Георги Димитров, конструктивен художник: Разлика между изкуство и живот няма
Георги Димитров е име, което предизвиква смесени асоциации, но в конкретния случай всички те са безпредметни. 32-годишният конструктивен художник под това име от доста време се е захванал сериозно с организацията на първия по рода си фестивал с форум, свързан с проблемите на конструктивното изкуство, наричано още безпредметно.
| Конструктивизъм е направление, възникнало в Русия (1913-1914г.) в средите на художници и архитекти под прякото въздействие на техническия прогрес и демократическите настроения на революционната общественост. Противно на традиционната художествена категория конструктивистите издигат понятието за конструкция като главно в организацията на произведението, като основна цел на конструкцията е функционалността. |
Освен изложба с живопис, графика и видео на дузина утвърдени автори от Европа и България той ще включва и отворени лекции и прожекции на изкуствоведи и теоретици на тази все още слабо популярна у нас, но важна в международен план художествена естетика. Плановете са през 2013 г. изложбата на фестивала да отиде на гости и на градските галерии в Бургас и Кюстендил.
Сред популярните гости на форума са двамата швейцарци - изкуствоведът д-р Ангела Томас и филмовият режисьор и продуцент Ерик Шмид. Двамата ще представят своя биографичен филм от 2008 г. за архитекта, дизайнер и художник от школата на "Баухаус" Макс Бил. Ще бъде прожектиран и филмът на постконцептуалната авторка Дора Маурер с името "Просторна картина, проектът "Бухберг" (1983 г.), както и други чуждестранни заглавия. Акцент в програмата е и лекция на проф. Бруно Хаас, преподавател по философия на изкуството в Сорбоната.
Самият Димитров споделя, че за разлика от повечето европейски страни "България няма традиции в тази област, но процесите в гражданското ни общество дават надежда, че хората търсят алтернатива на масовия консуматорски модел".
Пред "Дневник" той допълни още от конструктивните си мисли за липсата на популярност на подобно художествено течение у нас, към кого е насочен самият фестивал "Ортогонал" и как миналата година е напуснал корпоративната си работа, за да се отдаде изцяло на изкуството.
От колко време се занимаваш с организацията на фестивала?
- Идеята за "Ортогонал" възникна в началото на миналата година в кореспонденцията ми с проф. Бруно Хаас, преподавател по Философия на изкуството в Сорбоната. Малко преди това Мария Василева от Софийска градска художествена галерия ми подхвърли да организирам експозиция с български автори на безпредметно изкуство.
Реших, че може би времето за по-широко популяризиране на тази почти непозната у нас материя е настъпило и затова най-напред се заех да проуча нагласите у някои мои колеги в чужбина, както и възможностите да ги приема на българска територия, така че те да споделят своя опит и внесат светлината на безпредметната естетика у нас.
Наложи се да регистрирам "Нонсофия" като сдружение с нестопанска цел, което осигури важната финансова подкрепа на малко на брой, но прозорливи културни институции. Ентусиазмът и самоотвержената подкрепа на участниците обаче най-вече направиха възможно реализирането на форума.
Защо правиш този фестивал? Към кого е насочен?
- Проектът е напълно отворен и има за цел да притегли вниманието на най-голям брой посетители и доколкото е възможно да провокира и обогати техните познания по естетика на модернизма, или по-скоро в нейния конструктивен модул.
Очаква се интерес да бъде предизвикан сред академичната общност: студенти, преподаватели и изкуствоведи. Интерес се очаква и от страна на почитатели на модерното и съвременнотo концептуално изкуство - дизайнери, архитекти, типографи и други творчески професии.
Може да се твърди, че българският модернизъм си остава незавършен без съзнателно състоял се конструктивен период. Едва когато той приключи можем да говорим за адекватно българско концептуално изкуство.
Липсата на такъв модул обяснява защо съвременното ни изкуство, с някои малки изключения, е все още преждевременно и посредствено. Предпоставки за утвърждаване на конструктивните тенденции у нас могат да се намерят в узряването на съвременното българско гражданско общество.
Има ли у нас развита или развиваща се подобна школа от творци на безпредметното изкуство?
- Поради редица културно-исторически причини, абсолютните форми, до които Казимир Малевич и Пийт Мондриан достигат още през началото на 10-те години на 20. век нямат почти никакво отражение върху художествените традиции у нас. Въпреки падането на Желязната завеса, постиженията на Жорж Папазов и Николай Дюлгеров все още не са намерили своята достойна оценка в България и си остават част от европейския, а не от българския модернизъм.
Въпреки това, имената на покойните вече Петър Дочев, Георги Янакиев, Иван Кирков и Иван Шуманов, както и на активните Николай Петков, Мария Чакърова и Иван Василчин свидетелстват, че заряд за изграждане на безпредметна сцена в България съществува.
Основната цел на този форум е именно да консолидира една такава сцена по подобие на тези в Германия, Холандия, Франция и Швейцария, както и на сцените в по-близките ни по политическа съдба Полша, Унгария, Чехия, Словения и Румъния, където конструктивните и концептуалните традиции датират от десетилетия насам.
Притеснява ли те, че фестивалът може да се окаже неразбран от повечето хора. Има ли той амбицията да е масов или в крайна сметка е насочен към по-тесен кръг, който не държи да се разширява?
- Като събитие от международен характер "Ортогонал" ще представи за първи път на вниманието на българската културна общественост водещи съвременни автори и теоретици, работещи в областта на безпредметните и конструктивните форми.
Освен с експозиция от артефакти форумът ще привлече публиката с програма от отворени лекции и прожекции, третиращи исторически и съвременни проблеми на това все още малко познато у нас направление в изкуството. В изложбата ще бъдат включени широк кръг художествени медии, в това число живопис, графика и видео арт.
Общата цел на творбите е да направят безпредметното изкуство разпознаваемо за публиката, като я запознаят с универсалността и целокупността на неговите принципи, независимо от конкретното средство.
Зрителят ще има възможност да изпробва и развие своето въображение и рационално мислене в една напълно нова естетическа категория. Така той сам ще прецени доколко това преживяване е близо до него. Вярвам, че основна функция на изкуството е да възпитава обществото. Ето защо, амбицията ми е "Ортогонал" да разшири своето присъствие в бъдеще и да се превърне в регулярно събитие за българския културен афиш.
С какво се занимаваш извън безпредметното изкуство?
- Правите линии и чистите тонове в живописта ми на практика представляват правите линии и конкретните послания, чрез които общувам всеки ден. Напоследък все повече осъзнавам, че разлика между изкуство и живот няма - и двете думи назовават едно и също нещо.
Миналата година напуснах корпоративната си работа, за да се отдам изцяло на тази идея и да мога да участвам по-активно във възпитанието на 3-годишната си дъщеря. Опитвам се да й внуша, че да постигаме мечтите си не е чак толкова сложно. Нужно е да се вслушваме в сърцето си и следваме някои прости правила, а именно да сме полезни в действията си - за най-голям брой хора и за най-дълго време. Всичко останало е едно голямо "чики-рики, тумба-лумба".