10 - 31 октомври 2012 г.
Рафаел Михайлов, който беше един от мислещите художници у нас... – така Борис Делчев ни представя художника. И в други спомени един от най-интуитивните и поетични творци се разкрива и като проникновен, осъзнаващ човек, за когото България от 50-те и 60-те години на миналия век сигурно не е била много благоприятно място за съществуване и реализация. И въпреки това Рафаел Михайлов остава толкова привързан към родината си, към цветовете, светлините, природата, кътчетата й, че е запомнен като един от най-добрите изследователи и познавачи на нейните нюанси и състояния – в задушевността на бита и интериорните композиции и във въздушната светлост на пейзажите.
Тази година се навършват 110 години от рождението на художника. Роден е във Велико Търново на 29 март 1902 в многодетно свещеническо семейство и рано остава сирак. Преди постъпването си в Художествената Академия в София през 1924 г. участва в театралната група на Кина Герджикова в Пловдив. Изключен е от Академията през 1928 за "противоакадемично рисуване и влияние упражнявано върху другарите". След като работите му са забелязани лично от министъра на Народното просвещение студентските му права са възстановени и през 1934 година завършва образованието си. В следващите години е учител в различни градове из страната. След участието си във Втората световна се установява в София и отново работи като учител.
