през последните десет години.

За да поддържа фиксиран курса на юана, Китай беше задължена да изкупува огромни количества долари. В резултат на това валутните й резерви се издуха до 711 млрд. долара през юни. Голяма част от парите бяха инвестирани в американски облигации, с което съдействаше за поддържане на ниските лихвени нива в САЩ.

Валутният пазар реагира изключително бурно на новината, като доларът регистрира значителен спад спрямо останалите основни валути. Златото също не остана безучастно, като се изстреля нагоре до нови рекордни стойности.

Хронология

1988 г. - Китай отвори обменни бюра в цялата страна, където компаниите ползваха по-преференциални курсове

януари 1994 г. - Китай унифицира двойния си валутен курс и официално фиксира 8.7 юана за долара

април 1994 г. - Създаде се първият вътрешнобанков валутен пазар - Системата за международна валутна търговия в Шанхай.

декември 1996 - Китай направи юана свободно конвертируем при международни разплащания

1994-1996 - Юанът увеличи значително стойността си спрямо долара, достигайки 8.28 за долар

1997-1999 - Страната успя да запази местната валута стабилна въпреки финансовата криза

април 2000 г. - Юанът може да приключва търговията с разлика от повече от 30 базисни пункта

декември 2001 г. - Китай се присъединява към Световната търговска организация

28 март 2002 г. - За първи път Китай обяви, че може да склони на изискванията на МВФ за валутна реформа в страната

2003 г.

7 януари - Централната банка отново настоя за запазване на монетарната политика

29 януари - Вашингтон засилва натиска върху Китай

декември - Китай влага 45 млрд. долара на "Банк ъф Чайна" и Китайската банка за възстановяване, за да подготви двете за предстоящо листване на борсата

2004 г.

ноември - централната банка увеличава лихвите по депозитните сметки в щатски долари, за да успокои спекулациите

декември - премиерът Вън Дзябао заяви, че страната може да премине към по-гъвкав режим

2005 г.

21 юли - Либерализация на юана