Клонирани животни, подозрения за клониране на хора, дебати в католическата църква по повод намерението на Ватикана да благослови използването на биотехнологии в земеделието, петгодишен спор между Америка и Европа за търговията с генномодифицирани продукти, обществени дебати в целия свят за това редно ли е науката да се намесва в светая светих на природата - генетичния код на живите организми. Докато останалият свят вече 10 години се вълнува от нахлуването на биотехнологиите в бита, Старият континент предпочиташе да оставя темата встрани от най-неотложния си дневен ред и да се придържа към старите и изпитани методи за възпроизводство. Ситуацията обаче ще се промени, тъй като под натиска на вътрешното и глобалното биотехнологично лоби Европейският съюз предприе стъпки за вдигане на мораториума върху отглеждането и разпространението на генномодифицирани (ГМ) продукти.

Правилата, приети в края на юли, допускат по рафтовете на европейските магазини да се появят продукти с модифицирани съставки, при условие че те са стриктно обозначени на етикета. Конвенционални храни, за които съществува вероятност да съдържат ГМ примеси, ще могат да се внасят в ЕС само ако на етикета е посочено съдържанието на примеси над сваления до 0.9% праг. Отглеждането на ГМ култури в рамките на ЕС пък ще бъде възможно, ако държавите членки вземат мерки за предотвратяване смесването им с обикновените насаждения. Разрешенията ще се издават от експертна комисия на ЕС, която ще следи буквално за появата на всяко ново генетично изменено семенце.

Новите мерки все още не означават пълна отмяна на забраната за достъп на биоинженерни продукти до потребителската кошница на европееца, но сигнализират за смекчаване в позицията на Брюксел. Причините са няколко.

ГМ храните са ябълката на раздора между ЕС и САЩ

вече пет години. Мораториумът върху вноса, отглеждането, използването и експериментирането с ГМ храни влезе в сила в ЕС през октомври 1998 г., когато вследствие на няколко скандала с храни (сред които аферата с диоксина и епидемията от луда крава) нараснаха страховете от употребата на генномодифицирани продукти. Австрия, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Дания и Белгия въведоха забрани за биоинженерните дейности и обявиха, че няма да ги премахнат, докато централата на ЕС не въведе строги правила за провеждането им.

За да уталожи напрежението, ръководството на евросъюза обяви мораториум върху издаването на разрешения за ГМ културите. Решението обаче предизвика конфликт с държавите, износителки на такива продукти (основно САЩ, Аржентина и Канада) и те обявиха, че ще отнесат случая до Световната търговска организация. Най-бурно на европейската забрана реагира САЩ. По данни на екологичната организация "Приятели на Земята" близо 25% от царевицата, отглеждана на територията на Щатите, е генетично изменена, същото важи за 36% от пшеницата, 55% от соята и 43% от памука.

След въвеждането на ГМ забраната в Европа вносът на американски фураж там се сви повече от чувствително. Докато в "добрите" години ЕС купуваше от САЩ царевица на стойност до 300 млн. долара годишно, сега оборотът е свит до 1 милион долара, писа "Ню Йорк таймс". Същото важи и за соята: допреди 1998 г. ЕС купуваше 25% от американската соя на стойност 2 млрд. долара годишно - сега количеството е спаднало наполовина.

Отстъплението на ЕС по въпроса за ГМ културите обаче не удовлетвори напълно Вашингтон. Оттам продължиха да твърдят, че Брюксел поддържа нарочно регулативните бариери и отказаха да оттеглят иска си срещу ЕС в СТО. Като трети страни към иска междувременно се присъединиха Австралия, Чили, Колумбия, Салвадор, Хондурас, Мексико, Нова Зеландия, Перу и Уругвай. САЩ и останалите ищци настояват етикетирането на ГМ примесите в хранителните стоки да става по желание на производителите, а не да е задължително, както произтича от новите европейски правила. Вашингтон освен това няма намерение да се откаже и от възможността да получи като обезщетение за нереализирани печалби от износ на фураж за Европа по 300 млн. долара за всяка от петте години на мораториума. Общо исковете в тази връзка към ЕС на всички страни по жалбата възлизат на 4 млрд. долара годишно. Решението на СТО се очаква в началото на следващата година и ЕС се надява, че ако разхлаби мораториума, ще избегне налагането на санкции.

Натискът на големите корпорации

Към 1998 г. в ЕС имаше издадени разрешения за отглеждане и разпространение на общо 18 вида модифицирани земеделски култури. Сред тях бяха няколко вида маслодайна рапица, соя и царевица, един вид картофи, както и памук и цикория. След налагането на мораториума тези продукти останаха разрешени за внос, но не и за отглеждане на територията на държавите членки. Употребата им в човешката храна и в храната за животни също беше ограничена. От 15-те в ЕС в момента само Испания отглежда на своя територия генномодифицирани култури.

От въвеждането на мораториума досега в Научната комисия за храната на ЕС (SFC) разрешение за достъп до съюза очакват 19 нови ГМ култури. Компаниите, които се занимават с биоинженерни дейности в Европа, се броят на пръсти. Това са международни корпорации като американската "Монсанто", швейцарската "Новартис", "Пайънир" и френската "Авентис". Благодарение на инвестициите си чрез филиали и дъщерни дружества тези компании гиганти са си изградили силни лобита за натиск върху Брюксел и в останалите европейски столици.

Общественото мнение в Европа

Европейската комисия оповести, че с въвеждането на новите правила за етикетиране на генно изменените продукти на милионите европейски потребители ще се предостави възможност да избират какво купуват. Екологичните организации контрираха, че вместо потребителите по-скоро избора ще направят големите търговски вериги и той ще бъде в полза на евтините стоки с етикет ГМ.

Организацията "Приятели на Земята" сигнализира на интернет сайта си, че проучванията на общественото мнение в Европа сочат категорично недоверие на гражданите към настъплението на биоинженерните храни на трапезата. Във Франция 91% от запитаните смятат, че информацията за генномодифицираните храни сред широката публика е неадекватна, в Германия само 34% смятат, че те трябва да се произвеждат, в Гърция съпротивата е до 80%, в Италия четирима от петима души биха платили по-висока цена за екологично чисти и немодифицирани храни, а в Дания противниците на ГМ храните са се умножили до 65%. Антинагласите са разпространени и в Източна Европа: в Хърватия 53% не биха опитали генномодифицирана храна, в Чехия 90% от населението иска тези продукти да бъдат ясно етикетирани, а в Словакия 70% от хората биха предпочели естествено отгледани продукти.

ГМ храните идват в България през 2005 г.?

България да може да произвежда, продава, внася и изнася генномодифицирани организми и храни от началото на 2005 г., гласи проектът на закон, разгледан наскоро в парламента. Проектът съответства напълно на европейските правила в тази област. Той предвижда комисия да дава становища относно издаването, изменянето и отнемането на разрешения за работа с генно променени продукти в околната среда и на пазара. В комисията ще влизат представители на министерства и научни работници. България е сред осемте страни в света, която участва в мащабен международен проект за прилагане на националното законодателство за биосигурността. За подготовката на тези норми у нас Програмата за опазване на околната среда на ООН (UNEP) предостави 200 хил. долара, а за неговото прилагане ще бъдат отпуснати още до 1 млн. долара, съобщиха миналия месец от UNEP. Освен България в пилотните проекти за биосигурността участват Полша, Китай, Камерун, Куба, Уганда, Кения и Намибия.