Супрематизъм в Третяковската галерия и един мистериозен фонд за изкуство
В Третяковската галерия в Москва се откри изложбата "...Ще бъдем трима..." ("…Нас будет трое…"), в която са изложени около стотина преобладаващо графични работи на Казимир Малевич, Иля Чашник и Николай Суетин. Въпреки наименованието си, предизвикващо в руския човек алкохолни асоциации, изложбата всъщност показва някои от най-известните творби на руския супрематизъм*.
Фондът мистерия
| * Супрематизъм Формалистично направление в абстрактната живопис през първите десетилетия на миналия век, което свежда изображенията само до разноцветни геометрични форми и отрича нуждата от изобразяване на предмети. |
На всички е известно, че да се събере днес една добра колекция от руския авангард е, ако не невъзможно, то поне много трудно. Защото експонатите отдавна са се разпръснали по музеите и колекциите и защото има много копия и имитации.
Загадъчният лихтенщайнски фонд Sepherot се пови неотдавна в полезрението на арт обществото, като взе участие със свои експонати в множество големи проекти. "...Ще бъдем трима..." е първата му самостоятелна изложба.
Да умреш като истински художник
В камерната експозиция има три раздела в зависимост от търсенията на макар и близки по дух и стремеж, но все пак самостоятелни художници. Суетин и Чешник са били не само най-преданите ученици на Малевич, но и може би най-талантливите, които са се стремили едновременно да са достойни за учителя си, но и да се отделят от него.
Дори се твърди, че преди смъртта си (а той почива от перитонит на 27-годишна възраст) Чешник е заръчал на навестилия го Суетин: "Предай на Малевич, че умирам като истински художник".
По-късно изкуствоведите ще открият и Вера Ермолаева и Елена Мандил, и много други ученици на Малевич, но все пак те ще си останат трима. Името на изложбата е взето от писмо на Малевич до Суетин.
В изложбата творбите на Малевич са малко, което е лесно обяснимо – той е фигура от световна величина. Отделни творби от неговото наследство се прокрадват на пазара изключително рядко: рисунки с молив, ескизни в по-голямата си част, но характерни и разпознаваеми.
Пътят на един правоъгълник и на един кръг
В изложбата има два фигуративни маслени пейзажа: реалистичният "Портрет на майка (ми)" и най-ценната (във всякакъв смисъл) творба – супрематическите "Правоъгълник и кръг".
Тази неголяма картина има интересна история, както често се случва с подобни произведения на изкуството. През 1927 г. Малевич сам я е изнесъл от една изложба в Берлин и я е оставил на съхранение на нейния директор. По-късно въпросният директор е бил принуден да бяга от нацистка Германия и платното се отправило заедно с него към Бостън. В тамошния музей то дълго е чакало своя час, по-точно своите нови притежатели – наследниците на Малевич.
В края на краищата през 2003 г. те го показали на света. Сменяйки няколко собственици и дори попадайки на търга Sotheby’s, супрематическата композиция е намерила убежище във фонда Sepherot.
Макар и сляпо вярващи в супрематизма, произведенията в московската изложба се отличават и по маниер, и по чувство към цвета и композицията. На едно място са събрани откровеното подражание на учителя, както и нарастващият бунт против художествените му принципи. Изложената колекция обхваща почти всички творчески периоди на художниците.
В пещерата на руския Али Баба
Sepherot Foundation, Лихтенщайн, е организация със седалище в Швейцария, която колекционира руско и съветско изкуство.
Дейността му е посветена на руската живопис през периода от края на ХVІІ до ХХ вв. В това число са включени колекции от миниатюри, както и живопис от всички периоди на руското изкуство: академична живопис от ХVІІІ – ХІХ вв., от първата половина на ХХ в, авнгард, руска живопис в чужбина, съветски нонконформизъм, съвременно руско изкуство и съветска фотография.
Фондът има за задача събирането на разпръснатите по света шедьоври на руската живопис. Това са произведения, създадени по време на задгранични пътешествия, а също и изнесени от емигранти извън Русия.
"Чувстваш се като Али Баба в пещерата, където са натрупани едно връз друго несметни съкровища", пише за фонда Ана Толстова, арт критик на вестник "Комерсант". Тази възхитителна гледка вероятно най-добре описва притежанията на неизвестния колекционер собственик на Sepherot Foundation. Според Толстова интересите на фонда съвпадат с тези на всеки голям национален музей с тази разлика, че ако съдим само по изложената фотографска колекция, финансовите му възможности са неизмеримо по-големи и колекционирането продължава с бурни темпове.
Анонимно, но държавно?
Sepherot, който се появява на руския хоризонт само преди няколко години, участва вече едва ли не във всяка голяма музейна изложба в Москва и Петербург: Борис Григориев, Константин Коровин, Александър Родченко, руска портретна миниатюра и много други. В непосредствените планове на фонда фигурира мащабна експозиция във връзка със 100-годишнината на ГММИ "Пушкин", както и участие в ретроспективната изложба на Александър Родченко в хамбургския Bucerius Kunst Forum. При това изглежда, че стратегическите запаси, които Sepherot демонстрира на света, все още не са изчерпани.
"При такова разнообразие е трудно да се повярва, че става дума за удовлетворяването на лични колекционерски намерения. По-скоро може да се достигне до извода, че някаква упълномощена организация планомерно осъществява държавна програма за купуване на руско изкуство", пише Ана Толстова в "Комерсант".
Вестник "Ведомости" пък допуска, че зад фасадата на фонда може да стои колекционерът Александър Смузиков, като се позовава на художествената общност и на среди, близки до нея.
