Сравнението между България и Австрия стана доста популярно напоследък. Покрай споровете за Закона за горите и ски курортите, в последната година инвеститорите и привържениците им неизменно повтаряха, че Австрия на по-малката си територия има стотици пъти повече писти и лифтове от България. И премиерът Бойко Борисов се включи в хора, заявявайки, че Австрия има 12 000 - 13 000 км писти, а ние - само няколко километра. Паралелите достигнаха също Швейцария, Франция, дори Канада. В отговор от отсрещния лагер на екоактивистите пък заявиха, че тези сравнения са спекулативни, защото българските планини не са Алпите – нито по площ, нито по надморска височина.

Съпоставките между България и Австрия обаче са несъмнено оправдани в една по-невзрачна (тук) от ските ниша – къмпинг туризмът. И те определено не са в наша полза. България притежава и дунавско крайбрежие, доста популярно за пътешествия западно оттук, и планини, и равнини, и море – каквото австрийците нямат. И въпреки това местата за пътешествия с каравана, палатка или на бунгало сред природа – без румсървис, лоби бар, камериерки, и по брой, и по качество са много далеч зад Австрия. И зад Швейцария. Да не говорим за Франция.

А вие знаете ли, че в София има къмпинг? По-точно, имаше. Десетилетия преди Цариградско шосе да се напълни с коли, а река Искър, над която то минава при изхода за Пловдив да се напълни с автомобилни гуми, счупени брони, химически отпадъци от автотенекеджийниците в Горубляне и пр., тук е бил разположен къмпинг "Врана". Къмпинг с асфалтови алеи и множество бунгала в трепетликовата горичка покрай Искър. Било е прелестно и уютно място някога.

Сега не е. И вече не е къмпинг, отсича пазачът при входа му, над който все още стои и ръждясва надписът "CAMPING Врана". От няколко години мястото е собственост на частна фирма, а бунгалата му се ползват за преспиване от работниците й, твърди възрастният мъж, който учтиво отказва да ни пусне зад бариерата да снимаме. Тъй че остава под въпрос дали човекът казва истината или всъщност тук се трудят "работничките", покриващи този изход на София.

Съдбата на единствения столичен къмпинг е илюстрация на случилото се с много от себеподобните му в страната през последните 20 години. Някога популярните за почивка места са приватизирани. Част от тях са попаднали в ръцете на местни "велможи" и след кратко битие на вехнещи спални или извънградски вертепи са изчезнали от туристическата карта.

Сега работят малко над 60 къмпинга, ако е точна информацията в най-подробния засега български сайт за къмпингуване. Почти половината от тях са по Черноморието, основно южното – популярните «Златна рибка», «Градина», «Смокиня», «Каваци» край Созопол, «Арапя», «Силистар», и т.н. Има и няколко стегнати от чужденци, както и нови – като къмпинг «Велико Търново», открит преди 3 години от семейство англичани в търновското с. Драгижево. Той е един от двата образцови къмпинга в страната, посочва Михаил Михов от Българската асоциация за алтернативен туризъм. Другия премълчаваме от съображения за ненамеса в конкуренцията, понеже е на Черноморието.

На хората, търсещи див къмпинг, им трябва само хубава природа и място за палатка. На много други, особено на западноевропейските къмпингари обаче са им нужни и другите минимални удобства –електричество, бани и тоалетни, както и бунгала за онези, които ги предпочитат пред палатка или каравана. В общи линии това се разбира под къмпинг в Западна Европа, където тази ниша от десетилетия е добре развита индустрия с милиони нощувки годишно, обяснява Михаил.

В България обаче не са много къмпингите, които отговарят на изискванията на западноевропейските туристи. И става дума не само за лоша хигиена (на някои места) или за претенции, тъй като чужденците, почиващи по този начин, обикновено търсят не лукс, а автентична природа, а за липса на подходящи паркинги за каравани например. Караваните (кемпери), с които мнозина пътуват, са навлезли в България далеч след появата на много от къмпингите. И много от тях не са пригодени за големите групи кемпери, които обикалят Европа, казва Михаил.

