ЗАКОН ЗА РАДИОTO И ТЕЛЕВИЗИЯTA
ВХ. № 354-01-7 / 3.02.2003 г.
ПРОЕКТ!
-----------
Дял първи
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Глава първа
Приложно поле
Чл. 1. (1) Този закон урежда осъществяването на радио- и телевизионна дейност.
(2) Радио- и телевизионна дейност е създаването и разпространението на радио- и телевизионни програми, радио- и телетекст и други допълнителни информационни услуги. Разпространението се осъществява чрез наземно радиоразпръскване, по кабелен, спътников или по друг технически начин, в кодиран или некодиран вид, което е предназначено за непосредствено приемане от неограничен брой лица - безплатно или срещу заплащане.
Чл. 2. Радио- и телевизионна дейност се осъществява от радио- и телевизионни оператори, въз основа на лицензия или регистрация, издадени по реда на този закон.
Чл. 3. Радио- и телевизионните оператори са субекти на публичното или на частното право.
Чл. 4. (1) Разпоредбите на този закон се прилагат за всички радио- и телевизионни оператори и създаваните и разпространявани от тях програми, радио- и телетекст и други допълнителни информационни услуги, разпространявани под юрисдикцията на Република България.
(2) Разпоредбите на този закон не се прилагат за радио- и телевизионни програми, телетекст, радиотекст и други допълнителни информационни услуги, създавани за вътрешни нужди на държавни органи или други юридически лица и разпространявани само в собствени или наети помещения, които се използват за присъщата дейност на съответните органи или лица.
Глава втора
Основни положения при осъществяване на радио- и телевизионната дейност
Чл. 5. Радио- и телевизионната дейност се осъществява в съответствие с принципите, залегнали в чл. 39, 40 и 41 от Конституцията на Република България.
Чл. 6. (1) Народното събрание приема Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, изготвена съвместно от Националния съвет за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Стратегията съдържа националните приоритети и обществените интереси при лицензирането на радио- и телевизионните оператори с оглед на по-ефективното от икономическа и техническа гледна точка използване на свободния радиочестотен спектър при съобразяване с принципа за плурализъм на медийната среда.
(2) Стратегията по ал.1 може да се актуализира на всеки три години или на по-кратки периоди, в зависимост от икономическото и технологичното развитие на медийния пазар. Актуализацията се осъществява по реда на приемане на Стратегията.
Чл. 7. (1) Създаването и разпространението на радио- и телевизионни програми в Република България е свободно. Този закон гарантира независимост на радио- и телевизионните оператори и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса.
(2) Не се допуска цензурирането на програмите под каквато и да е форма.
(3) Осигурява се свобода на приемането и не се ограничава разпространението и препредаването на радио- и телевизионни програми на територията на страната при условията на този закон.
Дял втори
Национален съвет за електронни медии
Глава трета
Статут и финансиране
Раздел I
Общи положения
Чл. 8. (1) Националният съвет за електронни медии е независим специализиран орган, юридическо лице със седалище в гр. София и самостоятелен бюджет, който регулира радио- и телевизионната дейност по реда, предвиден в този закон.
(2) Националният съвет за електронни медии лицензира и регистрира радио- и телевизионните оператори, в съответствие със Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, при зачитане на обществените интереси и национални приоритети и осъществява надзор върху дейността на операторите за спазването на този закон.
(3) Националният съвет за електронни медии е първостепенен разпоредител с бюджетни средства и осъществява оперативно управление върху имущество – държавна собственост, което му е предоставено до влизането в сила на този закон, както и върху имуществото, предоставено му или придобито след влизането в сила на този закон.
(4) Националният съвет за електронни медии приема правилник за устройството и дейността си в двуседмичен срок от конституирането си. Правилникът се публикува по общодостъпен начин в срок до един месец от деня на приемането му.
(5) При изпълнение на своите правомощия Националният съвет за електронни медии се подпомага от административно-технически служби, чийто състав се определя в зависимост от средствата, предвидени за съответната година.
Чл. 9. (1) Дейността на Националния съвет за електронни медии се финансира от:
1. такси, събирани от радио- и телевизионните оператори съгласно Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета от Министерски съвет по предложение на Националния съвет за електронни медии ;
2. субсидия от държавния бюджет;
3. 10 % от събраните средства от такси за приемане на радио- и телевизионни програми;
4. дарения и завещания;
5. лихви.
Раздел II
Състав на Националния съвет за електронни медии
Чл. 10. Националният съвет за електронни медии се състои от 11 членове, от които 5 се избират от Народното събрание, 3 се назначават от Президента на Републиката и 3 се избират от Народното събрание по предложение на неправителствени организации. Решенията на Народното събрание и указът на Президента влизат в сила едновременно.
Чл. 11. За член на Националния съвет за електронни медии може да бъде избирано/ назначавано лице с българско гражданство, с постоянен адрес на територията на страната, с висше образование, с професионален опит в областта на електронните медии и/или далекосъобщенията, журналистиката, правото или икономиката, който включва не по-малко от 5- годишен трудов стаж в радио- и/или телевизионна организация и което се ползва с авторитет и обществено доверие.
Чл. 12. Не може да бъде член на Националния съвет за електронни медии лице, което:
1. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или за престъпление от частен характер срещу личността;
2. е едноличен търговец, член на органи на управление или надзор на търговски дружества или кооперации, мажоритарен собственик на капитала на търговски дружества;
3. притежава дялове или акции, или е консултант или член на органи на управление или надзор в юридически лица, които осъществяват рекламна дейност;
4. е било щатен или нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност.
Чл. 13. (1) По време на своя мандат, а по т. 4, т. 5 и т. 6 - и една година след изтичането му, членовете на Националния съвет за електронни медии не могат:
1. да заемат друга платена длъжност по трудов договор;
2. да заемат изборни длъжности в държавни или общински органи, в ръководни органи на политически партии и коалиции или в синдикати;
3. да са членове на органи на управление или надзор на търговски дружества или кооперации, мажоритарни собственици на капитала на търговски дружества;
4. да притежават дялове или акции, както и да са консултанти или членове на органи на управление или надзор на радио- и телевизионни или далекосъобщителни оператори;
5. да притежават дялове или акции, както и да са консултанти или членове на органи на управление или надзор в юридически лица, които осъществяват рекламна дейност;
6. да получават под каквато и да е форма възнаграждение от радио- или телевизионен оператор, освен съгласно законодателството за интелектуална собственост.
Чл. 14. (1) Мандатът на членовете на Националния съвет за електронни медии е 6 години. Първоначалният състав на Националния съвет за електронни медии през първия мандат след конституирането си се обновява чрез жребий.
(2) Редът и условията за провеждане на жребия се определят в Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за електронни медии.
(3) Едно лице не може да бъде член на Националния съвет за електронни медии повече от два последователни мандата.
(4) Членовете на Националния съвет за електронни медии изпълняват задълженията си до встъпване в длъжност на новите членове.
Чл.15. (1) Неправителствените организации внасят предложения за попълване на квотата си един месец преди провеждането на съответния жребий или изтичането на мандата в деловодството на Народното събрание. Комисията по медиите разглежда постъпилите предложения и представя на Народното събрание за гласуване:
1. трите кандидатури, получили най-много гласове в комисията - при конституиране на Националния съвет за електронни медии ,
2. кандидатурата, получила най-много гласове в комисията - при обновяване състава на Националния съвет за електронни медии чрез жребий или при изтичане на мандата.
(2) Комисията по медиите разглежда предложенията за попълване квотата на Народното събрание и ги представя на Народното събрание за гласуване.
(3) Народното събрание избира кандидатурите попълващи състава на Националния съвет за електронни медии от квотата му и кандидатурите, попълващи състава на Националния съвет за електронни медии от квотата на неправителствените организации.
(4) В едномесечен срок преди прекратяване на мандата на член на Националния съвет за електронни медии от квотата на Народното събрание, Комисията по медиите провежда процедурата по ал. 2.
Чл. 16. Преди встъпване в длъжност членовете на Националния съвет за електронни медии подписват декларация, в която потвърждават, че отговарят на изискванията по този закон. Декларациите се съхраняват съответно от Народното събрание и Президента.
Чл.17. (1) Мандатът на член на Националния съвет за електронни медии се прекратява по жребий или предсрочно при освобождаване на лицето от длъжност или при смърт.
(2) Член на Националния съвет за електронни медии се освобождава от длъжност с решение на Народното събрание, съответно с указ на Президента при:
1. установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
2. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
3. влизане в сила на присъда за умишлено престъпление от общ характер или за престъпление от частен характер срещу личността;
4. постъпване на писмено заявление до председателя на Националния съвет за електронни медии от лицето, което подава оставка;
5. системни нарушения на Правилника за устройството и дейността на съвета;
6. при повече от 4 неоснователни отсъствия от редовни заседания на съвета в рамките на три месеца;
(3) Председателят на Националния съвет за електронни медии установява обстоятелствата по ал. 2 и в три дневен срок от узнаването или установяването им уведомява писмено Председателя на Народното събрание, съответно Президента на Републиката.
(4) В срок до един месец от предсрочното прекратяване на мандата на член на Националния съвет за електронни медии, както и при смърт, компетентният орган избира или назначава на негово място нов член до края на съответния мандат.
(5) Предсрочно прекратяване на мандата по ал. 2, т. 4 и при смърт се обявява пред Националния съвет за електронни медии от неговия председател.
Глава четвърта
Правомощия и заседания на Националния съвет за електронни медии
Раздел I
Чл. 18. (1) Националният съвет за електронни медии:
1. осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон;
2. изпълнява Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване;
3. провежда конкурс за лицензия за осъществяване на радио- или телевизионна дейност и лицензия за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване;
4. издава, изменя, прехвърля, прекратява и отнема лицензия за радио-и телевизионна дейност с решение;
5. издава удостоверения за регистрация и заличава регистрациите с решение;
6. контролира изпълнението на издадените лицензии за радио- и телевизионна дейност;
7. изисква от Комисията за регулиране на съобщенията информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за посочени от Националния съвет за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;
8. уведомява Комисията за регулиране на съобщенията с оглед издаване лицензия за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване на лицето, спечелило конкурса по т.3;
9. определя квоти за на местни и/или регионални обществени радио- и телевизионни оператори;
10. осъществява надзор върху спазване на сродните на авторските права по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права при излъчването на радио- и телевизионните програми и дава становища;
11. избира и освобождава членовете на административните съвети на БНР и БНТ;
12. избира и освобождава изпълнителните директори на БНР и БНТ;
13. при постъпило мотивирано предложение от Административния съвет или Обществения програмен съвет на БНР или на БНТ за предсрочно прекратяване мандата на съответния изпълнителен директор, изисква становище от другия съвет на съответната медия и взима решение;
14. избира членовете на Обществените програмни съвети на БНР и БНТ от квотата по чл. 40, ал. 1, т. 2;
15. освобождава членовете на Обществените програмни съвети на БНР и БНТ;
16. дава становище по проекта за субсидия на БНР и БНТ;
17. дава становище при изготвяне на нормативни актове и при сключване на междудържавни споразумения в областта на радиото и телевизията;
18. разработва специална сигнализация за обозначаване на предаванията, които биха могли да увредят психическото, физическото или моралното здраве на малолетните и непълнолетните;
19. приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по начин, който:
а) да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес - чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия;
б) да не лиши значителна част от аудиторията в държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, от възможността да следи на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес - чрез отразяване след време, изцяло или отчасти по безплатната телевизия, на събитията с важно обществено значение съгласно разпоредбите, приети от тази друга държава, при условия на взаимност.
20. организира изучаване на обществената оценка за дейността на радио- и телевизионните оператори и на техните програми;
21. разрешава включването в радио- и телевизионна програма на лицензиран или регистриран радио- и телевизионен оператор, на програма на друг лицензиран или регистриран радио- и телевизионен оператор, когато включената програма надвишава 20 % от денонощния обем на програмата, в която се включва, ако това не противоречи на условията на издадените лицензии и регистрации на съответните радио – и телевизионни оператори;
22. сезира в едномесечен срок компетентните органи за нарушения на нормативните актове при осъществяване на радио- и телевизионната дейност;
23. съвместно с други органи представлява Република България в междудържавни и междуправителствени организации по въпроси, отнасящи се до електронните медии;
24. взима други решения в изпълнение на правомощията си по този закон и влезли в сила международни договори в областта на радио- и телевизионната дейност, по които Република България е страна.
(2) Държавните органи, организации и длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие и да предоставят необходимата информация на Националния съвет за електронни медии при осъществяване на правомощията му по ал. 1.
Чл. 19. (1) Националният съвет за електронни медии осъществява надзор върху радио- и телевизионните програми, рекламата и спонсорството само с оглед спазването на принципите и ограниченията, изрично предвидени в този закон и във влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна, както и за спазването на условията на получените от операторите лицензии и удостоверения за регистрация.
(2) Освен в случаите по ал. 1 Националният съвет за електронни медии осъществява надзор върху програмната дейност на радио- и телевизионните оператори, с оглед спазването на законовите норми за отразяване на избори за държавни органи и органи на местно самоуправление.
(3) Националният съвет за електронни медии осъществява надзор върху техническото качество на предаванията и програмите.
Раздел II
Заседания на Националния съвет за електронни медии
Чл. 20. (1) В седем дневен срок от конституирането на Националния съвет за електронни медии се провежда първото заседание, на което членовете на Националния съвет за електронни медии избират от състава си председател и секретар за срок от две години.
(2) Националният съвет за електронни медии се свиква на заседания от председателя:
1. по негова инициатива, или
2. по искане на най-малко трима от членовете му.
(3) Поканата за заседанието съдържа дата, час на заседанието и проект за дневен ред.
Чл. 21. (1) Националният съвет за електронни медии провежда заседания, ако на тях присъстват повече от половината от неговите членове.
(2) Гласуването е лично, присъствено и явно. Член на съвета не може да се въздържа от гласуване.
