Андрей Андреев, наблюдаващ прокурор на процесите САПАРД: Не виждам проблем в разделянето на делата
Оправдателната присъда за Марио Николов и останалите подсъдими за пране на пари, източени от програмата САПАРД, произнесена от състав на Софийския апелативен съд, председателстван от съдия Калин Калпакчиев, предизвика много коментари и поредната порция обвинения към съдебната система. Генералният директор на ОЛАФ Джовани Кеслер изрази недоумението как при едни и същи факти двамата германци, които са извършили заедно с четирима българи финансовите измами, са вече изтърпели присъдите си в Германия, а у нас на втора инстанция подсъдимите бяха оправдани. Според съдия Калпакчиев прокуратурата сама е създала непреодолими пречки за доказването на обвиненията още в досъдебното производство, като го е разделила в две дела.
По тези въпроси разговаряме с наблюдаващия прокурор по делата за САПАРД Андрей Андреев. Той е от младата генерация прокурори - на 37 г., завършил е право в Югозападния университет в Благоевград. Вече е обвинител в Специализираната прокуратура.
Оправдателните присъди на Апелативния съд за подсъдимите по делото за пране на пари от програмата САПАРД предизвикаха укори и към съда, и към прокуратурата. Вашият коментар?
- Две дела бяха образувани във връзка с програмата САПАРД, и двете на първа инстанция завършиха с осъдителни присъди. От медиите разбрах, че второто дело - за пране на пари, е завършило с оправдателна присъда. Отбелязвам, че все още не знаем мотивите на апелативния съд. И също, че аз не съм участвал на втората съдебна инстанция, там са се явявали други колеги. Моята работа беше в досъдебното производство и на първата инстанция.
Конкретно по делото за пране на пари председателят на второинстанционния съдебен състав излезе с изявление, в което щрихира три неща: Първото е, че тези лица не са извършили престъпление, второто - че тези лица не са сформирана престъпна група, и третото, че апелативният съдия е видял проблем в разделянето на делата още в досъдебното производство.
Нека да цитираме точно - съдията каза пред медиите, че банковите преводи от сметките на бенефициентите по САПАРД не са извършени от подсъдимите, а от други лица, различни от подсъдимите. Наистина ли е така?
- Да започнем оттам, че нашето обвинение за пране на пари е свързано с извършване на финансови операции, тоест преводи на парични средства, които са придобити чрез престъпление. Привлекли сме като обвиняеми лицата - управители и собственици на дружествата, които са получили според нас неправомерно пари по програма САПАРД. След получаването на тези пари към този момент сме установили от проведените експертизи и анализа на доказателствения материал, че същите лица са превели тези пари към сметките на основно друго дружество, така нареченото "Палми груп", което е контролирано от лицето Марио Николов. Първоинстанционният съд ги е признал за виновни по това престъпление, за което е изложил убедителни мотиви.Оттук насетне, доколкото ми е известно, при втората съдебна инстанция е била назначена допълнителна експертиза.
Какво показа първата експертиза?
- Експертизата на първоинстанционния съд показа, че еди-кое си лице на еди-коя си дата е превело определена сума от еди-коя си сметка на еди-коя си сметка. И това заключение е било достатъчно и за нас, и за съдебния състав. Не знам защо второинстанционният съд е преценил, че трябва да бъде назначена втора експертиза, която прави друго заключение.
Може би са били зададени различни въпроси на експертите на първата и на втората инстанция? Според мен изключително важно е, че съдия Калин Калпакчиев е възложил експертизата на същите вещи лица, които са направили и първата, от което пък загадката за различните изводи става още по-голяма?
- Това вече е въпрос към експертите. Има много дела, по които се случва втората експертиза да даде друго заключение. Ако си спомняте: по делото "Ковачки", делото "Вальо Топлото", делото "Мургина" - по тези случаи бяха назначени нови експертизи, които "обръщат" другите.
Какво наложи да бъдат разделени делата, което беше посочено от апелативния съдия като причина за доказателствените затруднения?
- Става дума за различни обвинения, които засягат различни периоди. Предикатната дейност е дейността, свързвана със закупуването на машините, представянето на документите, плащането на парите. Вторият период - прането на парите, може да се осъществи след години с действия, при които тези пари се легализират. В един момент ние събрахме необходимите доказателства във връзка с предикатното престъпление. А за прането на пари ни трябваше допълнително време и работа. За предикатното престъпление имаше осъдителна присъда и сега е върнато за отстраняване на неточности в обвинителния акт, подсъдимите не са оправдани по това дело.
