С. Боженците е създадено след завладяването на ВеликоТърново от турците в края на 16 век. Голяма част от жителите на града избягали от клането, за да се заселят в дълбоките и труднодостъпни части на Балкана. 
Сред бежанците от Търново била и младата болярка Божана, която избрала за свое скривалище местността, където в момента се намира с. Боженци. Сега то носи нейното име. 
Истинско шедьовър на възрожденската архитектура е трикорабната базилика "Пророк Илия". В нея са съчетани куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1839 г. Влиятелните жители на селото успели да получат разрешение да построят към нея камбанария - нещо абсолютно забранено в този период на турско робство. 
В църковния двор е имало и килийно училище. По-късно през 1872 г. в селото е построено и класно училище, което представлява масивна сграда, преустроена по-късно в галерия. На нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи. 
През 1962 г. започва реставрирането на някои сгради, както и цялостното възстановяване на с. Боженци. Съхранени са каменните огради и покривите, покрити с плочи. 
Навлизането на фабричната промишленост след Освобождението изместило занаятчийските стоки, произвеждани в Боженци и селото постепенно западнало. 
Тъй като заселниците по време на османското владичество са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите в Боженци са на два ката. Първият се използвал за дюкян, а на втория са живеели стопаните. 
Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. 
С. Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. В него е запазена архитектурата от Възраждането. 
В Боженци е въведена забрана за изграждането на постройки, които не са проектирани в специфичния стил на селото. 
Характерни за боженската архитектура са каменните огради, строени без спояваш материал. 