Когато чуем “Бразилия”, се сещаме за куп неща: музиката, която независимо дали е боса нова или самба, е просмукана с онова неопределимо чувство saudades - трудно преводима дума, която означава едновременно носталгия, меланхолия и необяснима тъга; спокойното съжителство между екстатична религия и езичество; сапунените опери, които се въртят по цял свят; уличната престъпност и “децата на града”; Рио и карнавалът; манията по красиви тела и пластичните операции; душата на антиглобализма - Порто Алегре; съвършените травестити и, разбира се - футболът. Напоследък все по-често се среща и едно друго сравнение, свързано с тази страна: Бразилия е спящ икономически гигант, който всеки момент може да се разбуди.

Що се отнася до храната, в толкова огромна страна

трудно е да се говори за типична кухня.

И все пак се оказа, че не е точно така. Първата ми среща с бразилски специалитет беше преди три години.

Дойде през някакъв отдушник или незнайна дупка в къщата ми. Да, точно така. Нали знаете, съвременното българско строителство е такова, че нещото, наречено privacy, на практика е непостижимо, след като във всеки един момент знаеш какво готви, слуша или говори съседът ти.

Та през един следобед изведнъж нахлу някаква миризма, толкова силна, сякаш се просмукваше през стените. Заедно с нея долетя и музика, която без никакво съмнение беше Жоао Жилберто в някакъв по-особен аранжимент.

Само десет минути по-късно се озовах на долния етаж, където моята съседка от Бразилия, Флора, беше сготвила фежуада. После настъпи най-дългият, протяжен и някак безоблачен обяд, който може да си представите.

Както се оказа,

фежуадата е най-популярното бразилско ястие,

за което си има и установен ритуал: яде се следобед, в определени дни, и после следва задължителна дрямка. Тя донякъде се обяснява и с сaipirinha-та (кайпириня), която си вървеше между другото. Това е една малко коварна смес, която се поднася в чаши от уиски. В нея има лъжица бяла ситна захар, и половин зелен лимон, който се нарязва по дължина и задължително се маха бялата част по средата му, счукани с чукче досущ като тези в аптеките. После се прибавят 50 г кашаса - бразилска ракия от захарна тръстика, и четири-пет кубчета лед. (При липса на кашаса винаги може да си направите caipiroska - същото, но с водка.)

Иначе фежуадата е ястие, което се приготвя от специално осолено свинско и телешко месо, наденица от типа на испанското чоризо и черен боб. В първоначалния си вариант обаче, а понякога и досега, в нея се слагат ребра, език, крака или уши. Фежуадата всъщност била храната на робите и бедните - каквото оставало по масите на господарите, се забърквало с черния боб.

Най-забележителен беше съдът, в който беше сготвена - огромна каменна тенджера с медни дръжки. Имаше толкова древен и достолепен вид, като че ли в нея може да се забъркват само магии. Оказа се, че този почти десеткилограмов съд Флора винаги и навсякъде носи със себе си...

Фежуадата вървеше с гарнитура от ориз и фарофа, които присъстват почти винаги на масата на бразилците. Фарофата се приготвя от специално брашно - маниока, което леко се запържва с лук, понякога и с бекон. Ако може да се направи някакво грубо сравнение - най-много напомня на галета.

И все пак, каквото и да говорим за бразилската кухня обаче,

всичко се върти около месото

Още повече че наред с кафето, месото, и то най-вече телешкото, е един от основните износи на Бразилия и една от най-развитите й индустрии. Това е и полето на най-голямата конкуренция с Уругвай и Аржентина.

Тези подробности научих миналата седмица, когато в София се извърши истински телешки десант. Делегация от представители на Съюза на бразилските производители на преработено месо направи презентация на бразилското телешко. Под презентация освен всичко останало имам предвид и 150 кг месо, минали през барбекюто. За бразилското churrasco бяха дошли двама майстори от Сао Пауло, с които, докато седяхме около скарата, си побъбрихме.

Най-същественото е, че бразилците владеят до съвършенство разфасоването на месото, както и много ясната представа за какъв тип готвене е подходяща всяка негова част.

Само телешкото се разфасова на 24 различни парчета.

В случая представиха picanha (пиканя), което е от бута. В първия момент е доста необяснимо как тези два пръста дебели парчета, които преди това са били единствено оваляни в солидно количество морска сол, могат да бъдат толкова крехки и сочни.

Е, казаха ми, това е бразилското телешко! Добрата новина е, че съвсем скоро то ще е и на нашия пазар.

Рецепта:

Супа от патладжани по бразилски

2 патладжана, обелени и нарязани на кубчета

1 голяма глава лук, накълцана на ситно

2 тиквички - на кубчета

3 домата, обелени и на кубчета

7-8 скилидки чесън (спокойно може и цяла глава, ако сте почитатели на чесъна)

2 шепи гъби - нарязани на четвъртинки

половин чаша зехтин

7 чаши вода или пилешки бульон

половин чаша червено вино

сол, черен пипер, босилек, орегано, магданоз

Разбъркайте патладжаните, лука, тиквичките, чесъна, гъбите в загретия зехтин. После наредете зеленчуците в съд и ги запечете до кафяво.

Охладете ги. Направете ги на пюре с блендер. Изсипете в тенджера, към тях прибавете бульона (водата) и виното. На среден огън варете около 20 минути. Прибавете солта, черния пипер, ореганото и поднесете в загрети купи, като в последния момент поръсите с магданоз.

Супата е 8 порции.