Тони Скот: "Режисирането на филми е най-страшното и плашещо преживяване"
Британският режисьор Тони Скот (1944 – 2012) се самоуби на 68-годишна възраст, като скочи от моста "Винсънт Томас" в Лос Анджелис, а според очевидец той го е направил без каквото и да било колебание. Но със същата хладнокръвност, с която е сложил край на живота си, той се хвърляше от едно в друго предизвикателство в киното и никога не е показвал колебание или унилост, пише в. "Гардиън".
"Аз съм по-класически, а той е по-рокендрол", казва неговият брат Ридли Скот, който всъщност го амбицира да започне кариерата в киното. "Той искаше да работи по документални филми. Казах му да не отива при Би Би Си, защото, ако работи в моята рекламна компания, до една година ще може да си купи "Ферари". Така се и случи." Преди това Тони учи изобразително изкуство, завършва Кралската академия за изкуство в Лондон, а преди първия си филм режисира множество реклами. Една от тях, за нов модел на колите Saab, е видяна от продуцента Джери Брукхаймър, който привлича Скот за режисьор на "Топ гън". Сътрудничеството между двамата продължава до края на живота на Тони.
Преди това той дебютира с вампирския хорър "Гладът" (1983) с Дейвид Бауи, Катрин Деньов, Сюзън Сарандън и играещия епизодична роля Уилям Дефо – един от малкото комерсиални провали на Тони Скот, но пък с годините лентата намира популярност сред готик аудиторията.
След това се впуска в съвсем различни един от друг проекти, а по всяка вероятност неговият най-влиятелен и запомнящ се филм остава "Топ гън" (1986) с Том Круз. В продукцията са инвестирани 15 милиона долара, а впоследствие носи приходи в размер на 350.
"Топ гън" го изстрелва в елита на Холивуд, а през следващите години сред неговите филми са заглавия като "Ченгето от Бевърли хилс 2" (1987) с Еди Мърфи, "Дни на грохот" (1990) с Том Круз, "Истински романс" (1993) по сценарий на Куентиен Тарантино с Крисчън Слейтър и Денис Хопър, "Аленият прилив" (1995) с Дензъл Уошингтън и Джийн Хекман, "Фенът" (1996) с Робърт де Ниро и Уесли Снайпс, "Обществен враг" (1998) с Уил Смит, "Шпионски игри" (2001) с Брад Пит и Робърт Редфорд, "Домино" (2005) с Мики Рурк и Кийра Найтли, а в последните си четири филма, "Мъж под прицел", "Дежа вю", The Taking of Pelham 123 и Unstoppable, той работи винаги с Дензъл Уошингтън.
Според британския в. "Телеграф" Тони Скот винаги е бил сякаш в сянката на по-големия си брат, но статистиките в боксофиса показва нещо различно. Изданието пише, че ако Ридли е майсторът на фантастичния блокбъстър, Тони е човекът, който знае как да забавлява аудиторията. Начинът му на режисиране на екшъни е често критикуван и определян като твърде популистки, но според Тони всичко се обяснява с факта, че трудно задържа вниманието си върху едно нещо за повече от няколко секунди. Всъщност обожанието на критиците и вниманието на Академията са нещо, което той така и не успява да има за разлика от Ридли Скот – Тони така и не получава номинация за "Оскар".
През 2005 г. пред Би Би Си той казва, че е спрял да чете отзивите за филмите си още с излизането на "Гладът". "Във филмите си искам да достигна до нещо различно и мисля, че особено американската преса не е готова за това. Тя не иска различното, а се чувства напълно удобно с това, което познава." Той също така смята, че през 80-те всички британски режисьори в Холивуд са критикувани най-вече заради това, че идват от света на рекламния бизнес и предубеждението, че заради това те залагат на стила вместо на съдържанието.
Сайтът Huffington Post отбелязва, че самоубийството е странен край за живота на човек, който винаги е изглеждал активен, скачащ от проект на проект, винаги търсещ нов начин за впечатляване на зрителите. А той наистина е бил активен до последно. В месеците преди смъртта на Тони Скот се появи информация, че той ще режисира продължение на "Топ гън", чиято оригинална версия пък се очаква на 3D до края на 2012 г. През последните години пък "Уорнър брадърс" заявява амбициите си за римейк на "Гладът". Ридли и Тони пък вече бяха започнали съвместна работа по екранизацията на филма Killing Lincoln на писателя Бил О'Рейли, преди по-малкия брат да реши да сложи финал на живота си.
Извън киното той е запален по катеренето и бързите коли, но признава, че режисирането на филми му носи най-много адреналин. "Това е най-страшното и плашещо преживяване. Особено първия ден на снимките, когато всички вече са инвестирали в теб, доверяват ти се и очакват чудеса. Ако нещата не се получават, чувството е просто ужасно."
Dangerous Minds отбелязва, че е феноменално колко различна аудитория обхващат творбите на Тони Скот – от почитатели на хорър жанра до тези на екшъните, драмите, конспиративните трилъри. Сайтът за алтернативно изкуство припомня и откъде е започнало всичко – от участие в късометражния филм на Ридли Скот Boy and Bicycle от 1965 г.