(3) Заседанията се ръководят от председателя или упълномощен от него член на съвета. За заседанията се води протокол.
Чл. 22. (1) В изпълнение на своите правомощия Националният съвет за електронни медии приема правилници, решения и дава становища в предвидените от закона случаи. Решенията и становищата на съвета са мотивирани.
(2) Националният съвет за електронни медии взима решения с мнозинство от всички членове.
(3) Решенията на Националния съвет за електронни медии подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
Чл. 23. (1) Обжалването на решенията на Националния съвет за електронни медии за издаване и отнемане на лицензии, за отказ от издаване и заличаване на удостоверения за регистрация не спира изпълнението им.
(2) Обжалването на решенията на Националния съвет за електронни медии за освобождаване на Изпълнителните директори на БНР и БНТ, на членовете на Административните съвети на БНР и БНТ и членовете на Обществените програмни съвети на БНР и БНТ не спира изпълнението им.
(3) Решенията на Националния съвет за електронни медии за избор на Изпълнителните директори на БНР и БНТ, членовете на Административни съвети на БНР и БНТ и членовете на Обществени програмни съвети на БНР и БНТ не подлежат на обжалване.
Чл. 24. При взимане на решенията си членовете на Националния съвет за електронни медии се ръководят от следните принципи:
1. независимост, обективност и колегиалност при обсъжданията и вземането на решения;
2. законност;
3. защита на обществения интерес;
4. публичност и прозрачност.
Чл. 25. (1) Всеки член на Националния съвет за електронни медии е длъжен да разкрие писмено пред Националния съвет за електронни медии всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той, икономически свързаните с него лица, или роднините му по права линия без ограничения, по съребрена линия и по сватовство до трета степен имат при вземането на конкретно решение.
(2) Задължението по ал. 1 се осъществява чрез подаване на декларация до Националния съвет за електронни медии при встъпването им в длъжност, най-малко веднъж на шест месеца и при взимането на дадено решение. Декларацията съдържа имената и адресът на лицата, посочени в ал.1, както и описание на деловите интереси, които са възникнали или биха могли да възникнат вследствие на конкретно решение. Декларациите по тази алинея се съхраняват в специален публичен регистър при Националния съвет за електронни медии .
(3) Член на Националния съвет за електронни медии, който има търговски, финансов или друг делови интерес при вземането на дадено решение няма право да участва в обсъждането и гласуването му.
(4) Засегната страна, както и всеки заинтересован, може да иска от Върховния административен съд да отмени взетите в нарушение на предходните алинеи решения.
Чл. 26. (1) Националният съвет за електронни медии издава Информационен бюлетин, в който се публикуват решенията и становищата на съвета във връзка с осъществяването на неговите правомощия, включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика, резултатите от мониторинга на радио- и телевизионните оператори, представителните проучвания от областта на радио- и телевизионната дейност и други.
(2) Националният съвет за електронни медии публикува по общодостъпен начин лицензиите на операторите.
(3) Националният съвет за електронни медии създава и поддържа публичен регистър на подадените от неговите членове декларации по чл. 25.
(4) Националният съвет за електронни медии публикува ежегодно не по-късно от 31 март на съответната година отчет за дейността си за предходната година.
Чл. 27. (1) Лице, избрано, съответно назначено за член на Националния съвет за електронни медии има право да прекрати трудовия си договор с настоящия си работодател писмено без предизвестие.
(2) За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на Националния съвет за електронни медии получават месечно възнаграждение в размер, равен на три средни месечни работни заплати за страната по данни на Националния статистически институт.
(3) Председателят и секретарят на Националния съвет за електронни медии получават месечно възнаграждение в размер, увеличен с 30%, съответно с 15% от възнаграждението на член на Националния съвет за електронни медии.
Чл. 28. (1) Председателят на Националния съвет за електронни медии:
1. представлява Националния съвет за електронни медии ;
2. подготвя, свиква и ръководи заседанията на съвета;
3. ръководи и контролира работата на административно-техническите служби и осъществява правомощия на работодател по смисъла на Кодекса на труда;
4. осъществява връзките на Националния съвет за електронни медии с държавните органи и с радио- и телевизионните оператори, както и с международните организации в областта на радио- и телевизионната дейност;
5. издава наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на този закон;
6. подписва актовете на Националния съвет за електронни медии, издадени в изпълнение на този закон;
7. контролира изпълнението на приетите актове.
(2) Освобождаването на председателя от поста му става:
1. с изтичане на двегодишния срок, за който е избран;
2. с решение на Националния съвет за електронни медии по негово писмено искане;
3. с решение на Националния съвет за електронни медии поради неизпълнение на задълженията му;
4. при прекратяване на мандата му като член на Националния съвет за електронни медии .
(3) В случаите по ал. 2 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда избор на нов председател.
(4) Всеки член на Националния съвет за електронни медии може да направи мотивирано искане за освобождаването на председателя.
(5) В случаите по ал. 2, т. 2, 3 и 4 секретарят на съвета осъществява правомощията на председател до избора на нов.
(6) Секретарят на Националния съвет за електронни медии организира работата на административно- техническите служби на Националния съвет за електронни медии и представлява съвета в отсъствие на председателя.
Дял трети
РАДИО– И ТЕЛЕВИЗИОННИ ОПЕРАТОРИ
Глава пета
РАДИО– И ТЕЛЕВИЗИОННИ ОПЕРАТОРИ - СУБЕКТИ НА ПУБЛИЧНОТО ПРАВО (БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО И БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ)
Раздел I
Общи положения
Чл. 29. (1) Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са радио- и телевизионни оператори - субекти на публичното право, юридически лица със седалище в гр. София.
(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия са национални обществени радио- и телевизионни оператори.
(3) БНР и БНТ изпълняват дейността си в обществен интерес и при спазване на изискванията на този закон.
Чл. 30. (1) БНР и БНТ осъществяват оперативно управление върху имуществото – държавна собственост, което им е предоставено до влизането на този закон в сила, както и върху имуществото, предоставено им или придобито след влизането на този закон в сила.
(2) БНР и БНТ осъществяват радио- и телевизионна дейност въз основа на лицензии, издадени от Националния съвет за електронни медии и от Комисията за регулиране на съобщенията без конкурс за:
1. радио- и телевизионна дейност по реда на този закон и
2. далекосъобщителна дейност по реда на Закона за далекосъобщенията.
Чл. 31. (1) Държавата осъществява лицензионна политика в областта на далекосъобщенията, която гарантира разпространението на националните и регионални програми на БНР и БНТ на териториите, за които са предназначени.
(2) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез собствени телекомуникационни средства и/или на основата на договор с лицензиран или регистриран далекосъобщителен оператор.
(3) Далекосъобщителните оператори, притежаващи кабелни мрежи за препредаване на радио- и телевизионни програми и осъществяващи дейност по смисъла на ЗРТ и/или ЗД задължително и безвъзмездно разпространяват националните и регионални програми на БНР и БНТ.
Чл. 32. (1) БНР и БНТ създават и разпространяват радио- и телевизионни програми, радио- и телетекст.
(2) БНР и БНТ могат да създават и предоставят други допълнителни информационни услуги.
(3) БНР и БНТ могат да създават, подготвят и разпространяват програми чрез наземен способ със средствата на цифровото радио- или телевизионно разпръскване при наличие на съответните технологични и финансови ресурси.
(4) БНР и БНТ не могат да излъчват програмите и отделните си предавания в кодиран вид.
Чл. 33. (1) Органи на Българското национално радио са:
1. Административен съвет на БНР;
2. Обществен програмен съвет на БНР;
3. Изпълнителен директор на БНР.
(2) Органи на Българската национална телевизия са:
1. Административен съвет на БНТ;
2. Обществен програмен съвет на БНТ;
3. Изпълнителен директор на БНТ.
Раздел II
Административни съвети на БНР и БНТ
Чл. 34. (1) Административният съвет на БНР, съответно на БНТ е надзорен орган на медията и се състои от 5 членове, избрани от Националния съвет за електронни медии за срок от четири години.
(2) За членовете на Административния съвет на БНР, съответно на БНТ могат да бъдат избирани лица с българско гражданство, с постоянен адрес на територията на страната, с висше образование, от които поне един е правоспособен юрист и един е икономист, а останалите членове са изявени специалисти в областта на медиите.
(3) Не могат да бъдат избирани за членове на Административния съвет на БНР, съответно на БНТ:
1. лица, осъждани на за умишлено престъпление от общ характер или за престъпление от частен характер срещу личността;
2. еднолични търговци, собственици, съдружници, управители, акционери, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;
3. членове на управителни и контролни органи на юридически лица с нестопанска цел;
4. лица, които са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.
(4) По време на своя мандат членовете на Административния съвет на БНР, съответно на БНТ не могат:
1. да бъдат членове на Националния съвет за електронни медии ;
2. да бъдат членове на Обществените програмни съвети на БНР и БНТ;
3. да заемат друга платена длъжност по трудов договор;
4. да заемат изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии или коалиции и синдикални организации;
5. да са консултанти и членове на органи на управление и надзор на търговски дружества и кооперации;
6. да са членове на управителни и контролни органи на юридически лица с нестопанска цел;
7. да получават под каквато и да е форма възнаграждения от друг радио- или телевизионен оператор, освен съгласно законодателството за интелектуална собственост.
(5) Едно лице не може да бъде избирано в Административен съвет на БНР, съответно на БНТ за повече от два последователни мандата.
Чл. 35. (1) Мандатът на член на Административния съвет на БНР, съответно на БНТ се прекратява от Националния съвет за електронни медии предсрочно при освобождаване на лицето от длъжност или при смърт.
(2) Член на Административния съвет на БНР, съответно на БНТ се освобождава от длъжност от Националния съвет за електронни медии при:
1. установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
2. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
3. влизане в сила на присъда за умишлено престъпление от общ характер или присъда за престъпление от частен характер срещу личността;
4. установени по надлежен ред от компетентните органи финансови нарушения при или по повод изпълнение на правомощията му по този закон, както и нарушения на данъчното и осигурително законодателство;
5. постъпване на писмено заявление до председателя на Националния съвет за електронни медии от лицето, което подава оставка;
(3) В срок до 1 месец от предсрочното прекратяване на мандата на член на Административния съвет на БНР, съответно на БНТ, както и при смърт, Националният съвет за електронни медии избира на негово място нов член до края на съответния мандат.
(4) Предсрочното прекратяване на мандата по ал. 2, т. 5 и при смърт се обявява от председателя на Националния съвет за електронни медии .
Чл. 36. (1) Административният съвет на БНР, съответно на БНТ:
1. определя основните задачи на технологичното, финансово и организационно развитие на БНР и БНТ, съобразно дефинираните от Обществения програмен съвет на БНР, съответно на БНТ насоки на програмната политика;
2. контролира изпълнението на приетите от него и Обществения програмен съвет решения;
3. приема правилници за структурата и организацията на дейността, за работната заплата, за заплащането на извънщатните сътрудници, за рекламната дейност, за съхраняването и ползването на фондовете;
4. приема проектобюджета;
5. след съгласуване със Националния съвет за електронни медии представя на Министерството на финансите проекта за субсидия за включването й в проекта за Закон за държавния бюджет за съответната година;
6. приема бюджета и неговото разпределение;
7. приема числеността на персонала, средната работна заплата и средствата за работна заплата;
8. приема структурата и щатното разписание на служителите, както и условията и реда за сключване на договори с извънщатни сътрудници и журналисти;
9. определя професионални изисквания към категориите, заети лица в БНР и БНТ;
10. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;
11. утвърждава сключването и прекратяването на трудовите договори на ръководните длъжностни лица в БНР, съответно в БНТ и техните поделения съгласно списък на длъжностите, посочени в правилниците за организацията и дейността им;
12. съвместно с Обществения програмен съвет на БНР, съответно на БНТ взима решение за откриване и закриване на регионални радио- и телевизионни центрове и определя техния статут, структура и управление;
13. дава предварително съгласие за сключването на всички договори на стойност над 10 000 лева и ги утвърждава след тяхното сключване;
14. взима решения за откриване на процедури по Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл.7, ал.1 от ЗОП;
15. взима решения относно включването в програмите на съобщения от обществен интерес и призиви за благотворителност и писмено уведомява председателя и заместник- председателя на Обществения програмен съвет;
16. взима решения относно членството на БНР, съответно на БНТ в международни организации в областта на медиите и аудиовизията;
17. решава и други въпроси в кръга на своята компетентност.
(2) Членовете на Административния съвет имат неограничен достъп до информация и документи на БНР, съответно на БНТ.
Чл. 37. (1) На първото си заседание Административните съвети на БНР, съответно на БНТ избират от състава си председател за срок от две години. Председателят се избира с обикновено мнозинство от всички членове на съвета.
(2) Административният съвети на БНР, съответно на БНТ се свиква на заседание от председателя по негова инициатива, по искане на най-малко двама от членовете на съвета или по искане на Изпълнителния директор. Поканата за заседанието съдържа дата, час и проект за дневен ред.
(3) Заседанията на Административните съвети на БНР, съответно на БНТ са редовни, ако на тях присъстват повече от половината членове на съветите.
(4) На заседанията на Административния съвеи на БНР, съответно на БНТ задължително участва Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ.
(5) Административните съвети на БНР, съответно на БНТ могат да поканят за участие в заседанията си членовете на Обществените програмни съвети на БНР, съответно на БНТ.
(6) Административните съвети на БНР, съответно на БНТ задължително канят за участие в заседанията си директорите на регионалните радио- и телевизионни центрове при разглеждане на въпроси, отнасящи се до тяхната дейност.
(7) Административните съвети на БНР, съответно на БНТ взимат решения с мнозинство от всички членове.
Чл. 38. (1) Членовете на Административните съвети на БНР, съответно на БНТ сключват със Националния съвет за електронни медии договори, с които им се възлага управлението.
