Този град един ден щял да потъне. Да се срива бавно, свлачище по свлачище, тераса по тераса да се подхлъзва надолу и улица по улица да се стопява. Затова идете в него преди да е изчезнал. Такива легенди се чуват понякога за Велико Търново, град, който толкова обича името си Стара столица, че човек би си помислил - хората в него не умеят да живеят в настоящето. Идете и ще се убедите, че не е така. Преди да тръгнеш за някой град, запазил като капсула – истинска или заповядана, архитектурата и историята на минали години, винаги има едно усещане дали и как живеят в днешното хората там.

Освен обаче ако не изберете да влезете по пътя край Царевец, съвременното битие на Велико Търново ще ви хване още в началото по пътя от София или от Варна. Новият град не е много по-различен от останалите български областни градове с малко по-развита икономика, стари панелни блокове, нови кооперации – някои празни, магазини, индустриални зони. По главните улици хубавото е, че повечето кооперации са стари, имат малки поддържани градинки отпред или най-малко стопаните на жилищата са се погрижили да оставят сандъчета с цветя по балкони и тераси. Дотук обаче свършват приликите.

Някъде след сградата на театъра, нагоре и към Царевец, старият и не толкова стар град разстила по хълмовете малки дворчета, къщи с полуетажи и тесни улици, по които несвикналите шофьори в началото могат да се закълнат, че тук нормален автомобил няма как да мине без инциденти. Отбележете си това предупреждение – за несвикнали и непознаващи града е по-добре да шофират само в по-новата му част. Тесните улици нагоре по хълмовете обикновено са еднопосочни, приличат на лабиринти за непознаващите ги и често са настлани с неравен калдъръм, който се хлъзга и в сухо време.

Ако ви се ходи с общия поток – по главната улица след пощата е мястото за разходка, около което се редят магазини и заведения, повечето пълни със студенти и туристи. В края й се стига до площада пред Царевец, който в момента се ремонтира. Ако не обичате тълпата, си начертайте друг маршрут. Първо може да минете по Самоводската чаршия – запазена отчасти, отчасти възстановена, с възрожденски къщи и работилници (да, и магазини за козметика от рози и леко кичозни картини, пана и пр.). Нагоре от площадчето й е маршрут, по който малко по-рядко се срещат хора, а и можете да видите места, на които са снимани сцени от "Крадецът на праскови". Литературно отклонение – авторът Емилиян Станев е от Велико Търново, тук се развива и действието в повестта.

Още много, много нагоре, когато улиците стават все по-тесни, а минувачите – все по-редки, са местата, от които можете да си представяте как се пренасяте назад във времето. А ако сте търпеливи и продължите до последните къщи, изкачени по хълма над стария град – ще имате може би най-красивата гледка, която някой би си пожелал от една някогашна столица. За останалите забележителности има достатъчно показатели, но е много вероятно да пропуснат съвета ми да се разходите нагоре и надолу, покрай домове, в които наистина живеят хора, а не само туристически примамки, и по улици, за които ще си мислите, че колите няма начин да стигнат – сигурно са прелетели някак...

Обичайните забележителности на града ги има описани навсякъде – Царевец, площадът пред него, Археологическия музей и още няколко изложбени зали и музеи, паметникът на Асеневци, съвсем близо до центъра на града...

Забележителност е и Арбанаси, което още от времето на султан Сюлейман Великолепни е едно от галените села на империята. Сега е архитектурен резерват, чиято гледка се разваля само от няколко соцпостройки в центъра. Освен хотели и къщи за гости селото има и много вили, чиито собственици явно са се надпреварвали кой ще издигне по-обширна, така че в голямата си част могат да носят гордо името "прогимназии".

Старата столица и Арбанаси имат и десетки църкви, някои запазени от Възраждането, възстановени, големи и малки, всяка със своя история, но може би най-известната е "Св. четиридесет мъченици" в подножието на хълма Царевец. Тя е построена още през XIII век от цар Иван Асен II в чест на победата му над византийците при Клокотница. Служила е и за гробница на знатни българи, а след падането на България под османска власт е превърната в джамия.

Ако сте чували стиха на Иван Вазов за царя, който се будел от пеенето на чужд език и вяра и събарял от гняв минарето – това е църквата от творбата ("Минарето"). С малка забележка – реставрацията й предизвика доста критики, но можете сами да видите дали ви харесва. И ако ви разказват как тук е намерен пръстенът и гробът на цар Калоян – спорно е, да знаете.

Доказателство, че това е точно цар Калоян, няма, а пръстенът-печат наистина носи това име, но много археолози споделят мнението, че е принадлежал по-скоро на благородник със същото име, още повече че на него няма изписана титла "цар". Преди десетина години един от работещите на обекта археолози ми разказа, че според него пръстенът е принадлежал на висш благородник и е малко вероятно да е на царя. Разказвам толкова подробно за църквата, за да знаете, че не всичко, което туризмът представя като сензация, царско, болярско и автентично в Търново е точно такова.

Обиколка на крепостта Царевец, колкото и да изглежда бутафорна за някои, си заслужава най-малкото заради прекрасните гледки наоколо. Иначе Балдуиновата кула не е оригинал, възстановка е, и за нея няма доказателства, че точно на това място и в такава кула е бил затворен плененият Балдуин.

Спектакълът "Звук и светлина" на крепостта се пуска на национални празници и на празника на града – 22 март, но ако някой е решил да си плати индивидуално – ако не сте самият вие, може да му се порадвате гратис. Кога ще има спектакъл можете да научите предварително от Туристическия информационенн център на тел. 062/622 148.

Нека да направим и крачка напред в историята – препоръчвам връщане от Царевец към центъра по малките улички, възможно най-близо до реката, докато стигнете ул. "Гурко". Тя е реставрирана, с възрожденски къщи, предлага много красиви гледки и сте на крачка разстояние от ресторанти, механи и заведения за спиране. Като цяло цените в града са горе-долу колкото в заведенията в София и другите големи градове, а храната на повечето места е добра или поне прилична. Един съвет – ако поръчвате наливно или на чаши червено вино, уточнете се дали ще ви го донесат с лимон. В този край съществува неизкореним навик червеното вино да се поднася с лимонови резени, което в доста случаи може да ви остави неприятно кисел вкус.