Северният полюс на кръстопът

Северният полюс. Една четвърт от световните залежи на петрол и природен газ са там. В същото време тези залежи почти не са застигани от "човешка ръка". Това може да се промени до няколко седмици, ако Шел все пак получи разрешение за сондажи за петрол именно там, пише британският вестник "Гардиън" с уточнението, че резрешението може да дойде от Службата по безопасност на околната среда на САЩ.
Компанията вече е инвестирала 4 милиарда долара за инсталиране на сондажни кладенци в Арктически води. От няколко месеца обаче срещу тези сериозни намерения и инвестиции има отпор под формата на акции и кампании на природозащитници. Начело на тези действия стои "Грийнпийс" с кампанията си "Да спасим Северния полюс". Основната й цел е предотвратяване на петролните сондажи и индустриалния риболов в този регион по силата на това, че Арктика е призната за световен парк. Преди десетина дни активисти от организацията успяха да затворят 74 бензиностанции на Шел в Лондон и Единбург.
Тези сондажи ще имат сериозен негативен ефект за водите и животинските видове в региона, смятат природозащитниците. Основното опасение е, че един евентуален разлив на петрол няма да може да бъде предотваратен или овладян на подобно място. Последиците могат да бъдат опустошителни и с дълготраен ефект, твърдят от Грийнпийс.
От Шел отхвърлят тези притеснения. Мерките им в случай на разлив включват шлепове, баражи хеликоптери и други съоръжения. От комапнията уверяват, че сондажът ще е безопасен.
Това обаче е само едната страна на пробелма със Северния полюс, който се топи много по-бързо от прогнозите на учените. С покачването на глобалната темепратура с 0,7 градуса по Целзий от 1951 г., средната температура - с 1,5 градуса, ледената покривка се топи с 200 млрд. тона годишно. Покачването на температурата за вбъдеще най-вероятно няма да може да бъде предотвратено и ледът в раиона ще изчезне преди края на века. Това от своя страна ще доведе до по-високи нива на морските води по крайбрежията с все още неизвестен, но опасен ефект. Другото последствие ще бъде затопляне на морските води и отделяне на метан в атмосферата - особено мощен парников газ, който също ще повиши глобалното затопляне.
Независимо от протестите, световните сили осъзнават потенциала на тази част от света, който доскоро бе скрит от леда – големи залежи на петрол и природен газ, изобилие на риба, възможности за туризъм. Русия, САЩ, Норвегия, Дания и Канада, които имат контрол над региона, могат да инвестират там по различни начини, с евентаулните последици за екосистемата.
Най-големите опасения остават тези, свързани с намеренията за сондажи за петрол. Освен Шел, подобни планове за Арктика имат и норвежката фирма Статойл, Шеврон, Ексон Мобил и руската Роснефт. За рискове от сондажи в този регион, каквито не съществуват другаде, предупреждава доклад на застрахователния пазар Лойдс, който дава основания да се смята, че преходът от проучване на зележите до тяхната експлоатация трябва да мине през сериозни предпазни мерки.