(2) Членовете на Административните съвети на БНР, съответно на БНТ получават месечно възнаграждение в размер на три четвърти от месечното възнаграждение на член на Националния съвет за електронни медии за сметка на бюджетите на БНР, съответно на БНТ.
Раздел III
Обществени програмни съвети на БНР и БНТ
Чл. 39. (1) Общественият програмен съвет формулира приоритетите на програмната политика на БНР, съответно на БНТ. Членовете му се ръководят от интересите на обществото и чрез дейността си гарантират обществения характер на програмите на БНР и БНТ.
(2) Членовете на Обществения програмен съвет на БНР, съответно на БНТ са независими в своята дейност и не могат да получават и изпълняват поръчки от какъвто и да е характер, свързани с изпълняваната от тях обществена функция.
Чл. 40. (1) Общественият програмен съвет на БНР, съответно на БНТ се състои от 10 членове, конституиран, както следва:
1. 5, избрани чрез тайно гласуване от всички назначени на трудов договор журналисти и творчески работници в БНР, съответно в БНТ;
2. 5, избрани от Националния съвет за електронни медии .
(2) Изборът на членовете по ал.1, т.1 се осъществява по регламент, изготвен от Изпълнителния директор на БНР, съответно на БНТ, одобрен от Националния съвет за електронни медии. Протоколът за проведения избор се предоставя на Националния съвет за електронни медии за сведение и съхранение.
(3) За членове на Обществения програмен съвет по ал.1, т.2 се избират изявени, творци и специалисти в областта на културата, науката и медиите.
Чл. 41. (1) За членове на Обществените програмни съвети на БНР, съответно на БНТ по чл. 40, ал.1, т.1 могат да гласуват и да бъдат избирани журналистите и другите творчески работници, назначени на трудов договор в БНР, съответно в БНТ.
(2) За членове на Обществените програмни съвети на БНР, съответно на БНТ по чл. 40, ал.1, т.1 не могат да гласуват и да бъдат избирани:
1. членовете на Националния съвет за електронни медии ;
2. членовете на Административния съвет на БНР и БНТ;
3. Изпълнителните директори на БНР и БНТ;
4. служители, заемащи длъжности, свързани с обезпечаване административната, техническата и финансовата дейност на БНР и БНТ;
5. служители, назначени на ръководни длъжности в БНР и БНТ, на които е възложена подготовката, създаването и излъчването на програмите на БНР и на БНТ.
Чл. 42. (1) За членове на Обществения програмен съвет на БНР, съответно на БНТ, по чл. 40, ал.1, т.2 могат да бъдат избирани лица, отговарящи на изискванията на чл. 11.
(2) За членове на Обществените програмни съвети на БНР, съответно на БНТ, по чл. 40, ал.1, т.2 не могат да бъдат избирани:
1. лица, заемащи изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии или коалиции;
2. членовете на Националния съвет за електронни медии ;
3. членовете на Административния съвет на БНР и БНТ;
4. Изпълнителните директори на БНР и БНТ.
Чл. 43. (1) Членовете на Обществените програмни съвети се избират за срок от четири години.
(2) Мандатът на член на Обществения програмен съвет може да бъде прекратен:
1. в случай на смърт или трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
2. постъпване на писмено заявление до председателя на Националния съвет за електронни медии от лицето, което подава оставка;
3. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
4. влизане в сила на присъда за умишлено престъпление от общ характер или на присъда за престъпление от частен характер срещу личността.
(3) В тези случаи изборът на нов член се провежда в срок до 1 месец по реда на чл. 40.
(4) Длъжността член на Обществения програмен съвет е почетна. За изпълнението й членовете на Обществения програмен съвет имат право на възнаграждение за всяко заседание, на което са присъствали, в размер на една минимална работна заплата, както и на командировъчни разходи за пътуванията, осъществени в изпълнение на техните задачи за сметка на бюджетите на БНР, съответно на БНТ.
Чл. 44. (1) Обществените програмни съвети представляват интересите на обществото по отношение на програмите на БНР и БНТ, като държат сметка за отразяването в тях на многообразието на мненията на гражданите.
(2) Обществените програмни съвети осъществяват следните правомощия, свързани с програмната дейност на БНР и БНТ:
1. формулират приоритетите на програмната политика на БНР и БНТ и определят пропорциите между информационните, образователни, културни, детски, развлекателни и други предавания в програмите;
2. утвърждават годишните, полугодишни и тримесечни програмни планове и програмните схеми на БНР и БНТ и определят квотите за участие на регионалните радио- и телевизионни центрове в създаването на националните програми на БНР, съответно на БНТ;
3. утвърждават правилниците, отнасящи се до дейността на журналистите и другите творчески работници, съгласно този закон и дават становище по структурите и вътрешните правилници на БНР, съответно на БНТ преди приемането им от Административните съвети, с оглед съобразяването им с изпълнението на програмните задачи;
4. определят критериите относно съдържанието и художествените качества на предаванията на външни продуценти и утвърждават правилници за включване в програмите на БНР и БНТ на предавания, създадени от външни продуценти и за съвместни продукции, както и правилници за създаване и изпълнение на български музикални и радиодраматични произведения на БНР и за филмовото телевизионно творчество на БНТ;
5. утвърждават правила за работата на БНР и БНТ по време на предизборни кампании, доколкото същите не са установени в закон;
6. отчитат и обобщават препоръките на слушателите и зрителите и предлагат мерки за тяхното възприемане в програмите;
7. взимат решения по сигнали на лица, държавни и общински органи, отнасящи се до програмната дейност на БНР и БНТ;
8. следят за прилагането на решенията на Националния съвет за електронни медии по приложението на този закон.
(3) Правомощията на Обществените програмни съвети по предходната алинея се отнасят и до програмната дейност на регионалните радио- и телевизионни центрове на БНР и БНТ.
Чл. 45. (1) На първото си заседание Общественият програмен съвет избира с обикновено мнозинство от всички членове на съвета председател от квотата по чл. 40, ал. 1, т. 2 и заместник - председател от квотата по 40, ал. 1, т. 1.
(2) Обществените програмни съвети провеждат редовни заседания веднъж на два месеца. На заседанията на съветите задължително присъстват Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ и директорите на регионалните радио- и телевизионни центрове.
(3) Обществените програмни съвети могат да поканят за участие в заседанията си:
1. членовете на Административния съвет на БНР, съответно на БНТ;
2. сътрудници на БНР и БНТ или на регионалните центрове, които да бъдат изслушвани по въпроси от тяхната компетентност.
(4) Заседанията за обсъждане на годишните програмни планове се свикват задължително през последното тримесечие на предходната календарна година.
(5) Обществените програмни съвети се свикват на извънредни заседания от председателите си, Административните съвети или Изпълнителните директори.
(6) Редовните заседания на Обществените програмни съвети са открити за журналисти. На всички заседания се води протокол, който е публичен.
Чл. 46. (1) Обществените програмни съвети провеждат заседания, ако на тях присъстват най-малко две трети от членовете. Поканата за редовно заседание се изпраща от председателя на съвета, а за извънредно - от органа, който свиква съвета.
(2) Решенията на съвета се вземат с мнозинство от всички членове.
(3) Членовете на Административните съвети и Изпълнителните директори на БНР и БНТ имат право на съвещателен глас. Тяхното неявяване на заседания не се отразява върху законосъобразността на решенията на съветите.
(4) Решенията на Обществените програмни съвети не подлежат на съдебен контрол.
Раздел IV
Изпълнителни директори на БНР и БНТ
Чл. 47. (1) Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ, организира и ръководи дейността на медията съобразно закона и решенията на Обществения програмен съвет и Административния съвет.
(2) Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ се избира от Националния съвет за електронни медии за срок от четири години.
(3) За Изпълнителен директор на БНР, съответно на БНТ може да бъде избирано лице с българско гражданство, с постоянен адрес на територията на страната, с висше образование, с трудов стаж не по-малко от пет години в радио- или телевизионна организация.
(4) Не може да бъде избирано за изпълнителен директор на БНР, съответно на БНТ лице, което е:
1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер или за престъпление от частен характер срещу личността;
2. едноличен търговец, собственик на капитала на търговски дружества, съдружник, управител, прокурист или член на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации, както и на организации с нестопанска цел, които осъществяват радио- или телевизионна дейност като обществени оператори;
3. било член на управителен или контролен орган, едноличен търговец, съдружник или акционер в дружество, прекратено поради несъстоятелност, в случай, че са останали неудовлетворени кредитори.
4. било щатен или нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност.
(5) По време на своя мандат Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ не може да бъде:
1. член на Националния съвет за електронни медии ;
2. член на Обществените програмни съвети на БНР и БНТ;
3. член на Административните съвети на БНР и БНТ;
4. да заема друга платена длъжност по трудов договор;
5. да заема изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии или коалиции и синдикати;
6. да е консултант и член на органи на управление и надзор на търговски дружества и кооперации;
7. да е член на управителни и контролни органи на юридически лица с нестопанска цел;
8. да получава под каквато и да е форма възнаграждения от друг радио- или телевизионен оператор, освен съгласно законодателството за интелектуална собственост.
(6) Едно лице не може да бъде избирано за изпълнителен директор на БНР, съответно на БНТ за повече от два последователни мандата.
Чл. 48. (1) Мандатът на Изпълнителния директор на БНР, съответно на БНТ се прекратява предсрочно от Националния съвет за електронни медии при освобождаване на лицето от длъжност или при смърт.
(2) Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ се освобождава предсрочно от длъжност от Националния съвет за електронни медии :
1. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
3. при влизане в сила на присъда за умишлено престъпление от общ характер или за престъпление от частен характер срещу личността;
4. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно изискванията към програмите на радио- и телевизионните оператори;
5. при установени по надлежен ред от компетентните органи финансови нарушения, при или по повод изпълнение на правомощията му по този закон, както и нарушения на данъчното и осигурително законодателство;
6. при постъпване на писмено заявление до председателя на Националния съвет за електронни медии от лицето, което подава оставка;
7. по предложение на Обществения програмен съвет и/или на Административния съвет на БНР, съответно на БНР по реда посочен в този закон.
(3) В срок до 1 месец от предсрочното прекратяване на мандата на Изпълнителния директор на БНР, съответно на БНТ, както и при смърт, Националният съвет за електронни медии избира нов изпълнителен директор.
(4) Предсрочното прекратяване на мандата по ал. 2, т. 5 и при смърт се обявява от председателя на Националния съвет за електронни медии .
Чл. 49. Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ:
1. осигурява оперативното изпълнение на решенията на Обществения програмен съвет относно програмната политика на медията;
2. определя творческите и реализационни екипи на предаванията;
3. осигурява оперативното изпълнение на решенията на Административния съвет по отношение технологичното, финансово и организационно развитие на медията;
4. осъществява оперативното ръководство на БНР, съответно на БНТ и на тяхното имущество;
5. представлява организацията пред всички физически и юридически лица в страната и чужбина;
6. осъществява правата на работодател по смисъла на Кодекса на труда, сключва и прекратява трудовите договори на служителите;
7. организира съставянето на проектобюджета и го внася в Административния съвет за утвърждаване;
8. организира изпълнението, приключването и отчитането на бюджета и го внася за приемане от Административния съвет;
9. на всяко тримесечие отчита дейността си пред Административния съвет. Отчетът се публикува по общодостъпен начин;
10. задължително свиква заседание на Административния или Обществения програмен съвет, когато решаването на даден въпрос е от тяхната компетентност.
Чл. 50. (1) Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ сключва със Националния съвет за електронни медии договор, с който му се възлага управлението.
(2) Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ получава месечно възнаграждение в размер на три четвърти от месечното възнаграждение на член на Националния съвет за електронни медии за сметка на бюджетите на БНР, съответно на БНТ.
Чл. 51. При отсъствие на Изпълнителния директор правомощията му се осъществяват от лице, определено по реда, предвиден в Правилника за организацията и дейността на БНР и БНТ.
Раздел V
Финансиране на БНР и БНТ
Чл. 52. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия съставят, изпълняват, приключват и отчитат самостоятелен бюджет.
(2) Административните съвети на БНР и БНТ приемат проектобюджета с включен в него проект на субсидия от държавния бюджет и го представят на Националния съвет за електронни медии за становище.
(3) Административните съвети на БНР и БНТ представят на Министерството на финансите проект за субсидия за включването й в проекта за Закон за държавния бюджет за съответната година.
(4) Министерството на финансите анализира представения от БНР и БНТ проектобюджет, определя размера и включва субсидия за дейността на БНР и БНТ в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(5) В приходната част на бюджета на БНР и БНТ постъпват:
1. средства от таксите за приемане на радио- и телевизионни програми;
2. субсидия от държавния бюджет;
3. собствени приходи от реклама и спонсорство;
4. дарения и завещания;
5. лихви;
6. други приходи, свързани с радио- и телевизионната дейност;
7. постъпления от други дейности.
(5) Бюджетът на БНР и БНТ се разходва за:
финансиране на дейността по чл. 83;
2. дълготрайни материални активи.
(6) Субсидията от държавния бюджет е:
1. годишна субсидия на базата на норматив за час програма, приет от Министерския съвет;
2. целева субсидия за дълготрайни материални активи.
(7) Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите на държавния бюджет.
(8) Превишаването на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се включва към бюджета за следващата година.
(9) Българското национално радио и Българската национална телевизия са освободени от заплащането на съдебни такси и разноски.
Чл. 53. (1) За финансиране дейността на БНР и БНТ домакинствата и юридическите лица заплащат месечна такса за приемане на радио- и телевизионни програми в размер на 1%, съответно 3% от минималната заплата за страната, определена от Министерски съвет.
(2) Всяко домакинство заплаща само една такса, независимо от броя на ползваните радио- и телевизионни приемници.
(3) Получените средства от събраните такси се разпределят за БНР и БНТ в съотношение 30%:60% от общата сума и не се включват в субсидията по чл. 52, ал. 4.
Чл. 54. (1) Освобождават се от заплащане на такси:
1. домакинство, член на което е лице с над 50 % инвалидизация;
2. домакинство, член на което е лице, получаващо социални помощи;
3. домакинства, в които няма радио- или телевизионен приемник.
