Нагоре по билото с лифт
Около 11 часа е. Пред касата на Симеоновския кабинков лифт има една жена на средна възраст. Купува билети за себе си и компания от трима младежи. След минути вече са в една от оранжевите кабинки, говорят си на чужд език и ...не тръгват. След известно време от персонала ги молят да слязат за пет минути, защото на междинна станция е спрял тока. Няма проблем, уверяват ги, просто е спряло за малко електричеството.
"Лифтовете ми се струват съвсем нормални, в Норвегия са много подобни – стари, едни такива дървенички, но ги ползваме и през ски сезона и са съвсем ок. Пътуваме доста, на много места е така, не е задължително всичко да е ново и лъскаво," разказва в неочакваната "почивка" Даниела Митева-Васдал – българка, която от 26 години живее в малкото градче Тьонсберг на един час от Осло. След кратко допитване със сина й и неговата приятелка на норвежки, всички сa на едно мнение, че е важно лифтовете да са безопасни и технически изправни, да са модерни и нови не е от от голямо значение.
Даниела не знае, че днес е първият ден с работещи лифтове на Витоша след осем месечна принудителна пауза по решение на собственика на въжените съоръжения "Витоша ски". Синът й се влюбил в българската природа, когато се качили преди година точно в планината над София. "Имаше мъгла и беше много мистично и красиво. На другия ден той пак се качи сам, за да снима", спомня си майката и обяснява, че това лято имали планове за Гърция, но 21-годишното момче настояло да покаже на приятелката си България и да я качи на Витоша. Докато говорим, дъщеря й вади книжка и се зачита.
След петнайсетина минути и малка опашка от още две групички чужденци, кабинковият лифт е отново в движение. Освен тока, който може да спре за малко,
други инциденти за последните 20 години никой от служителите не помни
Преди година Симеоновските въжени съоръжения са ремонтирани и са в пълна изправност, казва един от служителите на смяна.
Няма обаче човек от персонала и на двата лифта, пуснати днес – Симеоновски и Драгалевски, който да не бърза да ни заяви, че трябва да се построят изцяло нови и модерни лифотве. Само доводите им са различни.
"Шефът иска да направи нещата като на Банско"
споделя с доза гордост един от служителите.
"Лифтовете на Витоша са морално остарели," смята и Емил Воденичаров – механик на Драгалевския седалков лифт. Според Воденичаров, парк Витоша в момента е занемарен, пътеките не се поддържат и са прорасли, липсват табели, а това не отговаря на категорията му "природен парк".
При бурята предната нощ, гръмоотводът не е издържал и заради ударено реле, лифтът тръгва с известно закъснение от предвидения официален час на пускане – 8.30 ч. На изходна станция присъстват само журналисти, служители и Радослав Пеев от ръководството на "Витоша ски".
Подобни проблеми се случват сравнително често, това е нормално, обясняват служителите и уверяват, че
"визуален" технически преглед се прави всеки ден
на всичко - въжета, клеми на седалките, масло, всяка станция, ток, бензинов двигател. Всичко се вписва в големи тетрадки "ежедневници" и едва тогава се пуска лифтът за граждани.
Драгалевският лифт, строен през 60-те години на миналия век, успя да тръгне малко преди началния си работен час - 9 часа сутринта в сряда. Касата е отворена, но желаещи да се качат все още няма.
Драгалевският седалков и Симеоновският кабинков лифт ще работят извънредно до края на тази работна седмица. "Причината, че работим на 1, 2 и 3 август е, че трябва да изпълним това, което обещахме – да пуснем лифтовете най-късно в началото на август," обясни Радослав Пеев.
Иначе обичайното работно време ще бъде от 9 до 16 ч. през уикендите и в празничните дни, а билетите - на старите цени. "През седмицата почти няма посетители, затова и не работим тогава. Уикендите има огромна опашка от хора, които чакат по два часа, за да се качат. Нямаме капацитет да ги поемем," обяснява любезно касиерката на начална станция. Тя изчислява, че тогава на ден минават поне 1000 души.
"Инциденти стават рядко,
най-често може да спре токът
но имаме бензинов двигател, с който успяваме да извозим до крайна станция качилите се," споделя Васил Миланов от междинна станция при Бай Кръстьо малко след като той и негов колега ни посрещат на площадката за слизане с ясен инструктаж "Скачай към мен!" и подаване на стабилна ръка. С прекачването оттам, до 1818 м надморска височина на Голи връх стигаме за общо 25-минутна приятна и прохладна "разходка".
Докато се изкачваме нагоре в планината, не срещаме други туристи на лифт. Под нас виждаме как хора и колоездачи катерят стръмната пътека, явно са редовни посетители в тази част на Витоша. Работници извозват с коне скупчени отрязани дървета от санитарната сеч. Разчистването им ще продължи и през следващите дни.
Първите посетители – баба и внуче – срещаме навръщане към първа станция. Възрастни хора и деца са и основните ползватели на лифтовете, казва ни долу Воденичаров с обяснението, че те имат нужда от повече помощ при качване и слизане, понякога се налага да се спре лифта. Според него, един по-модерен лифт ще бъде по-комфортен и за тях, ще поема повече хора и ще ги качва по-бързо в планината.
Малко преди да тръгнем обратно към София, на лифта към "Бай Кръстьо" се качват байкъри с колелата си.