Бегликташ или Беглик Таш е тракийско мегалитно светилище, разположено на българското Черноморие край Приморско. Разположено е в затворена горска територия, която е част от ловната резиденция на бившия комунистически държавен глава Тодор Живков, то остава неизвестно за науката до 2003 година.
Бегликташ или Беглик Таш е тракийско мегалитно светилище, разположено на българското Черноморие край Приморско. Разположено е в затворена горска територия, която е част от ловната резиденция на бившия комунистически държавен глава Тодор Живков, то остава неизвестно за науката до 2003 година. 
В близост до руините на древния град Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 3 км от Приморско се намира светилището на Ранули — кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност, в средата на поляна. 
Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и я превръщат в своеобразен храм. В течение на времето се изграждат жилища за обслужващите храма (жреците), като върху голата дотогава скала започват да пренасят огромни камъни от околността.
На снимката: Каменното ''брачно ложе'', оградено от два жертвени камъка с издълбани в тях дълбоки вани, свързани с улеи за преливане на ритуалните течности: вино, мляко, зехтин, дъждовна вода.
Интересното е, че в жертвеника не са намерени никакви животински следи, а единствено растителни, което навява на мисълта, че в жертва са се принасяли единствено растения — грозде, смокини, маслини и др. 
Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр.н.е., като функционира до 5 в.сл.Хр. 
По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции, каквито изпълняват манастирите в наши дни. 
Като разположение заема централно място в региона — намира се на кръстопът, сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. 
Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. 
Благодарение на лесния достъп и известността си през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни. 
При провеждането на археологическите разкопки тук са били намерени много находки: глинени съдове, каменни оръдия на труда и оръжия, кремъци, монети и други. 
Липсата на по-късно строителство върху него е запазила уникалните сакрални елементи в техния първоначален вид. 
Тракийското светилище Бегликташ е пример за дълбокото преклонение на създателите му към природата, към нейните естествени творения, които само са белязани от човешките знаци, за да подчертаят божествената им красота и вечност. 