(2) Лицата по ал.1 подават декларация за освобождаване от заплащането на такса за приемане на радио- и телевизионни програми.
Чл. 55. Не се плаща такса за приемане на радио- и телевизионни програми от здравни заведения, детски домове и градини, образователни, социални и културни институции, определени в списък, предложен от съответните министерства и ведомства и утвърден от Националния съвет за електронни медии . Списъкът се публикува по общодостъпен начин.
Чл. 56. Редът и условията за събиране и освобождаване от заплащането на такса за приемане на радио- и телевизионни програми се определят в Наредба на Министерски съвет.
Глава шеста
РАДИО – И ТЕЛЕВИЗИОННИ ОПЕРАТОРИ - СУБЕКТИ НА ЧАСТНОТО ПРАВО
Чл. 57. Радио- и телевизионните оператори – субекти на частното право са обществени и търговски.
Чл. 58. (1) Обществените радио- и телевизионни оператори са юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, притежаващи лицензия или удостоверение за регистрация за осъществяване на радио- и телевизионна дейност, издадени по реда на този закон.
(2) Обществените радио- и телевизионни оператори създават и разпространяват радио- и телевизионни програми, които отговарят на специалните изисквания на глава седма, раздел II от този закон.
Чл. 59. Обществените радио- и телевизионни оператори се финансират от:
1. собствени средства;
2. дарения и завещания;
3. приходи от реклама, спонсорство и радио- съответно телепазарни предавания.
Чл. 60. (1) Търговските радио- и телевизионни оператори са лица регистрирани по Търговския закон, притежаващи лицензия или удостоверение за регистрация за радио- и телевизионна дейност, издадени по реда на този закон.
(2) Търговските радио- или телевизионни оператори създават и разпространяват програми, които се подчиняват само на общите изисквания на този закон, както и на изискванията, заявени от оператора и вписани в лицензията или удостоверението за регистрация.
(3) Търговските радио- и телевизионни оператори се финансират от:
1. собствени средства;
2. приходи от реклама, спонсорство и радио- съответно телепазарни предавания.
3. постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност, включително абонаменти и такси за достъп.
Чл. 61. Далекосъобщителните оператори, притежаващи кабелни мрежи за препредаване на радио- и телевизионни програми и осъществяващи дейност по смисъла на ЗРТ и/или ЗД, се задължават приоритетно да излъчват чрез тях всички програми на обществени радио- и телевизионни оператори, които технически биха могли да бъдат приемани по местоживеене от техните абонати по безжичен път.
Дял четвърти
Радио – и телевизионни програми
Глава седма
Изисквания към радио- и телевизионните програми
Раздел І
Принципи на радио- и телевизионната дейност
Чл. 62. (1) При осъществяването на своята дейност радио- и телевизионните оператори се ръководят от следните принципи:
1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение и правото на информация;
2. закрила на честта, достойнството, доброто име и личните убеждения на гражданите;
3. съдействат за поддържане на търпимост и уважение между гражданите от различните вероизповедания и между вярващи и атеисти;
4. закрила на общочовешките ценности;
5. запазване на тайната на източника на информация;
6. гарантиране на правото на опровержение;
7. гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите;
8. съхраняване на качествата на българския език.
(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат разпространение на предавания в нарушение на принципите на ал. 1, особено предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или накърняващи добите нрави.
(3) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат разпространение на предавания в нарушение на принципите на ал. 1, особено предавания съдържащи порнография, или такива които могат да увредят физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните
(4) Разпоредбите на ал. 3 не се отнасят до предавания в кодиран вид и/или предавания, излъчвани между 23,00 и 6,00 ч., които са ясно обозначени чрез предхождащ ги аудио- и/или аудио-визуален знак или идентифицирани с визуален знак през цялото време.
(5) Предавания, които се излъчват между 6,00 и 23,00 ч., не нарушават разпоредбите на ал.2, но биха могли да увредят психическото, физическото или моралното здраве на малолетните и непълнолетните, следва да се означават със специална сигнализация.
Чл. 63. (1) Програмите на радио- и телевизионните оператори се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България.
(2) Програмите или отделни предавания на радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и на друг език, когато:
1. се разпространяват с образователна цел;
2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;
3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;
4. се препредават чуждестранни радио- и телевизионни програми.
Чл. 64. (1) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения.
(2) Най-малко 10 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от външни продуценти. Това съотношение трябва да бъде постигнато постепенно чрез отделяне на достатъчно средства за нови произведения, тоест произведения, които се разпространяват не по-късно от 5 години след тяхното създаване.
(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат за програми, които технически се приемат от ограничена част от населението, както и за програмите на местните и регионални радиооператори .
Чл. 65. Радио- и телевизионните оператори имат право да получават необходимата им информация от държавните и общинските органи, ако тя не съдържа предвидена от закон тайна.
Чл. 66. (1) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да използват точно и нетенденциозно получената информация.
(2) Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите.
Чл. 67. (1) Радио- и телевизионните оператори обозначават в своите програми съвместните продукции, предаванията, създадени от външни продуценти, с аудио- и/или аудио-визуален знак в началото, в края на съответното предаване, както и след прекъсванията за излъчване на реклама.
(2) Радио- и телевизионните оператори обозначават в своите програми включването на части от предавания на друг радио- или телевизионен оператор с аудио- и/или аудио-визуален знак в съответствие със Закона за авторското право и сродните му права.
Чл. 68. Радио- и телевизионните оператори създават и разпространяват програми само при уредени чрез писмен договор авторски и сродни на тях права.
Чл. 69. В съответствие с поетите от Република България задължения по влезли в сила международни договори:
1. телевизионните оператори имат право на кратки репортажи за отразяване на събития от голям обществен интерес, в случай че съществува опасност да бъде нарушено правото на информация на аудиторията поради упражняването на изключително право за разпространение на същите събития, притежавано от друг телевизионен оператор.
2. телевизионен оператор, който притежава изключително право за разпространение на събитие с голямо обществено значение, е длъжен да осигури на националната аудитория възможност да следи това събитие на живо или чрез репортажи по безплатната телевизия, съобразно мерките по чл.18, т.19.
Чл. 70. (1) Радио- и телевизионните оператори носят отговорност за съдържанието на създаваните и разпространяваните от тях програми.
(2) Радио- и телевизионните оператори не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са:
1. получени по официален ред;
2. цитати от официални документи;
3. точно възпроизвеждане на публични изявления;
4. основани на материали, получени от информационни агенции или от други радио- и телевизионни оператори;
(3) При цитиране на документи или устни изявления не се допускат изменения.
Чл. 71. Радио- и телевизионните оператори са длъжни незабавно и безвъзмездно да предоставят при поискване програмно време за служебни съобщения на представители на държавни органи в случаи на бедствие или на непосредствена заплаха за живота, сигурността и здравето на населението или на отделни лица.
Чл. 72. (1) Лица, държавни и общински органи, които са засегнати от изнесени в радио- или телевизионно предаване факти или считат фактите, които ги засягат за неверни, имат право на опровержение.
(2) Правото на опровержение по ал. 1 се упражнява по отношение на факти, изнесени в новини, актуално-публицистични и други информационни предавания.
(3) Правото на опровержение може да бъде упражнено от лицата и органите по ал. 1 в 14-дневен срок от деня на излъчването на предаването.
Чл. 73. (1) Искането за излъчване на опровержение се отправя в срока по чл. 72, ал. 3 до съответния радио- или телевизионен оператор в писмена форма и съдържа датата, часа на излъчване на предаването и оспорваните твърдения. Към искането се прилага текстът на опровержението.
(2) Опровержението следва да се ограничава до фактите от информацията, които се иска да бъдат опровергани и да не съдържа клевети или обидни квалификации. Продължителността на опровержението не трябва да надвишава времетраенето на оспорваните твърдения.
(3) Радио- и телевизионният оператор е длъжен да излъчи опровержението в следващото издание на същото предаване или в равностойно програмно време до 24 часа след получаването му, като не се допуска изменение, съкращаване или коментар на опровержението.
(4) Излъчването на опровержението е безплатно за лицата по чл. 72, ал.1.
(5) Радио- или телевизионният оператор може да откаже излъчването на опровержение, ако то не отговаря на изискванията на ал.1 и ал.2, в срок до 3 дни след получаване на искането. Отказът за излъчване на опровержението е писмен и мотивиран.
Чл. 74. (1) Радио- и телевизионните оператори не могат да създават и разпространяват предавания, съдържащи информация, свързана с личния и семеен живот на гражданите, без тяхно съгласие.
(2) Радио- и телевизионните оператори могат да включват в предаванията си информация от обществен интерес относно личния живот на публични личности.
(3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат, когато по отношение на лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.
Чл.75. (1) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да записват разпространяваните от тях програми и предавания и да съхраняват записите, непроменени в продължение на 3 месеца, считано от датата на излъчването им.
(2) В случай, че в срока по ал. 1 бъде предявен иск срещу радио- или телевизионния оператор във връзка със съдържанието на предаване или програма или в срока по чл. 73 постъпи искане за опровержение, записите се пазят до приключване на делото или до излъчване на съответния отговор. Записите по ал. 1 се съхраняват и при писмено искане от Националния съвет за електронни медии за срока указан в него, но не по-дълъг от 1 година.
(3) Лице, което твърди, че е било засегнато в предаване, има право на копие от записа, изготвено за негова сметка в срок до три дни от постъпване на писменото искане.
Чл. 76. (1) Радио- и телевизионните оператори не са длъжни да разкриват източниците на информация, освен по разпореждане на съда в рамките на висящо производство.
(2) Журналистите не са длъжни да разкриват източниците на информация не само пред аудиторията, но и пред ръководството на оператора, освен в случаите по ал. 1.
(3) Журналистите са длъжни да пазят в тайна източника на информация, ако това изрично е поискано от лицето, което я е предоставило.
(4) Радио- и телевизионните оператори имат право да включват в предавания информация от неизвестен източник, като изрично посочват това,
Чл. 77. (1) Журналистите и творческите работници, сключили договор с радио- и телевизионни оператори не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи, извън органите на управление на радио- и телевизионните оператори.
(2) Публична критика спрямо програмната политика на радио- и телевизионни оператори от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя.
(3) Журналистите, сключили договори с радио- и телевизионни оператори, имат право да откажат да изпълнят възложена задача, ако тя противоречи на разпоредбите на този закон или на съответните договори или е несъвместима с техните лични убеждения. Не може да бъде отказвана техническо-редакционна обработка на програмен материал и на новини.
Чл. 78. (1) Между собствениците и/или управителните органи на радио- и телевизионните оператори и журналистите, сключили договори с тях могат да се договарят редакционни статути.
(2) Редакционните статути съдържат:
1. мерки за осигуряване на свободата и персоналната отговорност на журналистическия труд при изпълнение на поставената задача;
2. гаранции за защита на журналистите от влияние върху работата им;
3. професионално-етични норми за поведение и редакционна дейност;
4. правила за вземане на решения, които се отнасят до редакционната дейност;
5. правила за създаване, организация и дейност на вътрешен орган за разрешаване на възникнали спорове при редакционната работа по създаване на програмите;
6. гаранции за достоверност и полезност на информацията в новинарски, публицистични и икономически предавания.
Раздел II
Програми на обществените радио- и телевизионни оператори
Чл. 79. Обществените радио- и телевизионни оператори създават и разпространяват програми, които:
1. включват политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация;
2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез излъчването на български и чужди образователни и културни предавания за всички възрастови и социални групи;
3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, на националната наука, на образованието и културата на всички български граждани, без оглед на етническата им принадлежност;
4. включват новинарски и актуално-публицистични предавания, които отразяват различните идеи и убеждения в обществото, като по спорни въпроси от обществен интерес в предаването трябва да бъдат представени балансирано различни гледни точки;
5. поощряват създаването на произведения от български автори;
6. поощряват българското изпълнителско изкуство;
7. включват предавания, насочени към детската и младежка аудитория, включително такива, които съдействат за закрилата и хармоничното развитие на децата, допринасят за тяхното социално, духовно и морално благосъстояние, като ги информират за техните права.
Раздел III
Програми на БНР и БНТ
Чл. 80. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават и разпространяват национални и регионални програми, програми за чужбина, програми за българите зад граница, както и предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.
(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни да предлагат в програмите си изчерпателен преглед на събитията във всички съществени области на живота в страната и чужбина. Основна цел на програмите им е подпомагането на свободното формиране на лично и обществено мнение.
Чл. 81. (1) Регионалните радио- и телевизионни програми на БНР и БНТ са предназначени изключително за населението в съответните региони и се отличават със собствен облик, съобразен със спецификата на региона.
(2) Регионалните радио- и телевизионни програми на БНР и БНТ трябва да отразяват в частност събития от местно значение, местни политически и културни прояви, както и да запознават публиката с икономическото и социално развитие на региона.
(3) Регионалните радио- и телевизионни центрове могат да уговарят помежду си сътрудничество при производството на програми.
(4) Регионалните радио- и телевизионни центрове участват при създаването и подготвянето на националните радио и телевизионни програми. БНР и БНТ гарантират квоти за участие на регионалните програми в рамките на националните програми по реда, посочен в този закон.
Чл. 82. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават и разпространяват програми, които:
1. са предназначени за всички граждани на Република България, като те не могат да служат едностранно на интересите на която и да е партия, икономическа или обществена група;
2. спомагат за издигане на обществения морал;
3. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност;
4. осигуряват достъп до националното и европейското културно наследство;
5. включват предавания, които информират, образоват и развличат;
6. включват новинарски и актуално-публицистични предавания, които отразяват различните идеи и убеждения в обществото, като по спорни въпроси от обществен интерес в предаването трябва да бъдат представени балансирано различни гледни точки;
7. стимулират равнопоставеността между гражданите независимо от техния пол, произход, политическа, религиозна, или етническа принадлежност, като съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между тях;
8. предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот;
9. включват предавания за детската и младежка аудитория;
10. включват предавания за граждани в неравностойно положение, включително излъчват специализирана и достъпна информация за инвалидите;
11. отразяват организираните от държавата и съответните министерства и ведомства мероприятия за подпомагане на науката, спорта, културата и образованието;
(2) В цялостната си програмна дейност БНР и БНТ се ръководят от изискванията за обективност и безпристрастност.
