Сряда, 25 януари 2006 г., ще се запомни с първия опит да бъдат осъдени престъпленията на комунизма на високо европейско политическо ниво. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие декларация, с която се осъждат масовите нарушения на човешките права, извършени от тоталитарните комунистически режими, и се изразява съчувствие към жертвите на мъчения и убийства в концентрационни лагери, депортации, принудителен труд и други форми на терор. Представителите на Българската социалистическа партия се въздържаха.

Малцина са онези, които знаят, че въпросът за международното осъждане на комунизма в ПАСЕ беше поставен от бившия депутат от СДС Лъчезар Тошев, който през годините, когато беше представител в асамблеята, положи в тази посока последователни усилия. Доклад за престъпленията на българския комунизъм беше приет на форум на редица неправителствени организации през септември 2004 г. в Копривщица и след това представен в ПАСЕ. А фактът, че комунизмът се осъжда 15 години след неочакваното дори за Запада срутване на Източния блок и след ожесточени дебати в самата парламентарна асамблея, където против бяха леви партии от различни европейски страни и Русия, е достатъчно показателен за неособената чувствителност на западноевропейския политически елит към реалните поражения на комунизма и последствията от преминаването през него на обществата зад желязната завеса. А съпоставянето на броя на жертвите на двете идеологии (жертвите на нацистка Германия възлизат на 65 млн. души, включително и 6 млн. евреи, а на комунизма в световен мащаб - близо 94.5 млн.) показва необосноваността на разликата в отношението към сходни по характера си престъпления срещу човечеството.

Все още не е оборено мнението на онези, които смятат, че ако Западът беше предприел международно осъждане на комунизма след рухването на Берлинската стена, така както беше направено след Втората световна война с нацизма, в много от държавите, пленници за 45 години на здравата кремълска прегръдка, поели след 1989 г. по пътя на демократизирането, нещата щяха да се развият значително по-добре. Това важи с особена сила и за България, която и без друго е на опашката по развитие в сравнение с останалите бивши съюзници от социалистическия лагер.

Въпреки че с резолюцията на ПАСЕ се призовава всички комунистически или посткомунистически партии в страните от Съвета на Европа да направят преоценка на комунизма и миналото и да осъдят безкомпромисно нарушенията на човешките права, у нас подобен дебат все още не може да се състои. С някои малки изключения - решението на Политбюро на БКП от декември 1989 г. за отмяна на възродителния процес, когато партията и държавата бяха в пълна изолация, и август 1990 г., когато Седмото Велико народно събрание гласува декларация, с която се извини на Чехословакия за участието ни във военната агресия през 1968 г. - българският политически елит все още не е надрасъл манталитета си да бяга по всякакъв начин от отговорност и да я прехвърля на други. когато стане въпрос за преоценка на комунистическото минало. А и онези, които определиха себе си като демократи, дезертираха от моралното задължение за изясняването на тези толкова важни процеси. Затова днес в България тази страница не само че не е прочетена, но и затворена за прочит. За 15 години държавата не само не направи необходимото за наказателното осъждане на нарушителите на основните човешки права при комунизма (комунизмът беше обявен за престъпен със закон през 2000 г.), но и създаде десетки формални пречки за проучването на архивите на бившия репресивния апарат от епохата на комунизма, т.е. на документите, които са съхранили истинската история на страната при комунистическия режим. На 16-ата година е същото, независимо от резолюцията на ПАСЕ - само ден след приемането й премиерът Сергей Станишев заяви от парламентарната трибуна, че прехвърлянето на архивите на бившата Държавна сигурност в Държавния архив не стои на дневен ред на властта.