Младите: "Искам европейска заплата в България" или "Ще замина"
България е с най-висок дял на младежи, които не учат и не работят, спрямо другите страни - членки на ЕС, показват данни на Евростат. Безработните и неактивни младежи са с ниско образование, без квалификации и трудов опит. Според статистиката на Агенцията по заетостта регистрираните безработни до 29 години през изминалата година са 67 638. Като най-голям процент от тях са тези без квалификации – 62.1%. Равнището на младежката безработица се е увеличила с 26.7% спрямо 2010 г. България е сред държавите, в които рискът за бедност за населението е над средното равнище за ЕС, показва социален доклад на България за 2011 - 2012 г. По данни от изследването бедните през 2009 г. са били около 1.565 млн. Броят на безработните сред младежите и ниското равнище на образование са едни от основните причини за бедността. След последното преброяване на населението от 2011 г. за първи път НСИ отчита "никога не посещавали училище". Вижда се, че около 81 хил. души никога не са ходили на училище, а над 112 хил. души са неграмотни. България е държавата с едно от най-ниските в ЕС равнища по отношение на участие в дейности за учене през целия живот. |
На какво ниво е българското образование
Регистрираните в страната безработни към май 2012 г. са 360 114, от тях с висше образование са 36 623. Според доклад на Mинистерството на финансите подготовката във висшите училища не е ориентирана към пазара, университетите не проучват нуждите му и това е основната причина за високия дял висшисти, които не успяват да започнат кариерата си.
Радослав казва, че основата, която му дава университетът, не му върши никаква работа. Изучава предмети, които не са свързани със специалността му. "Завърших 3 курс, изучих 5 химии и 4 - 5 специални предмета по автоматика, но по информационни технологии, това заради което се записах, абсолютно нищо. Няма да го уча и в 4 курс."
Той смята, че ако един студент не се образова сам допълнително, няма шанс за реализация. "В момента работя като системен администратор в "Газтрейд" АД и всичко, което съм научил, съм го научил сам. В гимназията бях специалност компютърна техника и технологии и оттам също не съм научил нищо. Стигаше се дотам, че учителките ме питаха "как се работи с това" и "как беше тази команда".
Радослав обяснява, че има задължителен стаж всяка година. Университетът е подписал договор с определени фирми, но студентите нямат право на избор. Никога не са идвали фирми, които да търсят кадри в университета. "Единствената оферта за работа, която ни беше пусната, е от БАН. За да отидеш там, трябва да си изключително добър по математика, а ако имаш такива знания, никога няма да отидеш в БАН. Всички знаем какви са заплатите им", добавя той.
В анализ от Европейската комисия за 2011 г. се казва, че България е забавила реформите във висшето образование и не е очевидно как ще повиши качеството му. За сравнение - оценката на Националната агенция по оценяване и акредитация за висшите училища е много добра и добра. От всички 51 висши учебни заведения само Колежът по туризъм в Благоевград е с незадоволителна оценка.
Според специалисти, работещи за програмата "Старт на кариерата" 2012 г. на Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, на току-що завършилите образованието си млади хора освен опит им липсват информация и контакти за устройване на работа. В много от случаите работодателите не ги наемат, защото им липсва трудов стаж, какъвто няма откъде да имат.
Защо в чужбина
Нина Илкова, която тази година стана бакалавър по екохимия в СУ "Св. Климент Охридски", е съгласна с Радослав. "Има преподаватели, които са много стриктни и обучението е на високо ниво, но като цяло знанията, които имам, и това, което съм постигнала, го дължа единствено на себе си."
Тя също иска да замине в чужбина. "Няма да се реализирам в България, защото нямам поле за изява. Няма организации, в които да работя. Освен изследванията, които се правят в БАН, и научните статии, които се публикуват, другаде не ни търсят. Няма да живея нормално, занимавайки се с химия и наука. Не искам да ставам милионер, става въпрос да се занимавам с това, което обичам, и същевременно да си позволя нормален живот."