(3) Информационните предавания трябва да са всестранни и правдиви.
(4) Използване на информация от анонимни източници не се допуска.
(5) БТА предоставя за нуждите на новинарската и актуално-публицистичната дейност на БНР и БНТ безвъзмездно информационни продукти и услуги чрез своите информационни източници в страната и чужбина.
Чл. 83. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават собствени програми и предавания.
(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да възлагат производството на отделни предавания на трети лица – външни продуценти.
(3) Създаването на предавания по предходната алинея се осъществява чрез конкурс и сключване на договор по ред, определен в Правилника за включване в програмите на БНР и БНТ на предавания, създадени от външни продуценти.
(4) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да сключват договори с други радио- и телевизионни оператори и лица, работещи в сферата на аудиовизията за доставка, обмен или съвместно производство на предавания.
(5) Новини и актуално- публицистични предавания с политическа и/или икономическа тематика, включени в програмите на БНР и БНТ, могат да бъдат продуцирани и създавани само Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Чл. 84. БНР и БНТ имат право да включват безплатно в новините си репортажи и информации за събития, за които друг радио- или телевизионен оператор има изключителни права за отразяване, в съответствие със Закона за авторското право и сродните му права, като задължително обявяват източника на информация.
Чл. 85. Българското национално радио и Българската национална телевизия подпомагат създаването и разпространението на национална аудио, и/или аудио-визуална продукция, като отделят за създаване на ново производство, както следва:
1. Българското национално радио - за създаване, производство и разпространение на български музикални и радиодраматични произведения не по-малко от 5 на сто от субсидията на държавния бюджет.
2. Българската национална телевизия - за производство и разпространение на българско филмово и телевизионно творчество не по-малко от 10 на сто от субсидията на държавния бюджет.
Чл. 86. (1) Право на обръщение по БНР и БНТ имат Президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд. Правото може да бъде реализирано от официално упълномощени лица от администрацията или състава на съответния орган.
(2) По решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.
(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.
Чл. 87. (1) БНР и БНТ могат да предоставят програмно време за обръщение към вярващите и за предаване на значими религиозни церемонии по искане от:
1. Българската православна църква;
2. други официално регистрирани вероизповедания.
(2) Условията и редът за предоставяне на програмно време по ал. 1 се определят в правилника за организацията и дейността на БНР и БНТ.
Чл. 88. Условията и редът за предоставяне на програмно време по БНР и БНТ по време на предизборни кампании се определят със закон.
Чл. 89. (1) БНТ предоставя програмно време за излъчване на игри, организирани от “Български спортен тотализатор”, с цел подпомагане на спорта.
(2) Условията и редът за предоставяне на програмно време за излъчване на тото-игрите се урежда с договор между БНТ и “Български спортен тотализатор”.
Глава осма
РЕКЛАМА, РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПАЗАР И СПОНСОРСТВО
Раздел I
Общи положения
Чл. 90. (1) Радио- и телевизионните оператори имат право да създават и да включват в програмите си реклама.
(2) Предаванията, включени в програмите на радио- и телевизионните оператори, могат да бъдат спонсорирани.
(3) Дейностите по включване на реклама в програмите и спонсориране на предаванията се подчиняват на изискванията на този закон и на други закони, приложими към тази сфера.
(4) Рекламата, радио- или телевизионния пазар и спонсорството следва да са съобразени с изискванията за лоялна конкуренция съгласно действащото законодателство.
Чл. 91. Включването на реклама или радио- или телевизионен пазар в програмите, както и спонсорирането на предаванията се уреждат с писмени договори.
Раздел II
Реклама
Чл. 92. (1) Не се допуска включването в програмите на реклама, която насърчава поведение, вредно за здравето и/или личната сигурност на гражданите, както и поведение, с което се уврежда околната среда.
(2) Не се допуска включването в програмите на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми.
(3) Не се допуска включването в програмите на реклама, основана на национална, политическа, етническа, религиозна, расова, полова или друга дискриминация.
(4) Забранява се реклама, която използва средства за подсъзнателни внушения.
(5) Скритата реклама е забранена.
(6)Забранява се рекламата на тютюневи изделия и на тютюнопушенето.
(7) Не се допуска рекламирането на наркотици и на други психотропни вещества.
(8) Забранява се реклама, в която се използват държавния герб и химна на Република България.
(9) Не се допуска реклама с аудио- и/или визуално участие на лица на изборни длъжности в държавното управление и на действащи в операторите журналисти - водещи на новини, на актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика.
(10) Не се допуска реклама на лекарствени продукти и медицинско лечение, разрешени за ползване само по лекарско предписание.
(11) Не се допускат реклами по време на предавания, отразяващи национални чествания и религиозни служби.
(12) Не се допускат платени репортажи в новини и актуално-публицистични предавания с политическа тематика.
Чл. 93. Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат рекламодателите да оказват влияние върху съдържанието, представянето и програмирането за излъчване на предаванията в техните програми.
Чл. 94. (1) Не се допускат реклами с еротично съдържание с аудио- и/или визуално участие на малолетни и непълнолетни или предназначени за тях.
(2) В рекламите, насочени към децата или с аудио- и/или визуално участие на деца, трябва да се избягва всичко, което може да влияе отрицателно на тяхното физическо, умствено и нравствено развитие.
(3) Рекламата, насочена към непълнолетни трябва да отговаря на следните условия:
1. да не призовава непълнолетните да закупуват стока или да ползват услуга, като се възползва от тяхната неопитност или доверчивост;
2. да не се възползва от особеното доверие, което непълнолетните изпитват към родители, учители и други лица;
3. да не показва непълнолетни в опасни ситуации;
4. да не подтиква пряко малолетните и непълнолетните да сключват договори за продажба или наемане на стоки и услуги, които се представят, или да убеждават своите родители или други лица да купуват стоките или услугите.
Чл. 95. (1) Рекламите на стоки и услуги, за чието производство или търговия се изисква специално разрешение, могат да бъдат включвани в програмите на радио- и телевизионните оператори само след като рекламодателят представи необходимото разрешение.
(2) Рекламата на всички видове алкохолни напитки се подчинява на следните изисквания:
1. да не е насочена към малолетни и непълнолетни или да се излъчва в предавания за тях;
2. да не използва малолетни и непълнолетни или лица, които изглеждат такива като изпълнители и да не представя малолетни и непълнолетни или лица, които изглеждат такива при употребата алкохолни напитки;
3. в съдържанието на рекламата употребата на алкохол да не се свързва със спортни и физически постижения или с управлението на превозни средства;
4. да не се твърди, че алкохолните напитки притежават терапевтични качества, имат стимулиращ или успокояващ ефект, или че решават лични проблеми;
5. да не насърчава прекалената консумация на алкохолни напитки или да представя въздържанието или умереността в отрицателна светлина;
6. да не подсказва, че високото алкохолно съдържание допринася за положителните качества на алкохолните напитки;
7. да не създава впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех.
Чл. 96. Рекламата на лекарствени продукти и на медицинско лечение се включва в програмата, ако е съобразена с изискванията на действащото законодателство.
Чл. 97. Виртуалната реклама е допустима в предавания, когато чрез нея бъдат заместени и без това съществуващи на мястото на събитието и появяващи се на екрана площи с рекламни изображения. В началото и в края на предаването изрично се обозначава използването й чрез аудио- или съответно аудио-визуални средства.
Чл. 98. Рекламата трябва ясно да се разпознава като такава и да бъде отделена от другите части на програмата чрез визуални и/или звукови средства.
Чл. 99. (1) Рекламата се включва в програмите под формата на рекламни блокове. По изключение в програмите могат да бъдат включени и отделни реклами.
(2) Рекламата се включва в програмата между отделните предавания. Тя може да бъде включена и в самото предаване само при условие, че не се нарушават неговата цялост и качество, авторски и сродни права.
(3) В предавания, съставени от отделни части рекламите могат да бъдат разполагани между тези части.
(4) При предаване на спортни събития и състезания рекламите се разполагат между отделните части или в прекъсванията на събитието или състезанието.
Чл. 100. (1) Не се прекъсват за реклама новини, актуално-публицистични предавания, коментари и анализи с политическа и икономическа тематика, както и детски предавания.
(2) Не се прекъсват за реклама документални филми, когато тяхното времетраене е по-малко от тридесет минути.
Чл. 101. (1) Аудио-визуални произведения, като игрални или телевизионни филми, с изключение на серии, сериали, забавни предавания и документални филми, могат да бъдат прекъсвани за реклама След всеки изтекъл период от 45 мин., при условие че времетраенето на предаването или на филма надвишава 45 мин. По-нататъшното прекъсване е възможно, ако тяхното времетраене надвишава поне с 20 мин. два или повече пълни периода от 45 мин.
(2) Между две последователни прекъсвания за реклама в предавания, различни от тези по ал. 1, следва да е изтекъл период от най-малко 20 мин.
Чл.102. (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:
1. за обществените радио- и телевизионни оператори - 6 мин. на час;
2. за търговските оператори - 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час.
(2) Ограниченията по предходната алинея не се отнасят до автореклама, съобщения от обществен интерес и призиви за благотворителност, излъчвани безплатно
Чл.103. (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма на БНР и БНТ не може да надвишава:
1. за БНР – 6 мин. на час;
2. за БНТ – 20 мин. на денонощие, но не повече от 4 мин. на час
(2) Ограниченията по ал. 1, не се отнасят до рекламата, включена в предавания на БНР и БНТ отразяващи прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на Националния съвет за електронни медии . В този случай се прилага разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 2.
Чл.104. Времетраенето на информационно- рекламните филми, интервюта и съобщения с рекламна цел се включва в лимитите по чл. 102 и чл. 103.
Раздел III
Радио- и телевизионен пазар
Чл. 105. (1) Разпоредбите по чл. 92- 96 относно рекламите се прилагат и за радио, съответно телевизионния пазар.
(2) Телевизионният пазар трябва да бъде обозначен като такъв чрез ясно различаван на екрана надпис през цялото негово времетраене.
(3) Радиопазарът трябва да бъде обозначен като такъв чрез ясно различаван говорно-звуков сигнал в началото, края и периодично по време на неговото времетраене.
(4) Телевизионният пазар не може да призовава непълнолетни лица към сключване на договори за продажба или наем на стоки и услуги.
Чл. 106. Формите на радио- и телевизионен пазар са:
1. програми със специализиран профил посветени на радио- или телевизионния пазар;
2. радио- съответно телепазарен прозорец;
3. радио- съответно телепазарен спот.
Чл. 107. Програми със специализиран профил, посветени на радио- или телевизионния пазар, се създават и разпространяват само от търговски радио- или телевизионни оператори. По отношение на тези програми не се прилагат ограниченията на чл.102, ал. 1, т. 2.
Чл. 108. (1) Радио- съответно телепазарният прозорец е с минимална продължителност 15 мин.
(2) Общият брой на радио- и телепазарните прозорци в една програма не може да бъде повече от осем НСЕМ за едно денонощие, а общото им времетраене не може да надхвърля три часа за едно денонощие.
(3) Времетраенето на радио- съответно телепазарния прозорец не се включва в лимитите по чл. 102, ал. 1.
Чл. 109. (1) Времетраенето на един радио, съответно телепазарен спот не може да надвишава 90 секунди. Общото времетраене за излъчване на радио, съответно телепазарни спотове не може да надвишава 5% от програмното време за деня и общото времетраене на рекламата не може да надвишава 12 минути на час.
(2) Включването на радио, съответно телепазарен спот в програмите на радио- и телевизионните оператори трябва да отговаря на изискванията на чл.99, чл.100 и чл.101.
Раздел IV
Спонсорство
Чл. 110. (1) Отделните предавания на операторите могат да бъдат спонсорирани изцяло или отчасти.
(2) Спонсорираните предавания трябва да бъдат ясно идентифицирани като такива в началото и/или в края им чрез обозначаване на спонсора с аудио-визуални средства. При обозначаването се допуска използването на движеща се картина.
(3) Обявяването на спонсора извън случаите по ал. 2, включително в авторекламна рубрика, се счита за реклама и се подчинява на правилата за реклама, съгласно този закон.
(4) За обозначаване на спонсора могат да се използват неговото име или фирма и/или емблема, и/или търговската му марка.
Чл. 111. (1) Не могат да бъдат спонсори на предавания политически партии и организации, както и религиозни организации.
(2) Не могат да бъдат спонсори на предавания лица, чиято основна дейност е производството на стоки и услуги, забранени за рекламиране.
(3) Не могат да бъдат спонсорирани новини и актуално-публицистични предавания, коментари и анализи с политическа и икономическа тематика. Изключение се допуска за спортните новини.
(4) Спонсорирането на рекламни блокове и на радио, съответно телевизионен пазар е недопустимо.
Чл. 112. Спонсорът няма право да оказва влияние върху съдържанието, представянето и програмирането за излъчване на спонсорираното предаване.
Чл. 113. В спонсорирано предаване не може да се призовава към продажба, купуване или използване на стоки и услуги на спонсора или на трето лице, особено чрез споменаване на тези стоки и услуги в съответното предаване.
Дял пети
ЛИЦЕНЗИРАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ
НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ОПЕРАТОРИ
Глава девета
Общи положения
Чл. 114. (1) Радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване се осъществява въз основа на лицензия, издадена от Националния съвет за електронни медии и в съответствие със стратегията по чл. 6.