Нали се перат същите пари от предикатното престъпение - не е ли по-сигурно за обвинението двете дела да вървят заедно, щом като са ви били известни фактите и за едното, и за другото престъпление?
- Перат се същите пари, но в един по-отдалечен период. След като първата схема по източването на САПАРД е доказана, няма смисъл да се чака да видим къде отиват впоследствие парите. Не виждам проблем в разделянето на делата. Каквото има в едното дело, има го и в другото.
Ако е така, защо в делото за пране на пари не са обвинени две от лицата, които фигурират в германската справка - Петя Хаджииванова и Радмил Петров?
- Обвинени са само тези за прането на пари, които са извършвали финансовите операции. Двете лица, които споменавате, са участвали само в кореспонденцията с германските граждани (в която се уговарят фалшивите фактури за покупко-продажбата на машините за месопреработка - бел. авт.) по нареждане на Марио Николов.
Значи вие не виждате проблем в разделянето на делата?
- Наистина не виждам проблем в това. Проблемът е друг: обвинението за прането на пари е, че определени лица са извършили паричните преводи, а второинстанционният съд, след като назначава втора експертиза, приема, че не са те, а са други. В смисъл че са разни счетоводители и така нататък.
А не е ли важно кой е направил паричните преводи, щом като в това се състои престъплението?
- Аз бих ви попитал - може ли една чистачка да извърши паричен превод без знанието на собственика на фирмата?!
Смятам че не може, но нали НПК изисква все пак да бъде доказано?
- Именно. На първа инстанция изобщо не е станало въпрос да има други лица, които да са направили тези преводи. Нито защитата е поставила въпроса, нито е имало такива индикации. И затова съдът се е произнесъл с осъдителни присъди, с много убедителни мотиви. Чакам да видя мотивите на второинстанционния съд.
Прави впечатление, че в заключението на разследващия се предлага Людмил Стойков да бъде изваден от кръга на обвиняемите, тъй като не били събрани доказателства срещу него. Защо прокуратурата решава да го включи и него сред подсъдимите, не си ли усложнявате още повече работата?
- Вътрешното убеждение на разследващия орган е било, че Людмил Стойков не е извършил престъпление, но то не е задължително за прокурора. Прокурорският екип - а в екипа влизат и колеги от апелативна и върховна прокуратура, е преценил друго.
Акцентира се постоянно, че германският и българският случай са идентични, а двамата германци са отдавна осъдени, а българите не. Нека се върнем на германската справка, моля да ме поправяте, ако обърквам фактологията. В справката фигурират четирима българи. Вие ги разделяте на две - на двама от тях - Хаджииванова и Петров, сте повдигнали обвинение за източването на парите, но не и по делото за прането. Същите двама са оправдани по делото за източването, но вие не сте протестирали оправдателната присъда. А другите двама - Марио Николов и Ана Шаркова, са обвинени и по двете дела, но пък не могат само двамата да образуват престъпна организирана група и вие прибавяте други обвиняеми и по двете дела. Всичко това не променя ли съществено картината от германския доклад, според който четиримата българи и двамата германци са именно престъпната група, която е злоупотребила с парите на САПАРД? Тоест не е ли станал различен българският случай от германският случай? Нямаше ли да бъде по-лесно да докажете обвиненията, ако бяхте образували делото, следвайки стриктно германската справка?
- Това е само една част от фактологията. Първо - за присъдите на двамата германски граждани Райзахер и Енгелхарт: те са се признали за виновни и са сключили споразумения с прокуратурата, тоест там до процес по същество не се е стигнало.
По фактите: освен германската фирма "Райзахер" сделки са сключвали и четири швейцарски фирми с шест наши дружества, установихме в хода на разследването, което започнахме заедно с германските колеги. За сделките с швейцарските фирми се наложи да поискаме да бъдат изпълнени голям брой международни съдебни поръчки. Германците разследваха "Райзахер", но по определени сделки, ние тук установихме предаването на фактурите на фонд "Земеделие", така че техните граждани са осъдени и на база на нашите доказателства. Събрахме огромен доказателствен материал. В резултат изправихме на съд по първото дело 9 души, осъдени бяха 7. По делото за пране на пари изправихме на съд 6 души, осъдени бяха 5 (на първата инстанция - бел. авт.). Тоест работехме в сътрудничество и същевременно всяка страна вършеше онези действия, необходими за доказване на престъпленията, които се установяваха в хода на разследването, свързани с нейните граждани.
Но нека не коментираме повече, а да изчакаме думата на последната съдебна инстанция - Върховния касационен съд.