Ритуалното самоубийство на синия лъв
В неделя синият лъв за пореден път стоеше на кръстопът – дали да продължи в посока дясно – посоката, по която винаги е вървял, или да си затвори очите, да преглътне срама и да се запъти към обидното положение на подлога на силните на деня. За има-няма 300 гласа, или 2% от гласувалите членове на партията, СДС предпочете за нов лидер Емил Кабаиванов пред подкрепящия "Синята коалиция" Ваньо Шарков и по този начин избра втория път. С това гордият син лъв окончателно се превърна в смехотворното черно влечуго, загуби шансовете си за каквато и да е политическа независимост, обрече се на бърза, но мъчителна смърт и остави лош вкус в устата както на всички българи, които възприемаха (до вчера) СДС като символ на дясното и демокрацията в България, така и на немалкото млади симпатизанти и партийни членове на възраст, равна на същото това дясно и същата тази демокрация в България.
От синия лъв към черното влечуго
Както писах преди седмица, в последните месеци СДС започна да прилича много повече на Черното влечуго от едноименния комедиен сериал на Би Би Си, отколкото на гордия син лъв, за който се представя – с всеки по-изкусен, по-хитър и по-лукав план на отделни групи в СДС все по-лошо ставаше положението на партията в цялост.
На вчерашния избор обаче всички редови членове на СДС имаха право на глас – решението за новия лидер на партията не беше дирижирано от някой виден или невиден кръг в нея, а беше чиста проба демократичен избор. Оттук нататък старото крило около Мартин Димитров, Надежда Нейнски и други познати лица, изглежда, е напълно обезсилено.
С това идва реалният край на "Синята коалиция" и на истинското, легитимно СДС.
Проклятието на нехаризматичния лидер
Да си кажем честно, Мартин Димитров не беше най-харизматичният лидер, който СДС е имал. Въпреки това в последните година-две сините (като "Синята коалиция") имаха стабилна позиция и съвсем реален шанс за електорална експанзия при спадащото с умерени, но постоянни, темпове одобрение към ГЕРБ. Все пак Мартин Димитров беше млад, имаше практически тотална подкрепа в партията си и се превърна в познато лице.
Новият партиен лидер Емил Кабаиванов може да притежава пороците на предшественика си, но за сметка на това му липсват положителните качества – Кабаиванов е напълно неизвестен в национален мащаб, включително и в партията си ("тъжно е, когато начело на символа на промените в България застава човек, чието име научих преди седмица и още не мога да запомня..." – цитат от фейсбук стената на активен член на СДС), харизма и ораторски умения не помня да е демонстрирал по национална телевизия, млад със сигурност не е и определено не прави впечатлението на активен, иновативен и вдъхновяващ лидер, от какъвто СДС имаше нужда.
Напротив, мяза на зле подготвен провинциалист, подходящ само за професия "кукла на конци", а за капак на всичко половината от собствената му партия ще го приеме и без капка ентусиазъм.
Как ще съчетава двете си длъжности (освен шеф на СДС е и кмет на Карлово) изобщо не става ясно, въпреки че в интервю от сутринта каза, че от Карлово може да се води СДС, а и той и без това ходи дваж седмично до институциите в София. Най-вероятно резултатът от това ще бъде, че догодина и депутатите на СДС ще започнат да ходят дваж седмично да гледат основната демократична институция… но отвън.
С избора си седесарите не само ядосаха електората си, но допълнително утежниха положението си, като избраха напълно неподходящо лице, което да ги води към следващите избори. Избори, на които искат да се явят сами.
От лошо, по-лошо, та най-лошо.
Голямата легитимация
Голямата ирония на случилото се вчера и през последните седмици и месеци в СДС е, че то изсмуква все повече енергия и заряд от старата синя партия и ги влива в други формации, с които тя се конкурира директно за дясното политическо пространство. След като по всичко личи, че СДС се отказва от възможността да бъде реална дясна опозиция, се отваря допълнително пространство за ДСБ и "България на гражданите". Не само че огромна част от симпатизантите на СДС са разочаровани от неделния избор, но вероятно по-силно разочаровани ще бъдат сините членове, които искат партията им да води сигурен, независим и десен курс.
Много вероятно е част от разочарованите да се запътят към ДСБ или БГ. Биха били и в пълното си право. По този начин тотално се легитимира действието на вече преместилите се политици от ДСБ и СДС към "България на гражданите" – в крайна сметка по-моралното действие е да напуснеш партията си, за да запазиш ценностите си, вместо да промениш ценностите си, за да останеш в партията си.
Какво следва?
За десните избиратели остават две надежди – ДСБ и "България на гражданите". Кого ще предпочетат зависи преди всичко от това как двете партии реагират на отворилата се възможност и с какви сили разполагат в момента, а не от миналото на лидерите им – в крайна сметка истинската дясна партия не трябва да е олицетворение на лидера си, а на своите членове, симпатизанти и гласоподаватели.