(2) Лица, които желаят да създават и разпространяват радио- или телевизионни програми чрез друг технически способ за пренос на радио- или телевизионен сигнал, различен от наземното радиоразпръскване, подлежат на регистрация.
(3) Националният съвет за електронни медии разработва съвместно с Комисията за регулиране на съобщенията правила за лицензиране или регистриране на радио- и телевизионните оператори, които разпространяват програми с цифрови платформи, при спазване на изискванията за гарантиране разпространението на програмите на БНР и БНТ и гарантиране на възможностите за развитие на програмите на другите лицензирани ефирни радио- и телевизионни оператори.
Чл. 115. (1) Не могат да кандидатстват за лицензия и да осъществяват радио- или телевизионна дейност:
1. лица, на които е отказано или е отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност по § 8а, ал. 1, т. 2 от Закона за застраховането;
2. лица, в които лица по т. 1 или съдружниците или акционерите в тях притежават дялово участие;
3. лица, които не могат да докажат собствеността на имуществото си или на капитала, по чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;
4. лица, в които лица по т. 3 или съдружниците или акционерите в тях притежават дялово участие;
5. лица, които през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензиране или заявлението за регистрация, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;
6. лица, в които лица по т. 5 или съдружниците или акционерите в тях притежават дялово участие;
7. юридически лица, в които пряко или чрез свързани лица по смисъла на Търговския закон участват лица, лично отговорни за връщане на кредити отпуснати на лица, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за информация относно необслужвани кредити;
8. лица, в които пряко или чрез свързани лица по смисъла на Търговския закон участват лица- съдружници или акционери в юридически лица с предмет рекламна дейност и “социологическа дейност”, с изключение на радио- и телевизионните оператори и издатели;
9. юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет "охранителна дейност" или осъществяват охранителна дейност;
10. далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара;
11. лица, които през последната година, предхождаща кандидатстването за лицензиране или заявлението за регистрация, са получили отказ за същия вид дейност; или издадена по този закон лицензия им е била отнета; или тяхна регистрацията на радио- или телевизионен оператор е била заличена;
12. лица, които притежават дялове, акции или друг вид права за участие в радио- и телевизионни оператори над допустимия размер според антимонополното законодателство на Република България;
(2) Лицензия за национален радио- или телевизионен оператор не се издава на лице, или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, които притежават лицензия от същия вид, за радио- и телевизионна дейност с регионален или местен обхват, което в три дневен срок от влизане в сила на решението по чл. 124, ал. 1 не се откажат от нея, с изключение на БНР и БНТ.
Глава десета
Лицензиране на радио- и телевизионните оператори
Чл. 116. (1) Лицензия се издава след провеждане на конкурс.
(2) За лицензия могат да кандидатстват само лица, регистрирани по Търговския закон или Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Чл. 117. (1) Процедурата за провеждане на конкурс се открива по искане на заинтересовано лице или по инициатива на Националния съвет за електронни медии. В искането, отправено до Националния съвет за електронни медии , лицето задължително посочва:
1. характера на осъществяваната дейност – като обществен или търговски радио- и телевизионен оператор;
2. програмен профил;
3. желания териториален обхват, съответно населени места.
(2) В искането, по ал.1 лицето може да посочи и желана/-и точка/-и на излъчване.
(3) Националният съвет за електронни медии в 14-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 или по собствена инициатива писмено изисква от Комисията за регулиране на съобщенията информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободните радиочестоти, допустимите мощности на излъчване, възможните точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация.
(4) Комисията за регулиране на съобщенията представя на Националния съвет за електронни медии своето решение по запитването в срок до три месеца, а когато е необходимо международно координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти - в срок до 6 месеца, спазвайки изискванията за ефективно и съвместимо използване на радиочестотния спектър и в съответствие със стратегията по чл. 6.
(5) При положително решение по ал. 4, Комисията за регулиране на съобщенията прилага проект на лицензия за далекосъобщителна дейност съгласно изискванията на Закона за далекосъобщенията.
Чл. 118. (1) В 14-дневен срок от получаване на отговора и в съответствие със стратегията по чл. 6 Националният съвет за електронни медии взима решение за откриване на конкурс или конкурси съобразно наличните свободни радиочестоти.
(2) Решението по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" и съдържа информация за:
1. характера на осъществяваната дейност – като обществен или търговски радио- и телевизионен оператор;
2. териториален обхват на свободните честоти;
3. програмния профил;
4. мястото, срока и реда за закупуване на конкурсните документи;
5. мястото, срока и реда за подаване на заявление за участие;
(3) Крайният срок за подаване на заявленията за участие е не по-рано от 40 и не по-късно от 60 дни, считано от крайния срок за закупуване на конкурсните книжа.
(4) Националният съвет за електронни медии взима решение относно класирането на кандидатите не по-късно от 30 дни от крайния срок за подаване на заявления за участие в конкурса.
(5) В случай, че се обявяват няколко конкурса, съобразно наличните свободни радиочестоти, те се провеждат едновременно.
Чл. 119. Конкурсните документи съдържат:
1. проект на лицензия за далекосъобщителна дейност съгласно изискванията на Закона за далекосъобщенията;
2. географска карта на териториалното покритие;
3. условия за вида радио- или телевизионна дейност – търговска или обществена;
4. изисквания относно програмния профил;
5. минимална среднодневна продължителност на програмата;
6. искани темпове на развитие на дейността;
7. изисквания, свързани с творческите, финансови и технически възможности и опит на кандидатите;
8. технически изисквания за вида и качеството на радио- съответно телевизионния сигнал;
9. изисквания за опазване на околната среда;
10. стойностите на всички лицензионни такси, подлежащи на заплащане при осъществяване на дейността съгласно условията на обявения конкурс;
11. критериите за оценка и тяхната относителна тежест при определяне на комплексната оценка както и правила за оценяване при спазване на изискването за приоритет на оценката на програмния проект.
Чл. 120. (1) Кандидатите за лицензия за радио- и телевизионна дейност подават писмено заявление до Националния съвет за електронни медии, към което прилагат следните документи:
1. учредителен акт;
удостоверение за съдебна регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице;
удостоверение от данъчната служба за платени данъци към момента на подаването на заявлението;
удостоверение за актуално състояние;
декларация, че не са налице обстоятелства по чл. 115.
програмен проект, програмна концепция, програмен профил, програмна схема, списък на допълнителни радио- и телевизионни услуги;
планиран способ/-и за разпространение на програмата/-ите.
доказателства за търговски и отстъпени авторски права за защитени произведения в техните програми и за отстъпени сродни права за разпространение на предавания. За доказателства се считат и предварителни договори за отстъпени авторски и сродни права, както и договори, сключени под условие за отстъпване на авторски и сродни права след спечелването на конкурс.
списък на медийните и рекламни предприятия, в които те или свързани с тях лица по смисъла на Търговския закон са акционери или съдружници;
проект на бизнесплан за осъществяване на дейността;
доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността;
документи, доказващи произхода на капитала за последните три години предшестващи годината на кандидатстването, включително заверен счетоводен отчет за посочения период;
предварителен технически проект за осъществяване на дейността, съобразен с конкурсните книжа;
декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсните книжа;
документи, удостоверяващи закупуването на конкурсните документи;
други документи, свързани с конкурсната процедура.
(2) Националният съвет за електронни медии извършва проверка за редовността на подадените документи по ал.1.
(3) При констатиране на пропуски и недостатъци в документите по ал. 1 на кандидатите се дава 7-дневен срок за отстраняването им, като срокът тече от уведомяването. Ако пропуските и недостатъците не бъдат отстранени до изтичане на срока, документите на кандидата не се разглеждат.
Чл. 121. (1) Лицензията е лична. Тя не може да бъде прехвърляна.
(2) Промяна на над 10% от собствеността, респ. капитала на лицензираните радио- и телевизионни оператори се допуска от Националния съвет за електронни медии при спазване на изискванията към лицата за първоначално лицензиране и след положително становище от Комисията за защита на конкуренцията относно липсата на предпоставки за възможни нарушения на антимонополното законодателство на Република България.
(3) При промяна в собствеността на лицензираните радио- и телевизионни оператори Националният съвет за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията в срок от 14 дена.
Чл. 122. (1) Лицензиите се издават за срок от 15 г. Срокът може да бъде продължен с решение на Националния съвет за електронни медии по искане на лицензианта, като общата му продължителност не може да бъде над 25 г.
(2) Срокът на лицензията по Закона за далекосъобщенията трябва да отговаря на срока на лицензията по този закон.
Чл. 123. (1) Лицензията за радио- и телевизионна дейност съдържа:
1. датата на издаване на лицензията;
2. наименованието (фирмата) и седалището на радио- или телевизионния оператор;
3. имената и адресите на физическите лица – собственици на капитала на съответното/-ите дружество/-а;
4. вида (обществен или търговски);
5. срока на лицензията;
6. началната дата на разпространение на програмата;
7. програмния профил;
8. пропорциите между различните жанрове в предаванията в среднодневно и годишно измерение;
9. обхвата на разпространение съгласно проектолицензията по чл. 119, т.1 и т.2;
10. техническите и други изисквания към програмите.
(2) В лицензията се включват задължения за спазване на програмните изисквания на глава седма в зависимост от вида на оператора - обществен или търговски, включително период и график за постигане на предвидените в чл. 64, ал. 1 и ал. 2 съотношения.
Чл. 124. (1) Националният съвет за електронни медии на основание на конкурсните документи, критериите по чл. 119, т. 11 и комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания класира кандидатите и взема решения за издаване на лицензия за радио- или телевизионна дейност и на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност чрез използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване от Комисията за регулиране на съобщенията на кандидата, класиран на първо място.
(2) Критериите по чл. 119, т. 11 задължително включват критерии за оценка на кандидатите от гледна точка на техните творчески, финансови и технически възможности и опит за осъществяване на дейността. При комплексната оценка на кандидатурите и при равни други условия, приоритет има оценката на програмния им проект.
(3) В тридневен срок от влизане на решението по ал. 1 в сила Националният съвет за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията. В десетдневен срок Националният съвет за електронни медии издава лицензия за радио- и/или телевизионна дейност, а Комисията за регулиране на съобщенията издава индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.
Чл. 125. (1) В случай, че в 10-дневен срок от решението на Националния съвет за електронни медии одобреният кандидат се откаже от издаването на лицензиите, те се предлагат на участника, класиран на второ място.
(2) При отказ и на втория участник процедурата се прекратява.
Раздел III
Надзор, изменение, продължаване срока и прекратяване на лицензията.
Промени в собствеността
Чл. 126. Надзорът за спазването на този закон и за изискванията по лицензията се осъществява от съответните длъжностни лица на Националния съвет за електронни медии.
Чл. 127. При наличието на данни за нарушения Националният съвет за електронни медии в срок от един месец е длъжен да разгледа и обсъди представените документи и да вземе решение относно налагане на санкция по този закон и/или отнемане на лицензията.
Чл. 128. (1) Националният съвет за електронни медии взима решение за изменение на лицензиятa след мотивирано искане на съответния радио- или телевизионен оператор при необходимост за развитие и подобряване на дейността му или при промени в законодателството.
(2) Изменение на лицензията е допустимо спрямо продължителността на програмата и програмната концепция, ако не се нарушава принципът за плурализъм на мненията.
Чл. 129. (1) Не по-късно от шест месеца преди изтичането на срока на лицензията лицензиантът следва да заяви намерение за продължаване срока на лицензията.
(2) Националният съвет за електронни медии разглежда искането за продължаване срока на лицензията по ал. 1 и в срок до три месеца преди изтичането му взима решение по искането и писмено уведомява лицензианта.
(3) В случаите на положително решение по ал. 2 Националният съвет за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която в 10-дневен срок продължава срока на индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.
Чл. 130. Лицензията се прекратява автоматично със:
1. изтичането на срока;
2. отнемането й;
3. прекратяването на юридическото лице или смърт на физическото лице - едноличен търговец;
4. предсрочно по искане на лицензианта.
(2) При прекратяване на лицензията за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на този закон Комисията за регулиране на съобщенията прекратява в 10-дневен срок съответната индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.
Чл. 131. (1) Лицензията се отнема от Националния съвет за електронни медии при:
1. груби нарушения на чл. 62, ал.2 и 3;
2. системни нарушения на чл. 62, ал. 1, т. 5 и т.7, чл. 66, ал. 2, чл. 69, т. 2, чл. 72, чл. 79, т. 4, чл. 92, ал. 3, ал. 6, ал. 7, ал. 12, чл. 94, ал. 1, в рамките на една календарна година;
3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 120 или използване на документ с невярно съдържание.
(2) При констатиране на мълчалива, фактическа промяна на дейността на лицензиран радио- или телевизионен оператор по отношение на нейния вид - обществена или търговска, Националният съвет за електронни медии взима решение за отнемане на лицензията.
(3) Лицето по ал. 2 може да кандидатства на общо основание за лицензия от другия вид.
Чл. 132. (1) Отнемането се извършва след отправяне на писмено предупреждение с определен срок за отстраняване на нарушението.
(2) Националният съвет за електронни медии отнема лицензията, ако в срока по ал. 1 лицензиантът не е отстранил нарушението.
(3) Срокът, в който лицето не може да кандидатства за нова лицензия, е две години.
Чл. 133. При отнемане на лицензия, издадена по реда на този закон, Комисията за регулиране на съобщенията отнема в 10-дневен срок съответната индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.
Чл. 134. С прекратяването или отнемането на лицензията лицензиантът е длъжен незабавно да преустанови радио- и телевизионната си дейност.
Раздел IV
Регистриране на радио- и телевизионни оператори
Чл. 135. (1) Лицата по чл. 114, ал. 2 подават пред Националния съвет за електронни медии заявление за регистрация, към което прилагат документите по чл. 120, ал. 1, т. 1-12.
(2) Националният съвет за електронни медии се произнася по искането за регистрация с решение в 14-дневен срок от постъпване на документите. При непълнота и нередовност на документите се прилага чл. 120, ал. 3.
