Сашо Дончев от две седмици е рекламиран като издателя на вестник „Сега“. Както е отбелязано в карето, което кани читателите на всекидневника да задават въпроси към шефа на „Овергаз“, „вероятно най-малко известното за Сашо Дончев е, че е един от тримата издатели на „Сега“. Името на бизнесмена и преди се е свързвало с вестника, през 1998 г. се говореше, че Дончев е купил 50% от него, но не беше официално потвърдено. Освен това справка във фирмената регистрация на фирмата, която е вписана като издател в карето на вестника - „Сега“ АД, показва, че съдружници с равни дялове са социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Не е ясно дали след официалното промоциране на Сашо Дончев като издател ще настъпят промени и в разпределението на собствеността, но този казус доказва, че част от собствениците на медии всъщност са в сянка и ако някои решават да покажат официално позициите си, други сигурно винаги ще останат в мъглата. В България през последните години възникваха въпросителни дори около чуждите инвестиции в медиите. „Трудността да се намери точна информация беше проблем, особено за страните от Югоизточна Европа, където липсата на прозрачност все още е правило, а не изключение“, е отбелязано и в доклад на Европейската федерация на журналистите (EFJ) „Източните империи:

Чуждата собственост

в медиите в Централна и Източна Европа“. Изследването на EFJ, която е част от Международната федерация на журналистите (IJF), е направено с подкрепата на Европейската комисия и беше публикувано през миналата седмица. Докладът се опитва да измери степента на чуждата собственост в страните, които ще се присъединяват към Европейския съюз, и отчита стабилно присъствие на международните медийни корпорации, които доминират пазара.

В прессъобщението към доклада се казва, че навлизането на западните медийни компании е попречило или най-малко е ограничило развитието на местните медийни групи. „Ясно е, че националните медии са измъкнати от ръцете на местните, за да задоволят апетита на разрастващите се транснационални конгломерати, и последиците са опустошителни за местните независими групи“, коментира образно резултатите от проучването генералният секретар на IFJ Айдън Уайт, според когото въпросът за медийната концентрация трябва да влезе в европейския дневен ред. Освен че обобщава чуждата собственост, докладът се е опитал да разгледа и какви са възможностите за концентрация на пазара, които могат да застрашат медийния плурализъм. Според публикацията в някои от страните европейските медийни групи са взели контрол над националните вестници, но в повечето доминирането е в регионалната преса.

Основните инвеститори в медиен бизнес са компании от Германия, скандинавските страни и Швейцария. Според изследването нараства и делът на американските концерни, както и на рекламните агенции и лобистки групи, които преследват комерсиализация и дерегулация на медиите и протестират срещу рестрикциите в рекламата. Авторите на доклада пишат, че част от американската активност и влияние влизат в конфликт с принципите на медийната политика на Европейския съюз. Освен това основното лобиране е съсредоточено към преминаване в областта на рекламата от регулация към саморегулация и премахване на част от ограниченията и контрола в директивата „Телевизия без граници“. Отбелязано е, че американските фирми инвестират в електронните, а не в печатните медии. Медийна собственост -

made in EU

Сред основните компании, които инвестират в печатните медии в източноевропейските страни, са германските Passauer Neue Presse (PNP), която притежава вестници в Чехия, Словакия и Полша, и Axe· Springer Verlag, която издава в региона осем регионални всекидневника и един неделен вестник, но основният й бизнес са списанията - 16 в Унгария, 14 в Полша и 8 в Румъния. Според доклада Springer, който притежава най-тиражния немски вестник Bild, подготвя и полско издание на таблоида, което трябва да се появи на медийната сергия до 12 месеца.

Немският медиен гигант Westdeutsche Allgemeine Zeitung (WAZ), който притежава около 130 вестника в Европа, има издания в Сърбия, Черна гора, България, Хърватия, Унгария, Румъния и купува в Македония. „Един от четиримата управители на WAZ - Бодо Хомбах, който е бивш координатор на Пакта за стабилност, е наясно с потенциала на разширяващия се ЕС и поставя ударението върху комерсиалното и сътрудничеството с рекламодателите“, е отбелязано в доклада. Любопитно е, че в Хърватия в портфолиото на WAZ са списания като Playboy и Cosmopolitan, защото фирмата, в която немският концерн е съсобственик, притежава правата им за местния пазар. Немски инвестиции в медиите има и чрез Gruner + Jahr в Чехия, Полша, Сърбия, Словакия. The Hubert Burda Group с популярните списания за плетки и рецепти публикува в Чехия, Хърватия, Полша, Румъния, Сърбия, Словения, а Bauer издава списания в Чехия, Унгария, Полша, Словакия. Bertelsmann е част от медийния пазар в Чехия, Унгария, Полша, а Verlagsgruppe Georg von Holtzbrinck инвестира основно в икономически издания в Чехия, Сърбия, Словакия. Швейцарската издателска къща Ringier издава повече от 20 вестници и списания в Румъния, Словакия, Чехия и Унгария.

