Нуждата от транспортиране на нефт от Западна Африка до Китай може да увеличи търсенето на транспортни танкери, обяви корабната компания "Гибсън" (Gibson), цитирана от "Блумбърг". Китай има значителни инвестиции в нефтените полета в региона, припомнят наблюдатели.

В края на миналата година китайската нефтена компания CNOOC купи 45 на сто от нигерийско находище за 2.27 млрд. долара. Сделката представляваше частична компенсация за неуспеха при покупката на американската петролна компания "Юнокал" (Unocal) през миналото лято. Друга голяма китайска група - "Синопек" (Synopec), инвестира 1.4 млрд. долара за развиването на нефтено поле в Ангола.

Обичайният начин за транспортиране на нефта от Западна Африка до Китай е чрез танкери с вместимост над 2 млн. барела. Пътуването около нос Добра надежда и през Индийския океан е значително по-дълго, отколкото преноса на нефт от Близкия Изток, като така корабите са заети много по-дълго време. Така корабните компании могат да очакват търсене на повече кораби за дългите пътувания през следващите години, коментират представители на "Гибсън". Според данни на "Блумбърг" цената за транспортиране на един барел нефт от Западна Африка до Китай е 2.68 долара, около три пъти по-висока от преноса от Персийския залив.

Въпреки транспортните трудности западноафриканските петролни полета са привлекателни поради качеството на суровия нефт, добиван от тях. Той е от така наречения лек сладък сорт, който има ниско съдържание на сяра и е предпочитан от рафинериите поради по-голямата си ефективност при добива на горива.

От 2002 г. досега вносът на западноафрикански нефт в Китай се е увеличил пет пъти и днес достига 500 хил. барела на ден. Този добив заема капацитета на 2.5 процента от световната флота на танкери с голяма вместимост.

Едно от основните предимства на китайските компании е лесният достъп до държавни субсидии. За разлика от западните си конкуренти китайските петролни дружества често обещават на местните правителства значителни инфраструктурни инвестиции. "Петро Чайна" успя да си осигури добив от 30 хил. барела на ден, след като се съгласи да модернизира две електроцентрали в Нигерия. Според анализаторите тези понякога наглед нерентабилни проекти за подпомагане на страните от региона издават намеренията на Китай за инвестиции в дългосрочен план. Дори и преди появата на изключителното търсене на суровини и енергия, Китай не пропуска възможностите за използване на ресурсите на Африка. В края на 80-те, когато американското правителство принуди щатските компании да се изтеглят от Судан като протест срещу ислямското правителство, Китай се възползва от изоставените ресурси на "Шеврон" и в момента е най-големият чуждестранен инвеститор в страната.