(3) Националният съвет за електронни медии може да откаже регистрация само ако представените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема противоречат на разпоредбите на закона или ако нередовностите по ал. 2 не бъдат отстранени в срок. При регистрирането не могат да се поставят ограничения, свързани с обхвата на разпространение на програмата.
(4) Въз основа на решението по ал. 2 Националният съвет за електронни медии издава на заявителя удостоверение, което съдържа:
1. наименованието (фирмата) и седалището на радио- или телевизионния оператор;
2. имената и адресите на физическите лица – собственици на капитала на съответното/-ите дружество/-а;
3. наименованието на програмата;
4. вида (обществен или търговски);
5. програмния профил;
6. началната дата на разпространение на програмата;
7. обем програма в среднодневно и годишно измерение.
(5) Регистрациите са безсрочни.
Чл. 136. (1) Регистрираният оператор е длъжен да уведомява Националния съвет за електронни медии за всяка промяна в условията на разпространението, програмния профил и програмното време в 14- дневен срок от настъпването й.
(2) Регистрацията се заличава при условията и по реда на чл. 131 и чл. 132, ал.1 и 2, както и за системни нарушения на чл. 31, ал.3.
Чл. 137. Далекосъобщителен оператор, разпространяващ радио- или телевизионни програми, се задължава да предоставя на Националния съвет за електронни медии на всеки 6 месеца актуализиран списък на препредаваните програми и документи, свързани с придобиване на тези права.
Раздел V
Лицензионни и регистрационни такси
Чл. 138. (1) Лицензираните и регистрираните радио- и телевизионни оператори заплащат първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси, както и такси за изменение, прекратяване и продължаване срока на лицензията, съответно такси за изменение и прекратяване на регистрацията, определени в Тарифа за таксите, приета от Министерския съвет по предложение на Националния съвет за електронни медии .
(2) Първоначалната лицензионна, съответно регистрационна такса се събира за дейността по издаването на лицензията/ удостоверението.
(3) Годишната лицензионна, съответно регистрационна такса се събира за контролиране изпълнението на лицензираната, съответно регистрираната дейност.
(4) Размерът на таксите по ал. 2 и 3 се определя по разходоориентиран принцип.
(5) Размерът на таксите за изменение, прекратяване и продължаване срока на лицензията, съответно на таксите за изменение и прекратяване на регистрацията се определя по разходоориентиран принцип.
(6) БНР и БНТ не заплащат лицензионни и регистрационни такси.
Дял шести
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 139. (1) За нарушение на разпоредбите на чл. 31, ал. 3, чл. 62, ал. 2, 3, чл. 77, ал. 1, чл. 83, ал. 3 и 5, чл. 92, чл. 94, чл. 100, чл. 107, чл. 111, чл. 121, ал. 2, чл. 134, на радио- и телевизионните оператори се налага глоба или имуществена санкция от 10 хил. до 20 хил. лв.
(2) За нарушение на разпоредбите на чл. 66, чл. 69, т. 2, чл. 71, чл. 73, ал. 3, чл. 75, ал. 1, чл. 79, т. 4, чл. 82, т. 1, т. 6 и ал. 4, чл. 93, чл. 95, чл. 96, чл. 98, чл. 101 - 104, 105, ал. 2, 3, чл. 108, ал. 2, чл. 109, чл. 110, ал. 2, чл. 112, на радио- и телевизионните оператори се налага глоба или имуществена санкция от 5 хил. до 10 хил. лв.
(3) За нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 5, чл. 64, ал. 1 и 2, чл. 67, чл. 69, т. 1, чл. 73, ал. 5, чл. 82, т. 9, т. 10, чл. 97, чл. 99, ал. 2, 3 и 4, чл. 105, ал.4, чл. 113, на радио- и телевизионните оператори се налага имуществена санкция от 2 хил. до 5 хил. лв.
(3) При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 140. (1) За нарушения по чл. 68 се прилагат административно-наказателните разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права.
(2) При данни за нарушения по чл. 68 длъжностните лица на Националния съвет за електронни медии и на Националния съвет за електронни медии сезират съответните длъжностни лица по Закона за авторското право и сродните му права в 7-дневен срок от констатирането.
Чл. 141. (1) За нарушение на условията на издадената лицензия, което не представлява нарушение по чл. 139, се налага глоба или имуществена санкция от 5 000 лв. до 15 000/ 20 000 лв.
(2) При повторно нарушение в срок от 6 месеца от налагане на санкция по ал.1, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 142. (1) За нарушение на заявените от регистрирания оператор програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема се налага глоба или имуществена санкция от 5 000 лв. до 8 000 лв.
(2) При повторно нарушение в срок от 6 месеца от налагане на санкция по ал.1, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 143. (1) Нарушенията се констатират от длъжностните лица на Националния съвет за електронни медии .
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Националния съвет за електронни медии .
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Програма" е съвкупността от всички предавания, разпространявани на определени честоти и обявявани под едно общо наименование, означено с аудио-визуални средства.
2. "Програмен профил" е характеристика на програмата, според спецификата на нейното съдържание и насочеността й към аудиторията. По своя профил радио- и телевизионните оператори могат да бъдат:
а) с общ (политематичен) профил - радио- и телевизионна програма, в която задължително присъстват предавания с информационна, образователна, културна и развлекателна насоченост, предназначени за преобладаващата част от обществото;
б) със специализиран профил - радио- и телевизионна програма с тематична насоченост, предназначена за ограничена част от обществото.
3. "Програмен проект" е описание на програмни намерения (цел, предназначение и очаквани резултати), организационно-творчески, технологичен и финансов план за развитие на радио- и телевизионната програма в лицензионния период.
4. "Програмна концепция" е аргументиран план за провеждане на програмната политика на дадена електронна медия с оглед на нейната съдържателна осигуреност.
5. "Програмна схема" е съвкупността от всички предвидени за разпространение или разпространени предавания от програмата на дадена електронна медия, подредена в графичен вид по дни и часове за определен период от време.
6. "Прозорец" е времево ограничена в рамките на основната програма радио- и телевизионна програма, която има своя съдържателна специфика.
7. "Предаване" е самостоятелната част от програмата, отличаваща се от другите такива по своето авторство, съдържание и/или аудио-визуална реализация.
8. “Актуално-публицистични предавания с политическа и/или икономическа тематика” са предавания, в които се представят и коментират актуални теми от обществения политически и икономически живот във вътрешен или международен план.
9. "Създаване" е творчески акт, който включва авторски замисъл и неговата аудио-визуална реализация с цел производство на предаване или програма.
10. "Допълнителни информациони услуги" са информационни услуги, разпространявани в честотния канал на основната програма на радио- или телевизионен оператор, съдържанието на които не е елемент от основната програма.
11. "Радио- и телетекст" са системи за предаване на информационни и справочни съобщения и реклами чрез буквено- цифрови символи и графични изображения, чрез специален сигнал, включен в състава на програмния радио или телевизионен сигнал.
12. "Реклама" е всяко публично съобщение, включено в програмата на радио- или телевизионен оператор, във връзка с търговия, работа, занаят или професия, имащо за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на стока или услуга, включително на недвижима собственост, да съдейства за популяризирането на кауза или идея или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия. За това съобщение на рекламодателя е предоставено време в програмата срещу заплащане или друго подобно възнаграждение. Този вид публично съобщение не включва телевизионния пазар:
а) "скрита реклама" е представяне чрез аудио- или визуални средства на стоки, услуги или на името, марки и дейността на производител на стоки и услуги в предавания, които не са предназначени за рекламиране, и което представяне може да въведе в заблуждение аудиторията;
б) “автореклама” е всяко публично съобщение на самите радио- и телевизионни оператори във връзка със собствената им програма и предавания или предлагани от тях стоки или допълнителни услуги;
в) "средства за подсъзнателни внушения в рекламата" са индиректни специфични (включително и технически) методи за рекламиране, които не са обозначени като реклама и не се разпознават от аудиторията, като: използване на двадесет и пети кадър, излъчване на инфразвук и други подобни. Тези средства формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа в аудиторията към рекламираните стоки, услуги и т.н.
1. "Радио- и телевизионен пазар" е всяко пряко предложение към аудиторията, излъчено с цел продажбата или доставянето на стоки и услуги, включително имоти, права и задължения, срещу заплащане;
2. “Виртуална реклама” е включване на допълнително визуално рекламно послание при препредаване на първоначалния телевизионен сигнал чрез използването на цифрова технология.
3. "Спонсорство" е всеки принос на физическо и юридическо лице, което не участва в радио- и/или телевизионна дейност или в производство на аудио- и аудио-визуални произведения, към директно или индиректно финансиране на радио- и телевизионни програми с цел популяризиране в обществото на неговото име, търговска марка, репутация, дейност или продукция.
4. "Български аудио и аудио-визуални произведения" са произведения, създадени или реализирани изключително или в съдружие от български граждани, създадени на основата на произведения от български граждани. За български се считат и произведения, създадени въз основа на двустранни договори между български и чужди продуценти, при условие че българските продуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко български продуценти.
5. "Европейски произведения" са:
а) произведения, произхождащи от държава - членка на Европейския съюз, създадени преимуществено от автори и лица, чието местожителство е в такава държава или в държава, която не е членка на Европейския съюз, но е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, ако произведението отговаря на поне едно от следните изисквания:
a. продуцентът му да е установен в някоя от горепосочените държави;
b. създаването му да се наблюдава и фактически контролира от продуцент, установен в някоя от тези държави;
c. делът на продуцентите от такава държава в общите производствени разходи да е преобладаващ и копродукцията да не се контролира от един или повече продуценти, установени извън тези държави;
б) произведения, произхождащи от Република България или от друга европейска държава, която не е членка на Европейския съюз, но е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, ако произведения, произхождащи от държави - членки на Европейския съюз, не са обект на дискриминационни мерки в тази държава, създадени преимуществено от автори и лица, чието местожителство е в такава държава или в държава - членка на Европейския съюз, при условие, че отговарят поне на едно от изискванията, изложени в буква "а";
в) произведения, произхождащи от европейска държава, която не е членка на Европейския съюз, нито е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, ако произведения, произхождащи от държави - членки на Европейския съюз, не са обект на дискриминационни мерки в тази държава, създадени изключително от или в копродукция с продуценти, установени в една или повече държави - членки на Европейския съюз, с които Европейският съюз има сключени споразумения в областта на аудиовизията, ако тези произведения са създадени преимуществено от автори и лица с местожителство в една или повече европейски държави;
г) произведения, които, без да влизат в приложното поле на буква "а", са създадени в рамките на двустранни договори за копродукция, сключени между държави - членки на Европейския съюз, и други държави, ако копродуценти от Европейския съюз покриват преобладаващата част от общите разходи на продукцията и тази продукция не се контролира от един или повече продуценти, установени извън територията на Европейския съюз;
д) произведения, които, без да влизат в приложното поле на букви "а" и "г", са създадени преимуществено от автори и лица с местожителство в една или повече държави - членки на Европейския съюз, но само до степен, съответстваща на дела на копродуцента от Европейския съюз в общите производствени разходи.
1. "Събитие от голям обществен интерес" е събитие със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, което засяга интересите на преобладаващата част от аудиторията и не е включено в списъка по чл. 18, ал. 1, т.1.
2. "Изключително право" е правото за отразяване на събитие, придобито срещу заплащане само от един радио- или телевизионен оператор.
3. "Разпространение" е първоначалното предаване или излъчване, независимо с какви далекосъобщителни средства, на радио- или телевизионна програма, предназначена за приемане от слушатели или зрители. То включва и обмена (препредаването) на програми между оператори, за да бъдат приети от аудиторията. То не включва съобщителни услуги за индивидуално ползване.
4. "Препредаване" е извършването на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория.
5. "Интерактивност" е съвкупност от средства и методи за осъществяване на индивидуална обратна връзка на потребителите на радио- или телевизионни програми към съответния оператор на програма.
6. "Цифрови технологии" са технологии, прилагащи цифрови формати на електрическите сигнали за звука и картината, и чрез които се подобрява качеството на представяне на информационното съдържание при обработката, съхранението, разпространението и приемането му и чрез компресия на такива сигнали се създават условия за повишаване на иформационния капацитет на честотните предавателни канали.
7. “Свободни радиочестоти” са радиочестоти от радиочестотния спектър за граждански нужди, предназначен за радио- и телевизионно радиоразпръскване в съответствие с Националния план за разпределение на радиочестотния спектър, които не са предоставени или се ползват без правно основание в съответствие с разпоредбите на Закона за далекосъобщенията и настоящия закон.
8. “Личен живот” е животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект.
9. “Публична личност” е лице, което осъществява правомощия на държавен или общински орган, заема обществен пост, упражнява професия с публична известност или значимост.
10. Право на “Кратък репортаж” е правото на създаване на информационен материал с продължителност до 90 секунди, излъчен еднократно, след приключване на събитието еднократно, в рамките на новинарска емисия, при задължително обявяване и обозначаване на източника на информация.
11. “Радио- и телевизионни оператори под юрисдикцията на Република България” по смисъла на чл. 4, ал. 1 са:
а) оператори, установени в Република България, ако:
а. седалището на оператора е в Република България и решенията по програмните схеми се взимат в Република България;
b. седалището на оператора е в Република България и решенията по програмните схеми се взимат в държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, или трета страна, но значителна част от персонала, извършващ радио- или телевизионна дейност, е в Република България;
c. седалището на оператора е в държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, или трета страна и решенията по програмните схеми се взимат в Република България, но значителна част от персонала, извършващ радио- или телевизионна дейност, е в Република България;
d. седалището на оператора е в Република България и значителна част от персонала, извършващ радио- или телевизионна дейност, работи както в Република България, така и в държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, или трета страна;
e. операторът за първи път е започнал да разпространява програмата си в Република България в съответствие със законодателството на Република България и значителна част от икономическата му дейност е в Република България, в случаите, когато значителна част от персонала, извършващ радио- или телевизионна дейност, не работи нито в Република България, нито в държава - членка на Европейския съюз, нито в държава - страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия;
б) оператори, за които разпоредбите по буква "а" не са приложими и не са под юрисдикцията на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, ако:
a. използват честота, дадена от Република България;
b. независимо че не използват честота, дадена от Република България, използват спътникови възможности, които принадлежат на Република България;
c. независимо че не използват нито честота, дадена от Република България, нито спътникови възможности, които принадлежат на Република България, използват връзка към спътник от територията на Република България.