Според нея държавата трябва да отделя повече внимание и пари за учените в България. Те правят изследвани и открития, могат да дадат много на обществото, но тук не се оценяват, а в чужбина е обратното, мисли Нина.
Проучване на Асоциацията на частните университети в България сочи, че българските студенти в чужбина за 2011 г. са 80 хиляди. През 2009 г. кандидатствалите зад граница са били над 5 % от общия брой на кандидатите за висше обучение. На първо място в статистиката по желание на кандидат-студентите се нарежда Великобритания. Броят на учащите там се е увеличил тройно за последните години, като 96% получават кредити за образованието си и 86% не се връщат в България до изплащането им.
Министерството на образованието е легализирало 6031 дипломи за средно образование на ученици, завършили през 2011г., за сравнение - броят на легализираните дипломи през 2009 г. е бил 2948.
Ивайло Младенов, завършил 4-ти курс право в УНСС, е на бригада в САЩ за втори път. Казва, че ходи там не само заради парите, които изкарва, а и от любопитство. "Искам да видя дали има такова нещо като американска мечта, защо са по-добре от нас, защо са по-богати?"
Според него в САЩ се дава възможност на хората да изкарат пари, с които спокойно да издържат себе си и семейството си. "Американците признават, че българите са по-работливи от тях, но трудът тук се оценява. Когато видят, че се справяш, те поощряват, докато в България гледат да се възползват максимално от теб."
Ивайло казва, че е доволен от знанията и преподаването, които получава в УНСС, но смята, че практиката и дискусията трябва да са на водещо място. Изучават се предмети, които нямат никаква практическа стойност и са сложени, за да попълнят работните часове на преподавателите. "От университета трябва да те подготвят, за да може, след като получиш дипломата, да си готов за "фронта". Да знаеш какво и как да правиш не само на теория, а и на практика."
Според него в България все още има шуробаджанащина, човек с връзки може да се уреди на мястото на човек със знания. Трудно се намира работа, твърде много юристи излизат от висшите училища. Университетът предлага стажове в отделни съдилища, но за много малко хора. Почти никой не може да отиде на стаж, така че всеки се оправя сам.
"Мислил съм за докторантура, но задължително в чужбина, защото ще е добър плюс в моето CV. Но не искам да остана там. Искам европейска заплата в България. Разбирам хората, които заминават в чужбина, но държавата губи много от това", казва Ивайло.
Какво трябва да се промени
На въпроса какво трябва да се промени в образованието, за да бъде след това кариерата успешна, Радослав отговаря, че още в училищата трябва да има консултанти, които да те насочат и да те попитат с какво искаш да се занимаваш. "Тук в училищата гледат да те избутат до 12-и клас, после ти не си техен проблем, казват ти довиждане и това е. Една голяма част от тези хора не записват висше образование, а започват работа. Друга част влизат в университетите само за да не са вкъщи."
Ивайло смята че, висшето образование е изкуствено удължено и не трябва да е повече от 3 години. В гимназията трябва да се учат предмети, които всеки ще продължи да изучава и в университета. "Трябва да има специализирано обучение от определени предмети, а не общообразователни и да знаеш малко химия, малко биология, малко физика и т.н. Матурите са хубаво нещо, но трябва да са строго в специалността, в която ще се развиваш."
"Чувала съм от различни преподаватели какво е мнението за българските студенти в чужбина. Оказва се, че ние знаем много повече от колегите в други страни като информация, но когато се постави проблем, с който трябва да се справим, имаме затруднения. В университетите карат студентите да поемат огромен обем от информация, но не се работи върху начина им на мислене. Още от училище ни е заложено да правим нещата заучено, да решаваме едни и същи задачи, с различни числа. Не сме готови за нови, на които ние трябва да предложим решение", обобщава Нина.