Норвежката компания Orkla Media притежава най-големия регионален вестник в Литва, два вестника в Украйна. Orkla държи и около 23% от пазара на вестници в Полша, където освен мажоритарния дял от издателството на един от големите всекидневници притежава 13 местни вестника. Норвежката компания е посочена като пример заради т.нар принципи на издателите, които описват начина й на работа.

Друг евроинвеститор в медии е финландската Sanoma в Хърватия; тя има много силни позиции в Чехия и в Унгария, издава също списания в Румъния и Словакия. В Хърватия работи и австрийската Styria Media Group. Швейцарската Marquard издава списания в Унгария, сред които Playboy, има собственост и в радиостанции. Тя притежава правата за мъжкото списание и за Полша заедно с Cosmopolitan. Силни позиции на полския пазар на списания има и швейцарската Edipresse, която оперира и в Румъния.

Според доклада френската Lagerdere Group издава списания в Чехия, Унгария, Полша. Скандинавски компании като норвежката Schibsted притежават телевизи, радио, вестници и списания в Естония, където са активни и шведските Bonnier в печатните медии и Modern Times Group в телевизия и радио. MTG има станции и в Унгария, Латвия, Литва, а Bonnier e в издателския бизнес в Латвия и Литва. В Словакия в новинарски канал е инвестирала британската Millenium Еlectronics.

Сред американските инвестиции в медии са изброени присъствието на Viacom (с MTV Румъния), The Walt Disney company (с каналите Fox Kids за Полша и Румъния), AOL Time Warner с платената телевизия HBO в България, Чехия, Унгария, Полша, Ръмъния, Словакия. В страните от Централна Европа AOL има у други канали. Базираната в Денвър, Колорадо, Liberty Media има присъствие на източноевропейския пазар чрез собствеността си в най-големия кабелен оператор в Европа - UPC, който оперира в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Словакия.

Според доклада компанията на милиардера Роналд Лаудер Centra· European Media Enterprises (CME), която кандидатства за лиценз и в България преди четири години, притежава мажоритарни дялове от словашките телевизии Markiza TV и Kana· A, словенската Pop TV, румънската Pro TV и украинската Studio 1+1. В момента СМЕ се бори за лиценза в Хърватия и проучва възможностите в Латвия, Полша и Унгария.

Scandinavian Broadcasting System (SBS) притежава 12 тв и 20 радиостанции в страните от Централна и Източна Европа. В Унгария нейната TV 2 е първата частна тв в страната. В Румъния има дял в Prima TV, а в Полша - в TVN. News Corporation e спомената само с присъствието й в България.

Медийното досие на България

В частта за България, където има допуснати няколко фактологични неточности, е написано, че старият държавен монопол е заменен от доминирането на чуждите корпорации. Като най-голям собственик на медийния пазар е посочен „Вестдойче алгемайне цайтунг“ (ВАЦ), който доминира и националните, и регионалните печатни медии. „Макар че ВАЦ е подозиран в монополизиране на пазара, плурализмът на гледните точки е характерен за българските вестници. Често те са особено критични към правителството - позиция, заемана и от двата всекидневника на ВАЦ“, пише в доклада. Като друг немски издател е посочен Springer заради лицензното списание Auto Вild. Като втори най-голям чужд медиен инвеститор е представена News Corporation на Рупърт Мърдок, която притежава фирмата „Болкан нюз корпорейшън“, носител на лиценза за първа частна национална телевизия - bTV. Отбелязано е гръцкото присъствие на „Антена тв“ в „Нова телевизия“ и радио „Експрес“, както и инвестицията на Джордж Сорос в „Евроком кабел“.

От заключенията в доклада става ясно, че политиката на IFJ e, че концентрацията на собственост в медиите трябва да се ограничава и да се разработи антитръстово законодателство на европейско ниво. „ЕFJ не е срещу чуждата собственост. Ясно е какви ползи могат да донесат инвестициите в медии в развиващите се страни. Но структурите на чуждите компании трябва да бъдат прозрачни във всяка страна, в която работят, да уважават правата на журналистите, медийния плурализъм и културните и националните особоности“, са сред заключенията на доклада.

-----------

Материалът е публикуван във в-к "Капитал", бр. 26