Комитет на ООН критикува България за необжалваемите устройствени планове
Комитетът за прилагането на Орхуската конвенция към ООН подготвя критики към България заради пропуски в достъпа на български граждани до правосъдие по екологични проблеми. Това съобщиха от екокоалицията "За да остане природа в България". Черновата на предстоящото становище, което екоорганизациите очакват през септември, бе публикувана миналата седмица на сайта на Орхуската конвенция.
Конвенцията, ратифицирана от България и в сила от 2004 г., касае екологичната демокрация - достъпа на граждани до информация за околната среда, гражданското участие във взимането на решения по такива въпроси и достъпа до правосъдие по екологични проблеми. Конкретната критика към държавата е за силно ограничените възможности да се обжалват по съдебен ред застроителните планове в България (общите и подробните устройствени планове). По българския Закон за устройство на територията общите устройствени планове не могат да се обжалват, а подробните могат да се жалят само от "съседи" на урбанизирания парцел.
Причината за подготвяното становище са жалби на българските активистите за ограничен достъп до правосъдие от българските съдилища, подкрепени с няколко знакови природозащитни казуса. Сред тях е и сега продължаващият процес срещу Общия устройствен план на община Царево. Две паралелни дела бяха заведени от Асоциацията на парковете в България срещу плана: срещу положителното решение за екологичната му оценка от министерството на околната среда и срещу финалната заповед, с която е одобрен от министерството на регионалното развитие.
След като в края на 2010 г. Еврокомисията откри наказателна процедура срещу България за лошата екооценка, министър Нона Караджова оттегли положителното решение за нея и това дело бе прекратено. Другото обаче бе спряно миналият месец от тричленен състав на Върховния административен съд с мотив, че по Закона за устройството на територията заповедите за ОУП не подлежат на обжалване. Същият състав на ВАС година по-рано допусна това дело, въпреки разпоредбата в ЗУТ. Асоциацията на парковете обжалва определението на съда пред петчленка и развръзката по него предстои. Ако устройственият план, който предвижда застрояване на хиляди декари по южното Черноморие, бъде оставен в сила, това ще е парадокс – по закон той трябва да стъпва на положително становище от екоминистерството, а такова вече формално няма.
Друг аналогичен случай от последните години, бе приемането на общия устройствен план на ски центъра Перелик в Родопите (т.нар. проект "Супер Перелик"). Проектът, предвиждащ изграждане на 200 км. ски писти под връх Перелик и община Смолян го одобри, без да е получил екологична оценка, в нарушение на националното и европейското законодателство. Въпреки това, българският съд първоначално остави плана в сила и едва след заплаха от Еврокомисията с дело в съда в Люксембург, той бе отменен от общината.
Подобен бе и случаят със ски зона Банско. През 2006 г. екоорганизациите заведоха съдебно дело срещу изменението на устройствения план на зоната, но то не спря реализацията на проекта. Впоследствие министър Нона Караджова назначи проверка, която установи, че площта на зоната е с 65 % повече от разрешеното по концесионния договор за нея с фирма "Юлен". Тогава съдът отново се позова на забраните в ЗУТ и отхвърли жалбите на екоорганизациите, че община Банско е одобрила промяна в устройствения план на зоната в нарушение на концесионния договор.
"Липсата на граждански контрол и чувството за безнаказаност в органите на местното самоуправление са довели през годините до презастрояване, замърсяване и увреждане на природната среда. Това се наблюдава в курорти като Слънчев бряг и Банско, което силно влияе върху качеството на туристическата услуга", заявиха от природозащитните организации.
От екокоалицията призоваха управляващите да приведат националното законодателство, конкретно Закона за устройство на територията, в унисон с международните стандарти за достъп до правосъдие - "Така ще се даде възможност на гражданското общество да контролира всеки опит на уязвимите за корупция общински администрации да позволяват застрояване в нарушение на обществения интерес".