Когато преди около пет месеца Европейската комисия съобщи, че юлските доклади ще се различават от традиционните, защото ще включват оценката за първите пет години на членството на България и Румъния в Европейския съюз, се чуха обнадеждени реплики, че това е сигнал и че още това лято може да видим последните мониторингови доклади по механизма за сътрудничество и проверка. Говорителят на комисията Марк Грей обаче побърза да охлади този ентусиазъм, като заяви, че летните оценки може да са всякакви. Тогава той нарече процеса "изкачване на планина", което зависи единствено от двете страни, докато Брюксел само оценява процеса.

За последните пет месеца и София, и Букурещ твърдяха, че се стараят с изпълнението на препоръките, но вместо да се изкачат към заветния връх, те сякаш отново пропаднаха надолу. А ако останем в стила на метафората на Марк Грей – през последните седмици двете най-нови членки съвсем се провалиха в преплуването на Дунава. Дали се удавиха ще стане ясно в сряда, когато ще бъдат публикувани докладите, но със сигурност нагълтаха повече вода отколкото очакваха.

Прогнозите през последните дни преди окончателното излизане на така очакваните оценки са мрачни въпреки многократно изразяваните надежди на управляващите и в двете държави за обективност от страна на Европейската комисия. Странни желания при положение, че Брюксел няма особена полза от това да не бъде обективен. Експертни мисии, проверка и оценка на информация от държавни представители, неправителствени организации, чужди дипломати, медии – това са част от задачите на екипите, които изготвят докладите до последния момент, за да могат "българите и румънците пълноценно да упражняват правата си като граждани на ЕС".

Сякаш точно тази цел беше пренебрегвана от властите през петте години на членство в ЕС и изпълнение на безпрецедентния механизъм, който следи за реформите в правосъдната система и борбата срещу корупцията. Те правеха всичко възможно, за да отговорят на исканията на Брюксел, често само с козметични промени, забравяйки, че водещото е да се създадат по-добри условия за живот на гражданите. И съответно успехът им беше променлив.

Вероятно двата доклада ще включат добри примери – би било страшно, ако няма такива. "Известен напредък" също ще бъде сред ключовите думи, но едва ли това ще бъде достатъчно за прекратяването на механизма тази година. И двете държави показаха ясно, че не са готови за това сега – примерите за това са достатъчни и то само през последните седмици.

Тази реплика на външния министър Николай Младенов сякаш се оказа показателна за случващото се и в България, и в Румъния не само в последно време, но и през всички пет години на членство. Държавите се стараеха да прокарват закони и да провеждат реформи, да издават решения по ключови дела и да провеждат мащабни полицейски акции все покрай докладите – с надеждата, че Еврокомисията ще постави акцент именно върху тези положителни развития.

В Брюксел обаче нямат навика да оставят нещата за последния момент – в толкова сериозни области като правосъдието и вътрешния ред експертите имат навика да работят методично и да следят всяко едно развитие и то през цялата година. И ако нещо им направи впечатление в последния момент, то по-скоро биха били отрицателни примери, каквито получиха и български, и румънски.

В Румъния силно критикувани се оказаха действията на новото правителство за импийчмънт на президента Траян Бъсеску и опити за ограничаване на някои правомощия на конституционния съд в страната. Мнозина видяха в това желание за контрол върху трите власти, което никак не се нрави в Брюксел.

И докато София се чудеше дали и как да се откъсне от Букурещ и да си гарантира по-добър доклад от Румъния, в България се случи уволнението на съдия Мирослава Тодорова и започнаха изборите за нов Висш съдебен съвет. Първият случай като индивидуален не беше коментиран от Еврокомисията, но Марк Грей напомни, че дисциплинарните процедури са една от темите, които експертите следят. Вторият пък беше пример за това как не се спазват препоръки от Брюксел – а именно нуждата от пряк избор на ВСС, изразена от комисията, беше пренебрегната от правителството с оправдание, че няма техническа възможност това да се случи.

Започването на кризата в Румъния даде храна за спекулации от нуждата България да се откъсне от съседката си при мониторинговите доклади. Така и не стана ясно за какво разделяне иде реч, при положение, че страните и без друго получават отделни доклади, чиито критерии са индивидуални за всяка от тях – в румънския доклад, например, липсва част за борбата срещу организираната престъпност.

Колкото до въпроса възможно ли е механизмът да остане за Румъния, но за България да бъде прекратен, например, София бързо показа, че не е готова за това. И като цяло – през петте години двете държави се движеха рамо до рамо при прилагането на необходимите реформи. Имаше моменти, когато едната напредваше по-бързо, но после другата я изпреварваше. Затова поне засега няма основания да се смята, че това "разделяне" може да стане факт.

Промяната, която може да се случи, не е в това мониторингът да отпадне, а това той да бъде изменен и приспособен и това сякаш е най-големият въпрос за предстоящите доклади. Европейската комисия трябва да се произнесе за това какво смята да предприеме занапред при положение, че в настоящия си формат докладите не постигнаха желаните резултати, при положение, че следващата година Хърватия се присъединява без нуждата от мониторинг, както и след изказаната нужда от контрол върху корупцията в ЕС като цяло.

Именно липсата на големи постижения отново събуди дебата дали присъединяването на България и Румъния не беше твърде прибързано. "Франс прес", например, не просто изрази за пореден път това мнение, но и подчерта, че Европейският съюз вече плаща скъпа цена за прибързаното си решение.