Свръхзвуковото падане е на границата на самоубийство

Свръхзвуковото падане е на границата на самоубийство

Съдбоносно е запазването на правилното положение на тялото след скока. На 36 км няма достатъчно атмосфера ,за да се използват методи от аеродинамиката за позициониране.
Associated Press
Съдбоносно е запазването на правилното положение на тялото след скока. На 36 км няма достатъчно атмосфера ,за да се използват методи от аеродинамиката за позициониране.
Само човек като Феликс Баумгартнер или Джо Китинджър знае какво е да застанеш на ръба на капсулата на ръба на Космоса и да погледнеш към бездната в краката ти.
Там някъде долу на около 10 километра над земята летят повечето пътнически самолети. Потискаща е мисълта, че на тази височина при внезапно разхерметизиране пилотите им имат 30 до 60 секунди да поставят кислородните маски, за да не изгубят съзнание, и спешно да снижат машината до 3 километра, където действат сравнително безопасно.
Баумгартнер ще се опита във вторник да скочи от 3.5 пъти по-голяма височина - зона, в която човешкото тяло не е пригодено да оцелява. Тук съзнание се губи за не повече от 6 секунди, но технологиите предлагат достатъчно защита. Парадоксално, но най-смъртоносната част от полета изглеждат първите 300 метра след старта на извисяващият се на 180 метра балон с хелий.
Ако нещо се обърка в този участък, няма как австриецът да скочи с парашут. Малко над 1200 метра започва зоната на относителна сигурност за следващите 2.5-3 часа, но там пък рисковете са от друг порядък.
Капсулата е под налягане, съответстващо на 4800 м надморска височина, за да се намалят шансовете за декомпресия. Когато се издигне на 36.5 км, парашутистът ще отвори люка и ще разчита единствено на скафандъра си. Това е версия на костюмите, носени от военните пилоти на височина над 15 км.
На 19 км е т.нар. линия на Армстронг, над която атмосферното налягане е толкова ниско, че водата кипва при телесна температура, а предвид това, че тялото ни е съставено от до 70% вода, това е лоша новина. Казват, че без защитата на костюма "кипва" кръвта, но се има предвид не температурата й, а изпълването й с газови мехурчета. Непоправими увреждания на белите дробове следват в рамките на броени минути.
Най-смъртоносната част обаче си остава "свръхзвуковото падане" - при скорост от над 1100 км/ч най-опасно си остава изпадането в т.нар. хоризонтален свредел. Тялото започва да се върти около ос, намираща се някъде около кръста. Оборотите може да достигнат 120 в минута, а натоварването 22 пъти силата на гравитацията. Опити с манекени, извършвани преди десетилетия от американските ВВС, са засичали въртене до 465 оборота в минута - "нещо като да се затъркаляш по хълм, но без хълма".
В такава ситуация кръвта се стича в краката и главата и човек припада. Именно това се случва с Джоузеф Китинджър при скока му от 23 километра през 1959 г. Тогава го спаси единствено автоматичното отваряне на парашута му.
За историческия си скок от 31 км височина Джоузеф Китинджър използва открита гондола. Под него бяха останали 99.2% от земната атмосфера.
Associated Press
За историческия си скок от 31 км височина Джоузеф Китинджър използва открита гондола. Под него бяха останали 99.2% от земната атмосфера.
Баумгартнер разполага със същото устройство, което ще се задейства, ако в продължение на повече от 6 секунди то регистрира 3.5g - претоварване, отвъд което се губи съзнание. От тази ситуация има излизане, но кръвното налягане може сериозно да е увредило мозъка и очите.
Наистина само хора като Баумгартнер и Китинджър са способни да прекрачват в непознатото - не просто заради рекорда, но и заради събирането на научна информация. Както казва австриецът на сайта си: "Всеки има своите граници, но не всеки ги приема."