1. "Външен продуцент" е продуцент, регистриран по Търговския закон, организационно и икономически независим от който и да е радио- и телевизионен оператор в дейността си, за когото са спазени следните изисквания:
а) не е собственик на радио- или телевизионен оператор или на дял от имуществото му;
б) радио- или телевизионен оператор не е собственик на такова лице или на дял от имуществото му;
в) не предоставя на един и същи оператор, включително и чрез конкурс, едновременно повече от две външни продукции.
29. "Oграничена част от населението" e не повече от 30% от цялото население на Република България.
30. "Системно" е извършване на нарушение на разпоредбите на един раздел от този закон три или повече пъти.
31. “Съществен интерес” е налице винаги, когато лицата по чл. 25, ал. 1, както и лица, с които всяко от тях е икономически свързано:
а) кандидатстват или притежават лицензия за радио- и телевизионна дейност или удостоверение за регистрация;
б) бъдат избрани или назначени в управителни или надзорни органи на организации, извършващи дейност в областта на радиото, телевизията, далекосъобщенията или рекламата;
32. “Домакинство” са две или повече лица, които живеят заедно в едно жилище или в част от жилище; имат общ бюджет, независимо от това, че някои от тях може да нямат родствени връзки помежду си. Домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище, в стая или в част от нея към дадено жилище, живее на самостоятелен бюджет по отношение на разходите за задоволяване на своите потребности.
33. “Порнография” е подробно аудио и/или аудио-визуално представяне на голо тяло или сексуално поведение от всеки вид, реално или симулирано, което е лишено от художествена стойност, цели да предизвика сексуално възбуда у зрителя или слушателя, често обезличава човека, свеждайки го до неговото тяло или отъждествява често сексуалното поведение със сила или насилие.
34. “Местен радиооператор” е оператор, който изгражда, поддържа и използва далекосъобщителна мрежа, осигуряваща покритие с качествен радиосигнал, на едно населено място и излъчва собствена програма.
35. “Регионален радиооператор” е оператор, който изгражда, поддържа и използва далекосъобщителна мрежа, осигуряваща покритие с качествен радиосигнал, на една или няколко съседни области и излъчва собствена програма.
36. “Национален радиооператор” е оператор, който изгражда, поддържа и използва далекосъобщителна мрежа, осигуряваща покритие с качествен радиосигнал, на поне 85% от територията на страната и излъчва собствена програма.
37. “Местен телевизионен оператор” е оператор, който изгражда, поддържа и използва далекосъобщителна мрежа, осигуряваща покритие с качествен телевизионен сигнал, на едно населено място и излъчва собствена програма.
38. “Регионален телевизионен оператор” е оператор, който изгражда, поддържа и използва далекосъобщителна мрежа, осигуряваща покритие с качествен телевизионен сигнал, на една или няколко съседни области и излъчва собствена програма.
39. “Национален телевизионен оператор” е оператор, който изгражда, поддържа и използва далекосъобщителна мрежа, осигуряваща покритие с качествен телевизионен сигнал, на поне 85% от територията на страната и излъчва собствена програма.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Този закон отменя Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд на РБ от 25.06.1999 г. - бр. 60 от 2.07.1999 г.; изм., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм. и доп., бр. 79 от 29.09.2000 г., бр. 96 от 9.11.2001 г., изм., бр. 112 от 29.12.2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. и доп., бр. 77 от 9.08.2002 г.)
§ 3. (1) Издадените по реда на Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд на РБ от 25.06.1999 г. - бр. 60 от 2.07.1999 г.; изм., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм. и доп., бр. 79 от 29.09.2000 г., бр. 96 от 9.11.2001 г., изм., бр. 112 от 29.12.2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. и доп., бр. 77 от 9.08.2002 г.) лицензии и регистрации запазват действието си.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон операторите, чийто статут не отговаря на неговите изисквания, са длъжни да се приведат в съответствие с тях. Националният съвет за електронни медии извършва необходимите промени в лицензията или регистрацията им без допълнително заплащане.
(3) Националният съвет за електронни медии разрешава еднократно прехвърляне на лицензиите на обществените радио- и телевизионни оператори - субекти на частното право, с оглед привеждането им в съответствие с чл. 58 на този закон.
(4) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон операторите, регистрирани до този момент, представят пред Националния съвет за електронни медии допълнителните документите по чл. 120, ал.1, т. 4, 10, 11 и т. 12.
(5) В 3-месечен срок от датата на конституиране на Националния съвет за електронни медии същият, по служебен път, издава удостоверения за регистрация на радио- и телевизионните оператори, които притежават лицензии за осъществяване на радио- или телевизионна дейност чрез кабел или сателит и не са се регистрирали към този момент по реда на чл. 120, ал. 1, т. 1-12 и без заплащане на първоначална регистрационна такса.
(6) Комисията за регулиране на съобщенията е длъжна да предостави на Националния съвет за електронни медии всички сведения и копия от документи, които са необходими за извършване на преминаването на засегнатите оператори от лицензионен към регистрационен режим.
§ 4 (1) В срок до 30 дни от влизане в сила на този закон, Народното събрание избира, съответно Президентът на Републиката назначава членовете на Националния съвет за електронни медии.
(2) С конституирането на Националния съвет за електронни медии Съветът за електронни медии се закрива и неговите членове се освобождават. Имуществото, правата и задълженията на Съвета за електронни медии преминават към Националния съвет за електронни медии.
(3) Съставът на Националния съвет за електронни медии през първия мандат се обновява чрез жребий както следва: на втората година от конституирането с по един представител от трите квоти, на четвъртата година от конституирането с по 1 представител от квотата на Президента и на неправителствените организации и с двама от квотата на Народното събрание.
§ 5. В 10-дневен срок от влизането в сила на закона неправителствените организации внасят в деловодството на Народното събрание предложения за попълване на квотата си съгласно чл. 10, ал.1 от този закон.
§ 6. В срок до 1 месец от конституирането си Националният съвет за електронни медии избира членовете на Административните съвети, членовете на Обществените програмни съвети от квотата по чл. 40, ал.1, т.2 и Изпълнителните директори на БНР и БНТ. Мандатът на управителните съвети и генералните директори на БНР и БНТ се прекратява с избора на нови органи на БНР и БНТ.
§ 7. Националният съвет за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията довършват работата по изготвяне на стратегията по чл. 8, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд на РБ от 25.06.1999 г. - бр. 60 от 2.07.1999 г.; изм., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм. и доп., бр. 79 от 29.09.2000 г., бр. 96 от 9.11.2001 г., изм., бр. 112 от 29.12.2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. и доп., бр. 77 от 9.08.2002 г.).
§ 8. В срок до 3 месеца от конституирането си Националният съвет за електронни медии утвърждава списъка по чл. 55.
§ 9. Договорите за излъчване на радио- и телевизионен пазар, сключени от БНР и БНТ при действието на Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд на РБ от 25.06.1999 г. - бр. 60 от 2.07.1999 г.; изм., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм. и доп., бр. 79 от 29.09.2000 г., бр. 96 от 9.11.2001 г., изм., бр. 112 от 29.12.2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. и доп., бр. 77 от 9.08.2002 г.) се прекратяват по силата на този закон в срок от 2 месеца от влизането му в сила, като страните по тях не си дължат обезщетение или неустойка.
§ 10. (1) Висящите конкурсни процедури за издаване на лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа и за телевизионно- и радиоразпръскване с национално покритие, открити по реда на Закона за далекосъобщенията (Обн., ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г., изм., бр. 26 от 23.03.1999 г., в сила от 23.03.1999 г., бр. 10 от 4.02.2000 г., в сила от 4.02.2000 г., изм. и доп., бр. 64 от 4.08.2000 г., в сила от 1.08.2000 г., доп., бр. 34 от 6.04.2001 г., в сила от 7.10.2001 г., изм. и доп., бр. 42 от 27.04.2001 г., бр. 96 от 9.11.2001 г., бр. 112 от 29.12.2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., бр. 120 от 29.12.2002 г.) и Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд на РБ от 25.06.1999 г. - бр. 60 от 2.07.1999 г.; изм., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм. и доп., бр. 79 от 29.09.2000 г., бр. 96 от 9.11.2001 г., изм., бр. 112 от 29.12.2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. и доп., бр. 77 от 9.08.2002 г.) се прекратяват. Нови конкурси за национални радио- и телевизионни оператори се откриват по реда на този закон, след приемането от Народното събрание на Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване и в съответствие с нея.
(2) Висящите конкурсни процедури за издаване на лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа и за телевизионно- и радиоразпръскване с местно и регионално покритие, открити по реда на Закона за далекосъобщенията (Обн., ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г., изм., бр. 26 от 23.03.1999 г., в сила от 23.03.1999 г., бр. 10 от 4.02.2000 г., в сила от 4.02.2000 г., изм. и доп., бр. 64 от 4.08.2000 г., в сила от 1.08.2000 г., доп., бр. 34 от 6.04.2001 г., в сила от 7.10.2001 г., изм. и доп., бр. 42 от 27.04.2001 г., бр. 96 от 9.11.2001 г., бр. 112 от 29.12.2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., бр. 120 от 29.12.2002 г.) и Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд на РБ от 25.06.1999 г. - бр. 60 от 2.07.1999 г.; изм., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм. и доп., бр. 79 от 29.09.2000 г., бр. 96 от 9.11.2001 г., изм., бр. 112 от 29.12.2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. и доп., бр. 77 от 9.08.2002 г.) се финализират по реда на този закон, като лицата, притежаващи лицензии на отпаднало правно основание, продължават да осъществяват дейността си в съответствие с този закон до приключване на конкурсните процедури.
§ 11. (1) Лицата, получили индивидуални лицензии по реда на § 14 и ползващи права по § 16 от Закона за далекосъобщенията (Обн., ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г., изм., бр. 26 от 23.03.1999 г., в сила от 23.03.1999 г., бр. 10 от 4.02.2000 г., в сила от 4.02.2000 г., изм. и доп., бр. 64 от 4.08.2000 г., в сила от 1.08.2000 г., доп., бр. 34 от 6.04.2001 г., в сила от 7.10.2001 г., изм. и доп., бр. 42 от 27.04.2001 г., бр. 96 от 9.11.2001 г., бр. 112 от 29.12.2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., бр. 120 от 29.12.2002 г.), които са осъществявали и осъществяват далекосъобщителна дейност чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване в населени места, в които не са проведени конкурси за издаване на лицензии, могат да продължат или възобновят дейността си до откриването на процедури за провеждане на конкурси по реда на този закон в съответните населени места, но не по-късно от 31 декември 2004г.
(2) Лицата, които са осъществявали и осъществяват далекосъобщителна дейност чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване след влизане в сила на Закона за далекосъобщенията (Обн., ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г., изм., бр. 26 от 23.03.1999 г., в сила от 23.03.1999 г., бр. 10 от 4.02.2000 г., в сила от 4.02.2000 г., изм. и доп., бр. 64 от 4.08.2000 г., в сила от 1.08.2000 г., доп., бр. 34 от 6.04.2001 г., в сила от 7.10.2001 г., изм. и доп., бр. 42 от 27.04.2001 г., бр. 96 от 9.11.2001 г., бр. 112 от 29.12.2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., бр. 120 от 29.12.2002 г.) и са подали заявления за издаване на лицензии до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията (обн. ДВ, бр.112 от 2001 г.) в населени места, в които не са проведени конкурси за издаване на лицензии, могат да продължат или възобновят дейността си до откриването на процедури за провеждане на конкурси по реда на този закон в съответните населени места, но не по-късно от 31 декември 2004г.
(3) Лицата по ал.1 и 2 се регистрират от Комисията за регулиране на съобщенията след допълване на подадените заявления с документи, удостоверяващи момента на започване на дейността, заплатени такси на основание чл. 116 от Закона за далекосъобщенията и глоба или имуществена санкция, наложена по реда на Закона за далекосъобщенията.
(4) Лицата по ал.1 и ал.2, регистрирани от Комисията за регулиране на съобщенията, осъществяват радио- и телевизионна дейност в съответствие с този закон.
(5) Лицата по ал. 1 и ал. 2 и заплащат годишна такса за ползване на ограничен честотен ресурс – радиочестотен спектър при условията на чл. 116 от Закона за далекосъобщенията, в размер, определен в Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 118, ал.1 от Закона за далекосъобщенията.
(6) Лицата по ал. 1 и ал. 2 подават документи за регистрация в Комисията за регулиране на съобщенията в едномесечен срок от влизане в сила на този закон.
(7) Комисията за регулиране на съобщенията издава удостоверения на лицата по ал. 1 и ал. 2 след необходимата процедура за координация по електромагнитна съвместимост с въздушните радиослужби в едномесечен срок от подаване на документите по ал. 6.
(8) Комисията за регулиране на съобщенията може да измени параметрите на предавателите, включително честотата и точката на излъчване на лицата по ал. 1 и ал. 2, в резултат на процедурата по ал. 7.
§ 12. В срок до 6 месеца от влизането на този закон в сила Министерски съвет приема наредба на основание чл. 56.
§ 13. В срок до 2 месеца от влизането на този закон в сила Министерски съвет приема тарифата по чл. 138, ал. 1.
§ 14. Разпоредбата на чл. 53 влиза в сила от 01.01.2004 г.
Вносители: Милена Милотинова, Емел Етем, Диляна Грозданова, Юлияна Дончева, Кемал Еюп