Като водач в туристическа агенция той самият е организирал едно пътуване на Австрийския къмпинг клуб (Österreichischer Camping Club) и се е сблъсквал с къмпинг Врана, докато още е работел. Соц-излъчването и лошата хигиена отблъснали австрийците и те предпочели да нощуват на тир-паркинг край София - поради липса на други къмпинги в радиус. По-късно същата група се отказала и от къмпинг до Разград заради липсата на терен за паркиране. "Група от 20 каравани се нуждае от сериозен терен и организация на паркирането. Необходима е твърда земя - не задължително асфалт, може обикновени бетонни плочи, за да не затънат при първия дъжд, понеже толкова каравани могат да затънат страшно. Не им върши работа просто гола поляна, каквато всъщност предоставят повечето къмпинги тук", разказва водачът.

Много от къмпингарите пътуват семейно или с група приятели. И обикновено ако много си харесат някое място, дори да няма къмпинг, остават – те си носят къщата със себе си, обяснява Михаил. Сред примерите му е Копривщица, където къмпинг няма, но има паркинги - там за място за каравани се използва една поляна до градския стадион.

Въпреки наглед семплите изисквания на хората, пътуващи по този начин, "това е една огромна индустрия и въобще не е туризъм за бедни. Има каравани като космически кораби по половин милион евро. Много хора пътуват по този начин", казва Михаил. Той дава пример с ежегодното 9-дневно изложение CMT (Caravanning Motoring Tourism) в Шутгарт, където е присъствал. На този бизнес панаир може да се намери и купи всичко в областта – от простите каравани тип ремарке до суперскъпите подвижни къщи, предназначени за пустинята.

Макар че в България къмпингуването досега е бутикова ниша, "един турист от този тип оставя 2-3 пъти повече пари в страната, отколкото конвенционалните туристи по Черно море например", посочва. Той изтъква още едно преимущество на този тип пътувания, валидно и за останалите форми на алтернативния туризъм – селски, културен, приключенски или природоопознавателен: "парите на тези туристи стигат до много повече доставчици, основно местни, тоест се разпределят много по-качествено, отколкото при масовия туризъм, където остават основно в едни пазарни играчи, предлагащи ол инклузив".

На много години от другите европейски страни – потенциалът на България за къмпинг туризъм до момента очевидно е почти изцяло игнориран, сочи европейската статистика. По този показател страната изостава не само от съседна Гърция, където в последните години много българи почиват, но и от Сърбия, чието дунавско крайбрежие е осеяно с къмпинги. Дори от Македония.

Засега тук това е малък самосиндикален бизнес, който не се представлява от специална организация, нито се рекламира от държавата. Показателно е, че националният туристически портал, работещ от миналата година, отделя на къмпингите в страната една мижава страничка, в която няма нито един адрес или телефон.

За съпоставките с Австрия – там има над 320 къмпинга, а онези по Дунав обикновено се запълват за месеци напред през пролетта и лятото. Приблизително толкова са и в два пъти по-малката Швейцария. Близо 2000 са популярните къмпинги в още по-малката Холандия, а рекордьор е Франция с над 11 000. Данните са на портала за къмпиране в Европа, поддържан от австрийци.

И докато в шестте района на България нощувките в къмпинги варират от 0 % (в Североизточна България) до 0.4 %, то в Австрия те са от 1.2 % (в област Виена, което в случая номинално означава над 100 хиляди нощувки годишно), до 18.6 %. Това показват актуалните данни на Евростат за туризма в Европа.

За сравнение, в повечето райони на Белгия нощувките в къмпинг са над 10 % от всички. Същото е в Чехия. В Холандия са над 25 % от всички, а в Швеция - над 1/3. А в цяла Дания, редица области на Франция и някои британски графства това е преобладаващата форма на туризъм - над 50 % (останалата част от настаняванията се поделят между хотелските нощувки и гостуванията).

Освен българския североизток има само две места в цяла Европа, където къмпингите дават по-малко от процент от общите настанявания. Това са районът на Варшава в Полша и ... Брюксел. Където все пак е политическият център на Европейския съюз и където по разбираеми причини общоприетото облекло на отсядащите е костюмът, а мястото – хотелът.

Малко известен факт е, че в последните няколко години най-големият процентен ръст на къмпингуването в цяла Европа е бил в Северозападна България. Разбира се, това се дължи на твърде ниската "стартова позиция" на района. И разбира се, пръст в статистическото "първенство" има фактът, че за разлика от Сърбия, Унгария, Австрия и Германия, в България Дунав все още не се приема за сериозна туристическа дестинация.