---------

- “Балканбиосерт” не е първият орган, който мина по този път, но е първият изцяло национален. Първият орган, който получи и акредитация и разрешение от Министерството на земеделието, е SDS България, но тъй като фирмата е със специализации в друг вид сертификация, тези услуги някак не станаха много търсени от земеделците. Това, което ние постигнахме, всъщност е едно съчетание от предлагане на финансово достъпни услуги за българските земеделци, които са достатъчно надеждни и качествени. На трето място, това за което в момента работим упорито, е да се даде възможност с тази сертификация българските земеделци да излизат на международен пазар. Това означава, че сертифициращият орган трябва да е познат на този пазар и неговите документи да се приемат. На този етап фермерите получават сертификати от IMO - една много сериозна институция в областта на биологичната сертификация с признати сертификати на всички континенти. С това разрешение, което получихме, и ние започнахме вече да издаваме наши собствени сертификати. В близко бъдеще тенденцията е да предлагаме също и сертификати за продукция, която ще се изнася. Тук нещата са по-различни, изискват се контакти с външни инстанции. Всяка страна - членка на ЕС, внася биологична продукция под специален режим с разрешение от държавна служба, която проверява много щателно сертификацията и за всеки конкретен внос трябва да има разрешение от нея. За да получим разрешение за продукт, сертифициран от нас, тази служба трябва да ни познава и да ни е проверила. Ние поддържаме контакти точно с тези служби и тук голям плюс е партньорската работа с IMO и предстоящото официално влизане на България в ЕС.

- Ние сме история. Две години без шест дни ни бяха нужни, но не мога да кажа дали това е малко или много, защото няма заложени времеви срокове. Този процес е свързан с много сериозни и изчерпателни проверки от страна на изпълнителната агенция. За нас той започна през есента на 2003 г. и се сдобихме със сертификат за акредитация през октомври 2005 г. Ние бяхме прецедент, такъв орган досега не бяха преценявали и отне доста време да проверят дали се спазват правилата на стандарта, още повече че нашата структура е акционерно дружество. Притежаването на такава акредитация е необходима предпоставка, за да започне процедура за издаване на разрешение от Министерство на земеделието и сега сме първият български сертификационен орган. Нашето дружество е създадено през 2003 г. и е резултат на българо-швейцарски проект по линия на спогодбата за сътрудничество между България и Швейцария и подпомагане на българското земеделие. Проектът целеше създаване на местен орган за биологична сертификация, който да бъде допълнителен стимул за развитието на биологичното земеделие. Партньори в този проект са от швейцарска страна Научният институт по земеделие FIBL и IMO Швейцария, което е може би най-популярното име в България във връзка с биологичната сертификация. Партньор в началото беше Фондацията за биологично земеделие “Биоселена” от Карлово и крайният резултат е, че през януари регистрирахме официално фирмата. Нейната цел е да предлага контрол и биологична сертификация за българските земеделци - преработватели и търговци с биологична продукция. Този проект е одобрен за финансиране в рамките на пет години от началото на 2003 до края на 2007 г. и е с частично швейцарско финансиране.

- Изискването на ЕС е, че ако стопаните са биологични, тоест сертифицирани като такива, то те ще имат право и на помощи. Като орган за биологична сертификация, изграден с швейцарско ноу-хау, нашите оператори се приемат с по-голямо доверие, защото знаят как работим. От друга страна, Министерството на земеделието работи много активно в усвояване на средства, отпуснати от ЕС за България, и стимулирането на биологичното земеделие е един от приоритетите. Един сериозен стимул би било сертификацията да е на достъпни цени, да се извършва от компетентни специалисти, тоест да бъде надежден процес, а до този момент просто сертификациите не бяха по силите на повечето хора. През септември 2005 г. открихме официален офис и в Македония. Следващите ни стъпки са международна акредитация.

- Първо ние трябва да работим като европейци, това да стане ясно на външните инстанции и да се гледа и нашите клиенти като такива. В момента има и други организации като нашите, но при тях нещата не са в толкова напреднал стадий. Това е един дълъг процес, все още имат сертификация, но още нямат разрешение от Министерство на земеделието. За да може един орган да издава сертификация, означава, че продуктите трябва да отговарят на европейския регламент EEC 2029/91. Това е закон с директно приложение в ЕС, а у нас съществуват Наредба 22 и Наредба 35 от 2001 г. за биологично растително и животинско производство. Така че всеки сертифициращ орган трябва да отговаря на един стандарт, който упоменава какво е допустимо да прави, и тази проверка се извършва от ИА “Българска служба за акредитация”.

- През 2003 г. през нас минаха общо 30 заедно с македонските клиенти, през 2004 г. само македонските бяха 30, а българските - над 70. През 2005 г. имаме около 120 български и над 40 македонски. А знаем, че и в двете страни към есента на 2005 г. не предоставяха финансови помощи за тези оператори и те търсеха сертифициране като чист ентусиазъм. През декември 2005 г. македонската държава започна да дава такива помощи и бенефициентите бяха нашите клиенти, защото отговаряха на изискванията. Това са средства в размер на 50% от стойността на контрола и сертификацията, но на база площ или брой кошери например също и там (сертифицираните земеделци) да се удвои, а за България да нарасне с 30-40%.

- Повечето наши оператори са растениевъдни стопанства, отглеждащи етеричномаслени култури - рози и лавандула и ягодово-плодни култури. За съжаление, по-малък брой са животновъдните стопанства. Има и една интересна група, събиращи и преработващи диворастящи растения. Друга сериозна дейност е преработватели на такава продукция. Например имаме сертифицирана мандра, произвеждаща сертифицирано кисело мляко. Имаме мандра за биологично синьо сирене, оператори, които предлагат биологично розово масло най-вече за френския и германския пазари. Осъществява се значителен износ за Канада на диворастящи плодове. В Македония картината е същата, но без етеричномаслените култури. Затова пък там предлагат биологична райска ябълка. Има и малък брой пчелари, там в момента се сертифицират и другите пчелни продукти освен пчелен мед.

Според мен финансиране от страна на държавата би се отразило изключително положително на този сектор. Такова финансиране предстои в рамките на програма САПАРД, както и по мярка 1-3, която предвижда плащания точно на биологичните оператори. Това, което ние правим досега, е в рамките на този проект. Като стимулираща мярка предлагахме една отстъпка в контрола и сертификациите в рамките на преходния период. Ще я предлагаме до края на 2007 г. с цел подпомагане на дребните и средни земеделци, тъй като за тях е най-трудно.

Биологичното земеделие има два много сериозни ефекта върху социалния живот в страната. Единият е, че то е с нарастващо търсене в платежоспособните западни страни, което значи, че занимаващите се с такова производство, ще имат и значителни приходи. Другият социален ефект е, че биологичното производство по своята философия е производство в пълна хармония с околната среда. От една страна, ще има производство, а дейностите, свързани с него, са безопасни и даже положителни за околната среда и здравето на хората. То изключва използването на генно модифицирани организми и техните производни; изключва употребата на химични препарати; изключва безконтролно стопанисване на земята, защото самата сертификация изисква планиране във времето и контрол на стопанисване на земята.